Решение № 77 от 09.06.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. В., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500204 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПк.

Образувано по жалба от Т. В. П. ,от гр. К. , ул. *** против Решение рег № 10/13.02.2026 По гр. дело № 688/2025 на РС- К. , с което е допуснат до делба ПИ *** УПИ ХIV-1192 в квартал №110 по плана на град К. , ведно с застроените сгради между съделителите при квоти по ½ идеални части.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при съществено процесуално нарушение и неправилно.

Твърди се , че от решението не става ясно кой е имотът предмет на делбата , тъй като не са описани границите на дворното място , нито неговия адрес .

Жалбоподателят твърди, че е собственик на имота , както на дворното място , така и на постройките в него които е построил лично.

Съдът при съществено процесуално нарушение - без да му укаже в доклада каква е доказателствената тежест, за да установи факта на владеенето на 1 имота и придобиването му по давност, не му е указал за кои обстоятелства не сочи доказателства.

Вместо това, без да му бъде дадена процесуална възможност, без доказателства РС - К. приел , че Т. В. не доказал придобивна давност върху имота предмет на делбата , както и върху постройките в имота, както и че е налице завещание .

С оглед на изложеното моли настоящия състав да приеме, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с доклада по делото и указанията на съда , поради което е лишен от възможността да извърша съответните процесуални действие по посочването и събирането на доказателства .

Моли съда да уважи настоящата жалба и отмени решението на РС - К. , като приеме , че Т. В. е единствен собственик на дворното място с построените сгради ,поради това , че ги е придобил по давност и отхвърли иска за делба .

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Н. В. Н. с ЕГН********** от гр.К., ул.“Гено Цанов“ №44А чрез адвокат-пълномощник Д. Г.- АК-В., в който оспорва в цялост подадената Въззивна жалба от ответната страна като неправилна, необоснована, немотивирана и незаконосъобразна.

Посочва, че първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно Решение по цитираното по-горе гражданско дело, при стриктно спазване на законовите правила при провеждане на производството по делото.

Сочи се, че са неправилни изложените доводи във въззивната жалба за допуснати нарушения от съда при постановяване на процесното решение.В процесното Решение постановено от първоинстанционния съд е видно, че имота предмет на делба е ясно и подробно описан с всички изискуеми от закона реквизити, както и между кои лица и каква е частта за всеки от тях.

Посочва се, че е неоснователно и второто оплакване на ответника във въззивната жалба, тъй като същия не е подал Отговор на исковата молба, не е предявил насрещен иск, не е оспорил приложените писмени доказателства по делото, не е възразил срещу Доклада изготвен по делото, не е посочил и не е направил искане за събиране на доказателства. Заявил е в съдебно заседание , 2 че се е съобразил и съгласил с искането на ищеца да бъде вкаран от жалбоподателя циркуляра , собственост на Т. В. в имота.

Поради това моли Съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на Рс-К. като правилно.

В.ският окръжен съд , като взе предвид постъпилата жалба , становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

Установи се по делото, че с Решение рег № 10 /13.02.2026г по грд № 688/25г.

РС-К. е допуснал съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *** урегулиран в УПИ ХIV-1192 в квартал №110 по плана на град К. одобрен със Заповед РД18-91/12.12.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК-кадастър Заповед №25-704/10.12.1985г. на Община К.-рег.ция на - застроено дворно място с площ от 665 кв.м. със застроените в имота сгради:

-Жилищна сграда еднофамилна на

***; два етажа-74 к в . м . с идентификатор

- Жилищна сграда еднофамилна на един етаж-18 кв.м. идентификатор ***;

Селскостопанска сграда идентификатор***; на

3 два етажа-56 кв.м.

- Селскостопанска сграда идентификатор *** между Н. В. П. с ЕГН: ********** от гр. К., ***А с дял от 1/2 ид.ч,, и

- Т. В. П. с ЕГН: ********** с адрес: гр. К., ул. *** с дял от 1/2 ид.ч,.

От фактическа страна се установява , че с нотариален акт №45 том I дело № 91/1962г. от 05.07.1962г на Кулски народен съдия, ВПЦ/баща на страните / закупува покрит недвижим имот: дворно място от около 60 0 кв.м., урегулирано в парцел IV-5 в квартал 19 по плана на гр. К., с построените в имота паянтова къща, до съседи ГС, НМ, ПД и от две страни улица.

На 15.12.1977г с нотариален акт №192 том II дело № 1158/1977г на В.ски районен съдия, ВПЦ прехвърля на сина си Т. В. П. следния имот дворно място от около 600 кв.м. урегулирано в парцел Х-1296 в кв. 110 с построени в него масивна жилищна сграда и кухня, намиращи се в гр. К. до съседи ГС, ПД и от две страни улица срещу задължение на приобретателя за гледане и издръжка на прехвърлителя и съпругата му.

Със съдебно решение № 23 от 21.03.1985г по гр.д. №28/1985г на КРС, влязло в сила на 28.03.1985г е развален договора, сключен между ВПЦ и Т.

В. П., сключен на 15.12.1977г с нотариален акт на в.ски районен съдия, с който ВПЦ прехвърля на сина си Т. В. П. следния имот дворно място от около 600 кв.м. урегулирано в парцел Х-1296 в кв. 110 с построени в него масивна жилищна сграда и кухня, намиращи се в гр. К. до съседи ГС, ПД и от две страни улица срещу задължение на приобретателя за гледане и издръжка на прехвърлителя и съпругата му.

Имотът, посочен във въпросните нотариалния актове и съдебно решение е идентичен с процесния имот с идентификатор *** урегулиран в УПИ ХIV-1192 в квартал №110 по плана на град К. одобрен със Заповед РД1891/12.12.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК-кадастър Заповед №25704/10.12.1985г. на Община К.-рег.ция-застроено дворно място с площ от 665 кв.м., установено от Удостоверение за идентичност на имоти, издадено от Община К. с изх.№ П-002-913/30.09.2025г.

В имота са застроени следните сгради: Жилищна сграда еднофамилна на два е т а ж а - 7 4 к в . м . с идентификатор ***; Жилищна сграда еднофамилна на един етаж-18 кв.м. идентификатор ***;

Селскостопанска сграда на два етажа -56кв.м. идентификатор

4

***; Селскостопанска сграда идентификатор ***., видно от горецитираното удостоверение и от скица №15- 2143441-27.09.2025г ма АГКК.

От удостоверение за наследници №9491 о т 23.09.2025г на Община К. се установява, че В. П . Цаков е починал на 02.07.2007г и е оставил за свой наследници съпруга ПЙЦ, починала 2013г, и двама сина - съделителите Н. В.

П. и Т. В. П..

От удостоверение за наследници №9492 от 23.09.2025г на Община К. се установява, че ПЙЦ е починала 2013г и е оставила за свой наследници, двама сина - съделителите Н. В. П. и Т. В. П..

Тази фактическа обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните и в настоящето производство.

Безспорно е по делото, че бащата на страните В . П . Цаков е закупил процесния недвижим имот през 1962г. по време на брака си с ПЙЦ. След смъртта на ВПЦ неговите деца съделителите Н. В. П. и Т. В. П. и съпругата му ПЙЦ наследяват неговото имущество, като съпругата получава дял равен на делът на всяко дете, т.е. всеки наследява по 1/3 от наследството или по 2/6.След нейната смърт дела й се наследява от децата й съделителите Н. В. П. и Т. В. П., които получават по 1/2 от нейния дял от 1/3 от наследството на Цаков или по 1/6 от това наследство и заедно със своя дял от по 1/3 или 2/6 наследяват по 3/6, което е равно на 1/2 ид.ч. от общото наследство на Цаков.

Съгласно чл.69 ал.1 от Закона за наследството всеки наследник може да иска делба на наследствен имот.

Според чл.5 ал.1 от Закона за наследството /ЗН/ децата на починалия наследяват по равни части от наследството, а съгласно чл.9 ал.1 от ЗН, съпругата наследява част равна на частта на всяко дете.

На основание чл.69 от Закона за наследството, правилно е допусната делба по отношение на горепосочения имот, между страните, при равни дялове.

Основното възражение във въззивната жалба от съделителя Т. П., е че е придобил имота по завещание и по давност.

Същият не представил доказателства в тази насока , липсват данни за завещание, в полза на този съделител. Налице са единствено данни, че е 5 придобил имота с правна сделка с представения от него договор от 1977г, обективиран съответно в нотариален акт №192 том II дело № 115 8/1977г на В.ски районен съдия, който договор е развален по съдебен ред със съдебно решение № 23 от 21.03.1985г по гр.д. №28/1985г на КРС, влязло в сила на 28.03.1985г и имота е върнат в патримониума на неговия баща, наследодателя ВПЦ.

В исковата молба, както и във въззивната жалба Т. В. твърди придобиването на имота по давност, без да установи наличието на ФС на давността.

Съдебната практика допуска възможността един съсобственик да придобие по давност дялове от общия недвижим имот, принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните наследници. Наследникът може да измени основанието на владението, като започне да владее само за себе си.Това желание за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението следва да бъде външно обективирано и да не произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части. Изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието на другите наследници.

Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението върху имота от останалите сънаследници, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин.

Въпреки предоставената възможност жалбоподателят не е доказал упражняването на фактическа власт върху процесния имот повече от десет години с намерение да го присвои, не е посочил период в който да е упражнявал владение върху имота. В съдебно заседание е заявил, че не вкарва циркуляра си в имота, защото брат му - другия съделител, ищеца, „ все възразява“, което правилно е преценено от първоинстанционния съд като факт установяващ, че ответника Т. В. не е установил владение върху имота , не е демонстрирал намерение за своене като отблъсне владението на брат си.

Не е доказано, че ответника е построил гараж, дърварник и селскостопанска сграда.

Жалбоподателят Т. В. е получил лично разпореждане № 675/07.11.2025 на районен съд- К., с указания за възможност за представяне на отговор на искова молба, посочване на доказателства, възможност за ползване на правна помощ, както и последиците от неизпълнението. Същият не е подал Отговор на исковата молба, не е предявил насрещен иск, не е оспорил приложените писмени доказателства по делото, не е възразил срещу Доклада изготвен по 6 делото, не е посочил и не е направил искане за събиране на доказателства.