Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3816 от 26.03.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2463/2025
Вид
Решение № 3816
Подписан
26.03.2026
Състав
Мария Иванова-Даскалова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.58, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3816

Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVII състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело № 20257050702463 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, приложим на основание § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на Й. Ю. К. от гр.Варна срещу Мълчалив отказ на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна по заявление рег. № АУ101392ПР/12.09.2025г. за заверка на данните на свидетелите за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост на ПИ *** по КККР на гр.Варна.

В жалбата се твърди, че заявлението е подадено във връзка със събрани документи за представяне пред нотариус с цел извършване на процедура по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота, който К. владеела от години. Тъй като при посещения в районното кметство на 23.09.2025г. и на 25.09.2025г. не била готова заверката на имената на свидетелите посочени в изготвените 2бр. молба-декларация, се твърди формиран мълчалив отказ за извършване на тази административна услуга с изтичане на 7-дневния срок. От телефонни разговори със служители във връзка със заявлението жалбоподателката узнала, че зам.-кмета на района не искал да подписва документите, тъй като свидетелите не били собственици на съседни на процесния имот. Изричен отказ в този смисъл обаче не бил издаден, нито била извършена административната услуга в обявения от органа 7-дневен срок, поради което се оспорва формирания мълчалив отказ. Изложени са доводи за липсата на правомощия за сезирания със заявлението административен орган да преценява свидетелите, тъй като съгласно чл.587, ал.3 от ГПК нотариуса въз основа на доказателствата правел преценка на правото на собственост. Поради това счита, че с изтичане на 7-дневния срок по чл.21, ал.2 от АПК е формиран мълчалив отказ на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна по заявлението й за заверка на данните на свидетелите за обстоятелствена проверка за признаване на правото й на собственост на ПИ *** по КККР на гр.Варна, който оспорва като незаконосъобразен. Моли да бъде отменен този мълчалив отказ и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания да се извърши заявената административна услуга в законовия срок. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар. Преди съдебното заседание процесуалният представител депозира молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета и да върне преписката на органа със задължението да изпълни поисканата административна услуга. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в общ размер 1010лв. съгласно представения списък.

Ответникът – Кметът на район „Приморски“ при Община Варна представя административната преписка по заявлението, като явилият се в съдебно заседание упълномощен юрисконсулт допълнително представя материали от преписката – писма и отговори, които са изготвени след постъпване на жалбата до съда срещу мълчаливия отказ по заявлението. В съпроводителното писмо, с което подадената чрез органа на 25.09.2025г. жалба е препратена до съда на 21.10.2025г., пълномощникът на ответника изразява становище за недопустимост на жалбата, респ. за неоснователност на същата. Доводите за недопустимост са основани на тезата, че срока за извършване на услугата е 14-дневен и не е бил изтекъл към 25.09.2025г. когато е подадена жалбата. Към тази дата не е бил формиран мълчалив отказ, който се оспорвал с жалбата. Освен това в съпроводителното писмо се твърди, че при проверка в КАИС била установена разлика в площта на имота, който в заявлението бил посочен като 1000кв.м, а при справката се установило, че е 566кв.м, като имало разлика и в границите на имота по скицата представена със заявлението и по справката. Поради тези несъответствия юрисконсулта сочи, че претенцията на жалбоподателката не съответствала на реалните кадастрални данни, поради което жалбата й била неоснователна по същество, тъй като липсвала фактическа и документална обосновка за твърдяното осъществено владение и право на собственост. В съпроводителното писмо не се твърди да е издаден изричен акт по заявлението какво в 14-дневен срок от постъпването му, нито до датата на препращане на жалбата до съда на 21.10.2025г.

В проведеното на 10.03.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва жалбата. Твърди, че до момента услугата не е извършена и няма постановен изричен отказ по заявлението. Представя писмени доказателства, с които попълва преписката, които представляват писмо от 30.09.2025г. до К. с доказателства за връчването му на 06.10.2025г., постъпил от нея отговор на 07.10.2025г., както и последващо писмо до нея изпратено на 17.10.2025г. с указания във връзка с установеното несъответствие в площта на имота. Тъй като по последното писмо от 17.10.2025г. все още не бил постъпил отговор с документи от К., юрисконсулта твърди, че производството по заявлението все още е висящо пред административния орган и не е формиран мълчалив отказ по него. С тези доводи в хода по същество моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на приложимата правна уредба съдът достигна до следните установявания и изводи:

По повод предприемане от жалбоподателката Й. Ю. К. на производство по чл.587, ал. 2 от ГПК за признаване на право на собственост върху ПИ *** по КККР на гр.Варна, разположен в землището на район „Приморски“, за нуждите на това охранително производство тя попълнила 2бр. молба-декларация (л.2-3 от адм. преписка), с която да сезира нотариуса. В тази молба-декларация на предвиденото място са направени съответните отбелязвания с подпис и печат на Областна администрация-Варна, от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна и от Кмета на Община Варна, че са издадени удостоверения за проверяваните и установени от тях данни за имота, които са приложени като неразделна част от молбата-декларация.

В удостоверение издадено на 27.05.2025г. от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е посочено, че за ПИ *** по КККР на гр.Варна с площ 1000кв.м находящ се в район „Приморски“ е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от Й. Ю. К. регистрирана на 08.05.2025г. Отразено е, че за имота няма открита данъчна партида.

В удостоверението издадено на 25.08.2025г. от Кмета на Община Варна е посочено, че за ПИ *** по КККР на гр.Варна с площ 1000кв.м находящ се в район „Приморски“ до момента няма съставен акт за общинска собственост. От скицата издадена на 29.04.2025г. са установени данни за вписани собственици в кадастралния регистър и на основание чл.26, ал.1 от АПК е било извършено уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство по заявлението за обработване на молбата-декларация, като на 11.07.2025г. постъпило възражение от С. М. като собственик на имота.

В удостоверението издадено на 10.09.2025г. от Обл. управител на обл.Варна е отразено, че за ПИ *** по КККР на гр.Варна с площ 1000кв.м, който е с предходен №2490, за периода от 01.06.1996г. няма съставен акт за държавна собственост. Посочени са данните за имота записани в кадастралния регистър, вкл. за имената на вписаните собственици без данни за документа им, както и че имота попада в охранителна зона „Б“ по ЗУЧК.

За завършване на подготвителната част от процедурата по чл.587, ал.2 от ГПК, представените от Й. Ю. К. 2бр. молба-декларация с удостоверенията към тях са постъпили при кмета на район "Приморски" с бланково заявление рег. № АУ101392ПР/12.09.2025г. за заверка на данните на вписаните в молбите-декларации трима свидетели, които ще бъдат разпитани пред нотариуса във връзка с обстоятелствената проверка за признаване на правото на собственост на ПИ *** по КККР на гр.Варна. На заявлението е отразено, че това е административна услуга с код №9167, за която на обявения образец на заявлението за тази услуга от районното кметство е посочено, че се извършва за срок – до 7 дни.

В обявения максимален срок от 7 дни, който изтекъл на 19.09.2025г. – петък – присъствен ден, услугата не е извършена, нито е постановен изричен отказ за заверката на данните на свидетелите. Между страните няма спор, че до подаване на жалбата на 25.09.2025г., до изпращането й в съда на 21.10.2025г., а и до откритото съдебно заседание по делото на 10.03.2026г. административната услуга не е извършена, нито има постановен изричен отказ по заявлението от кмета на района.

В проведеното на 10.03.2026г. открито съдебно заседание явилият се процесуален представител на ответника поддържа тезата в съпроводителното писмо, че производството по заявлението все още е висящо пред административния орган, поради което счита, че не е формиран мълчалив отказ по заявлението. В тази връзка в заседанието представя изпратени след постъпване на 25.09.2025г. на жалба на К. писма изпратени до нея от административния орган, както следва:

Писмо от 30.09.2025г. до К., в което Кмета на район „Приморски“ цитирал чл.587, ал.2, изр.2 от ГПК „…свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота…“, поради което й указал да посочи свидетел, който отговаря на това изискване – собственик или ползвател на съседен на процесния имот. Това писмо е връчено на К. с известие за доставяне на 06.10.2025г., копие от което е представено в заседанието.

На 07.10.2025г. по преписката постъпил писмен отговор от К. до Кмета на района, в който като се позовала на същата разпоредба на чл.587, ал.2, изр.2 от ГПК заявила, че я съобразила при посочване на свидетелите и поискала същите да бъдат заверени съгласно поисканата услуга. Посочила, че поставянето на условие от административния орган за извършване на услугата и излизането извън рамките на законово установените правомощия квалифицирала като недопустимо вмешателство в правомощията на други длъжностни лица като нотариуса. Напомнила, че поради неизвършване на услугата по заявлението от 12.09.2025г. след изтичане на регламентирания срок на 25.09.2025г. е подала жалба срещу мълчаливия отказ по заявлението чрез кмета на района до съда, която в 3-дневния срок не е препратена в съда, което се явявало второ нарушение в производството. Отново помолила поисканата услуга да бъде извършена в най-кратък срок.

Ново писмо на 17.10.2025г. от Кмета на район „Приморски“ било изпратено до К., в което във връзка със заявлението й я уведомява, че при служебна проверка в КАИС Портал–АГКК е установена разлика в обстоятелствата касаещи имота. Той бил с площ 566кв.м по КККР, а не 1000кв.м както било посочено в заявлението и в скицата към него, като по документите в заявлението имал различни съседи от тези по кадастралната карта и регистри. Във връзка с това указал на К., че е необходимо да представи актуални документи, които отразяват действителното състояние на имота по кадастралната карта, без да й е определял срок за това, нито за последиците при неизпълнение на указанията. С това писмо не се представят доказателства за връчването му на К..

Пълномощникът на Кмета на район „Приморски“ заявява в съдебно заседание, че от нея все още не е постъпил отговор по това писмо от 17.10.2025г., поради което счита, че административното производство по заявлението все още е висящо пред административния орган и не е формиран мълчалив отказ по него.

Към тези факти и обстоятелства се налага извода, че в случая е приложим чл.21, ал.3 от АПК, който определя като индивидуален административен акт и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

В чл.57, ал.2 от АПК е разписано, че административният акт по чл.21, ал.3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството.