Решение № 2013 от 17.11.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.11.2016 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3549 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.

Молителят „Т.Т.И.Б.“ ЕООД твърди, че ответникът „С.Н.“ АД е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по сключен между страните Клиентски договор от 19.05.2012 г., по силата на който се е задължил да предостави на ответника оптично трасе и съоръжения за пренос на интерН. данни срещу заплащане на месечна цена за предоставеното трасе. Посочва, че е изпълнил своите задължения като е предоставил трасето за пренос на интерН. данни за ползване от „С.Н.“ АД, считано от 07.11.2012 г. В изпълнение на договора издал и предал на ответника данъчни фактури за дължимата месечна цена за периода от м. януари 2014 г. до м. септември 2014 г., като получил частично плащане само по първите пет фактури. Останала неразплатена част в общ размер на 23 922,21 лева Поканил ответникът да заплати сумите, но плащане не било извършено. От публично достъпната информация в Търговския регистър установил, че ответникът не обслужва и получения от него голям заем в размер на 6,5 млн. лева от мажоритарния собственик на капитала му. Узнал също така, че „С.Н.“ АД има публични задължения към НАП в размер на 53 602,54 лева. Твърди, че освен неплатежоспособно, дружеството е и свръхзадължено, като индиция за това е липсата на публикувани годишни счетоводни отчети в Търговския регистър за периода от 2011 г. до 2014 г. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност на „С.Н.” АД и да бъде обявена несъстоятелността на дружеството поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника. Претендира разноски.

Ответникът „С.Н.“ АД оспорва изцяло молбата за откриване на производство по несъстоятелност като неоснователна и недоказана. Твърди, че имуществото му значително надхвърля задълженията му. Счита, че не дължи плащане на сумите, претендирани от ищеца. Посочва, че между страните е подписан и друг договор от 15.05.2012 г., по силата на който „Т.Т.И.Б.“ ЕООД се задължило да плаща на „С.Н.“ АД месечно възнаграждение в размер на 4087,20 лева и между страните е извършвано прихващане между двете насрещни вземания. Твърди, че в средата на м. 08.2014 г. между страните е постигнато споразумение за прекратяване на двата договора, считано от 01.06.2014 г., поради преустановяване ползваН.о на услугите по двата договора и се съгласили да издадат кредитни известия за издадените от тях фактури за дължимите насрещни възнаграждения за м. 06.2014 г., м. 07.2014 г. и за м.

08.2014 г. Посочва, че издал кредитни известия, но ищецът не спазил постигната договорка и не издал съответните кредитни известия за възнагражденията, дължими от „С.Н.“ АД за горепосочените месеци. Твърди, че в договора от 19.05.2012 г. има клауза, че споровете във връзка с него следва да бъдат решени по реда на законите на Австрия пред МАС във Виена. Поради това, оспорва молбата и твърди, че молителят няма вземане съобразно приложимото право към спора.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.

631 ТЗ.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от търговско дружество, което твърди, че е кредитор на ответника с изискуеми парични вземания по търговски договор, с който ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуги по Клиентски договор от 19.05.2012 г. – ползване на оптично трасе и съоръжения за пренос на интерН. данни срещу дължимо възнаграждение от ответника. Спазено е изискваН.о на чл. 78, ал. 1 ДОПК и на 22.05.2015 г. молителят е подал уведомление до Териториалната дирекция София за откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу „С.Н.” АД.

Страните не спорят, че на

19.05.2012 г. са сключили договор за предоставяне горепосочените услуги от ищеца на ответника, като началната дата на предоставените услуги е 07.11.2012 г., съгласно приетия по делото като доказателство приемо-предавателен протокол.

Установява се от представените фактури, че по процесния договор молителят „Т.Т.И.Б.“ АД, в качеството на доставчик, е издал на ответника „С.Н.“ АД, в качеството му на получател, описаните в молбата 9 бр. фактури със следните номера: № 1479/02.01.2014 г., № 1511/03.02.2014 г., № 1541/04.03.2014 г., № 1569/01.04.2014 г., № 1597/07.05.2014 г., № 1623/02.06.2014 г., № 1660/23.07.2014 г., № 1699/15.08.2014 г. и № 1735/08.09.2014 г., всяка на стойност от по 4 928,69 лева. По първите пет от тях ищецът твърди извършено частично плащане от ответника с остатък на задължението от по 841,49 лева или общият дължим размер по 9 бр. фактури е 23 922,21 лева. От приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи – единично и тройно заключение, че установи, че по счетоводни данни на молителя, общият размер на задължението на „С.Н.“ АД към „Т.Т.И.“ ЕООД е в размер на 28 216,53 лева. По счетоводни данни на ответника „С.Н.“ АД към 31.12.2014 г., съгласно аналитичната оборотна ведомост по сметка 401 Доставчици, партида 401/170 „Т.Т.И.“ ЕООД, задължението към ищеца е в общ размер на 27 375,04 лева. Съгласно извършената справка по регистрите на НАП, процесните фактури са включени в дневниците за покупки, респективно в справките декларации по ЗДДС на „С.Н.“ АД и дружеството е ползвало данъчен кредит. ВключваН.о на фактурите в дневника за продажбите по ДДС и ползваН.о на данъчен кредит по тях представлява признание на задължението и доказва също неговото съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. Не се доказа по делото заявеното становище от ответника, че не дължи суми на ищеца, поради извършени прихващания за дължими суми от ищеца по друг договор, сключен между страните и задължение за издаване на кредитни известния от страна на „Т.Т.И.“ ЕООД за месеците след юни 2014 г. Такива данни не се съдържат и в оборотната ведомост на ответника, изготвена към 31.12.2014 г., доколкото в нея самото дружество е посочило дължимо вземане към молителя в общ размер на 27 375,04 лева, от което по процесните фактури в размер на 24 643,45 лева. Ответникът не доказа, че е заплатил сумите по фактурите и с оглед на така ангажираните доказателства се установява, че „С.Н.” АД има изискуеми задължения към молителя по сключената между страните търговска сделка – Клиентски договор от 19.05.2012 г.

УстановяваН.о на състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност, които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения. От приетите заключения на единичната и на тройната съдебно-счетоводни експертизи се установи, че коефициентът на обща ликвидност към 31 декември на всички години за периода от 2010 г. до 2014 г. има стойности под 1 /единица/, което показва, че краткотрайните активи на ответника „С.Н.“ АД не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Стойностите на коефициента на обща ликвидност показват ниска степен на ликвидност, което се дължи главно на значително по-големия размер на краткосрочните задължения /задълженията със срок на изискуемост до 1 година/ в сравнение с размера на краткотрайните активи. При краткотрайни активи от 375 х. лв. към 31.12.2010 г. до 534 х. лв. в края на 2014 г., краткосрочните задължения за същия период са в диапазон от 2087 х. лв. до 2528 х. лв. или краткосрочните задължения са повече от пет пъти спрямо краткотрайните активи. Достигнатите стойности на коефициента на бърза ликвидност към 31 декември на съответната година за периода от 2010 г. до 2014 г. показват, че при необходимост от бързо изплащане на краткосрочните задължения дружеството не е било в състояние да покрие краткосрочните задължения. Стойностите на коефициента на бърза ликвидност са по-ниски от стойностите на коефициента на обща ликвидност, вследствие влиянието на материалните запаси. По отношение данните след 31.12.2014 г. вещото лице от единичната експертиза сочи, че към 30.06.2015 г. коефициентът на обща ликвидност има стойности над 1 /единица/, което се дължи на увеличение на краткотрайните активи 4 пъти спрямо 31.12.2014 г. – от 534 х. лв. на 2175 х. лв. Увеличението на краткотрайните активи е в частта на материалните запаси – по статия „други“ на сума от 1626 х. лв. Намалени са също така задълженията със срок до 1 година, тъй като краткосрочни задължения са трансформирани в дългосрочни задължения.

Съдът намира, че следва да се вземат предвид установените в хода на процеса показатели на ответника до 31.12.2014 г. Това е така, тъй като от една страна данни за след тази дата се съдържат единствено в междинен отчет, който е към 30.06.2015 г., като не е изготвен отчет към 31.12.2015 г., а и след това, още повече, че към настоящия момент ответникът е със заличен управителен орган. От друга страна от посоченото от вещото лице, изготвило единичната експертиза, при изслушване на заключението в съдебно заседание /л. 311/, се установява, че промяната на показателите е на база заповед № 796/09.03.2015 г. на изпълнителния директор на „С.Н.“ АД, приложена по делото /л. 322/, съгласно която част от активите на дружеството на обща стойност 1 626 035,44 лв., отчетени като дълготрайни активи, са обявени за продажба и са преминали в групата на „краткотрайните“ активи. Това прехвърляне е само за срок от една година и ако не се продадат и не е по независещи от дружеството причини, трябва да се върнат обратно. Освен това като дългосрочно в този баланс е обявено и задължение в размер на 927 000 лева към „А.Е.Х.“ АД, което е с падеж 31.12.2015 г. При изслушване на изготвената тройна съдебно-счетоводна експертиза /л. 448/ вещото лице П.Д. заяви, че по националните счетоводни стандарти, такава трансформация от дълготрайни активи към краткотрайни активи е забранена. По международните стандарти е разрешена, но дружеството трябва да извърши някои допълнителни дейности, като ги обяви за продажба, да преустанови начисляването на амортизация към датата, на която е взело това решение, като в конкретния случай данни това да е направено липсват.