Решение № 2066 от 04.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2066 гр. Пловдив, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330205249 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 472/25.08.2022г. на З.Д.Д. на длъжност Кмет на Община Пловдив с което на основание чл.472, ал.5, вр. чл.428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ на М. Т. К. от гр.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД.

С жалба от М. Т. К. се изразява не съгласие с издаденото НП, както и че твърденията в НП не отговарят на истината. Прави се искане за отмяната на НП.

Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се явява и лично участва в производството по делото. Не ангажира събирането на доказателства. В пледоарията представи доводи за неизвършителство на нарушението посочено в НП и направи искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.В.П. която представя становище за неоснователност на жалбата.

1

Прави искане за разпит на актосъставителката. В пледоарията си представи доводи в подкрепа искане към съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Направи искане и за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законноопределения преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:

В Пловдивски общински инспекторат при Община Пловдив постъпило писмо с вх.№ 22ПОИ-360/28.04.2022. от Община Пловдив - Район „Северен“ с което се моли присъствието на служители от ПОИ във връзка с провеждане на поредна акция от администрацията на Район „Северен“ свързана с приложението на Закона за ветеринарномедицинската дейност на датите 09.05.2022г. и 16.05.2022г. На датата 16.05.2022г. екип в състав свидетелите Д. Г. М. – служител на ПОИ, Е. Ц. А. – служител от Община Пловдив – Район „Северен“ и И. Н. П. – служител на Общинска полиция извършили няколко проверки на различни обекти в района на Район „Северен“, като последно такава извършили в района на междублоково пространство на ул.“Райна Княгиня“ № 9-11 на находяща се там детска площадка с катерушка и пързалка, и две – три пейчици покрай площадката. При отиване на място свидетелите установили че на пейка край детската площадка, има седнали две лица от женски пол, с три кучета до тях – две с неопредЕ. порода, и един териер. В случая жалбоподателката К. била с кучето порода териер (порода Джак Ръсел). След направена забележка от свидетелката М. и няколко реплики от двете лица, свидетелката М. пристъпила към съставяне на АУАН против жалбоподателката К. за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност изразяващо се в разхождане на домашен любимец – куче, порода „Джак Ръсел“ в детска площадка на ул.“Райна Княгиня“, срещу №9-11, която е място обозначено от общината със забранителни знаци за кучета. Актът е бил съставен в присъствието на 2 жалбоподателката М. К., която след неговото съставяне отказала да го подпише, както и да получи препис от него. Отказите да подпише акта и да получи препис са удостоверени с подпис на И. Н. П. – служител на Общинска полиция. На основание констатациите в акта е издадено НП № 472/25.08.2022г. с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД и наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.

Издаденото НП е било връчено на жалбоподателката на 30.08.2022г. Поради не съгласие с посоченото в НП нарушение и наложеното административно наказание, издаденото НП е било обжалвано пред РС Пловдив в законоустановения срок. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” 3 наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

4

Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при описание на нарушението, нито въвеждане на нови обстоятелства за пръв път от наказващия орган. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН. но въпреки изложеното съдът счита че следва да бъде отменено обжалваното НП поради не правилно приложение на материалния закон.

По приложение на материалния закон: Производството по настоящето дело е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган (АНО). Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Следва да се отбележи, че обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, както и обществените отношения, свързани с отглеждането на домашни любимци кучета и контрола по спазване изискванията към тези дейности, са регламентирани от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД въвежда по отношение на физическите лица притежаващи а и такива които не притежават домашни любимци, забрана за разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци“.

Съдът намира, че в настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката на посочената в НП дата е била ceднала на пейка, разположена до детска площадка находяща се в гр.Пловдив, на междублоково пространство срещу № 9-11 на ул.Райна Княгиня“, заедно с домашен любимец – куче, порода Джак Ръсел териер. От друга страна, съдът 5 намира, че авторството на деянието, както и дали е осъществено твърдяното нарушение, не е безспорно доказано. Запознавайки се с приложените по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелката М. дадени в съдебно заседание, настоящият състав намира, че това не е изпълнено. Нито в административната преписка, нито в съдебното следствие се събраха доказателства че жалбоподателката е осъществила разхождане на домашен любимец по детска площадка и с което да е осъществила нарушението. В съдебно заседание, съдът установи, че свидетелката М., както самата посочи е подходила емоционално към случая, поради което съдът не може да кредитира показанията и, още повече че същите не се подкрепят от показанията на свидетелката А. и свидетел П., които също са били част от екипа на Община Пловдив, както е била и свидетелката М..

В административно наказателното производство както се посочи и по горе, тежестта на доказване е на АНО, което предполага действия от страна на АНО по безспорното установяване на нарушителя и на извършеното нарушение. Имайки предвид обстоятелството, че установеното нарушение се базира единствено на твърдението на свидетелката М. съдът намира, че това не е изпълнено. Не изпълнението на задължението на АНО не може да се да се санират в рамките на съдебния процес, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени.