Разпореждане № 2211 от 15.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2211 гр. Благоевград, 15.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100756 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид слдедното:

Производството е по реда на чл. 410, ал. 1 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадено от „Ф* ЕИК *, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. М. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д* за следните суми: 253, 59 евро – главница; 33, 95 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2017г. до 03.10.2017г. и 174, 31 евро – мораторна лихва за периода от 12.12.2019г. до 23.03.2026г., за които се твърди да са платени от „Ф* в изпълнение на договор за поръчителство от 09.10.2016г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Ф* договор за потребителски кредит № 434685/08.10.2016г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10, 86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /50, 00 евро/. Наведени са твърдения, че претендираните вземания са прехвърлени с две последователни цесии - от встъпилия в правата на удовлетворения кредитор „Ф* с договор за цесия от 31.12.2018г. и от П* на заявителя „Ф* с договор за цесия от 12.12.2019г., както и твърдения, че длъжникът е уведомен за цесиите.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявлението следва да бъде отхвърлено частично, доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на 1 заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между Т. М. Д. I „Ф*, като вземанията се претендират от заявителя по силата на две последователни цесии. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

След преценка на представения договор за кредит, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски кредит е посочен размер на предоставената в заем сума - 600 лева, годишен лихвен процент - 23, 00 %, ГПР - 49, 11 % и обща сума, дължима от заемателя 738, 00 лв. Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение, чието одобряване се извършва чрез одобряването на кредита. В изпълнение на това задължение е сключен и договор за поръчителство от 09.10.2016г., с предвидено възнаграждение за поръчителя от 462, 00 лева, плащането на което е включено в месечната погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.

11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, 2 свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието нa процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т.ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение (гаранция) в размер на 462, 00 лева, заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит със сума по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума. При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за което се дължи възнаграждение в размер на 77 % от отпуснатия кредит, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита. Съдът съобрази, че по договора заявителят признава ( молба от извършени плащания от длъжника в размер на 400, 00 лева (204, 52 евро), поради което претенцията за главница следва да се уважи в размер на в размер на 49, 07 евро е основателна и за тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане следва да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По разноските:

Разноски се присъждат по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 1, 15 евро - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40, 90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 4, 35 евро.

За останалите суми за главница над размера от 49, 07 евро, за възнаградителна лихва и мораторна лихва, заявлението подлежи на 3 отхвърляне.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл. 411, ал 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Ф*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*срещу длъжника Т. М. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д* за следните суми:

- сумата от 49, 07 евро - главница по Договор за потребителски кредит № 434685/08.10.2016г., сключен между „Ф*, ЕИК *(заемодател) и Т. М. Д., ЕГН ********** (заемател), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.04.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 5, 50 евро - направени по делото разноски, от които 1, 15 евро за платена държавна такса и 4, 35 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от уважения размер от 49, 07 евро за главница до пълния претендиран от 253, 59 евро главница по Договор за потребителски кредит № 434685/08.10.2016г., сключен между „Ф*, ЕИК *(заемодател) и Т. М. Д., ЕГН ********** (заемател);

- 33, 95 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2017г. до 03.10.2017г.

- 174, 31 евро – мораторна лихва за периода от 12.12.2019г. до 23.03.2026г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград, а в останалата част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

4

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5