Решение № 205 от 12.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Враца, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500353 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Дикистрой” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О. М. П., чрез пълномощника му адв. Н. Н., срещу решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. № 2886/2022г. на Районен съд – Враца, в неговата цялост, с което дружеството е осъдено да заплати на „Булмекс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управител Л. Л. Н., главница в размер 17985, 60 лв., представляваща неизплатена цена на доставки и превоз, произтичащи от Фактура № 3000002688/30.09.2021 г. с неизплатен остатък от главницата в размер 10 370, 40 лв. с ДДС, Фактура № 3000002744/29.10.2021 г. с неизплатена главница в размер 7 206 лв. с ДДС, Фактура № 3000002818/30.11.2021 г. с неизплатена главница в размер 2 305, 20 лв. с ДДС, Фактура № 3000002883/29.12.2021 г. с неизплатена главница в размер 288 лв.

1 с ДДС, Фактура № 3000002917/28.01.2022 г. с неизплатена главница в размер 590,40 лв. с ДДС; така също обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху всяка от горните главници от датата на изпадането в забава до завеждане на исковата молба, общо в размер 1 719, 52 лв., както следва: по Фактура № 3000002688/30.09.2021 г. - 825, 15 лв., по Фактура № 3000002744/29.10.2021 г. - 648, 54 лв., по Фактура № 3000002818/30.11.2021 г.

- 186, 98 лв., по Фактура № 3000002883/29.12.2021 г. - 20, 64 лв., по Фактура № 3000002917/28.01.2022 г. - 38,21 лв., законната лихва върху главницата от 17 985, 60 лв. от завеждане на делото - 21.09.2022г. до окончателното изпълнение, както и направените по делото разноски за първата инстанция в размер 788. 21 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 250 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събраните в делото доказателства от решаващия орган. На първо място поддържа, че дружеството не е било призовано по законноустановения ред, съгласно разпоредбите на ГПК и ТЗ, като е опорочено валидното получаване на исковата молба, която е била връчена на лице, което не го е представлявало, нито служител на същото, нито се е намирало на адреса на управление на дружеството. Посочва, че на 12.01.2023 г. от адвоката му е входирана молба, с която е поискала на електронния й адрес да й бъде изпратен препис от определението по чл. 140 от ГПК, постановено по делото, и от съобщението, с което е получен препис от исковата молба, но същите са й изпратени едва с постановяване на обжалваното решение, поради което е бил лишен от възможността да се защити по предвидените в ГПК способи.

Счита, че е бил възпрепятстван да направи отговор за недължимост на претендираните от него суми, както и да направи възражение за местна подсъдност на делото, което опорочава постановеното решение в достатъчна степен за неговата пълна отмяна. Прави възражение относно редовното връчване на исковата молба, като заявява, че лицето положило подписа си за получател не представлява дружеството, не е служител на същото и към момента на връчване на съобщението не се е намирало на адреса на управление на дружеството. На следващо място счита, че не са събрани достатъчно доказателства за дължимостта на предявените искове, че ищецът не е доказал безапелационно, че има вземане към него в посочените в исковата молба размери и основания. Изтъква, че в молба, подадена в деня на съдебно заседание - 16.01.2023 г., е оспорил всички документи, които са представени към исковата молба, но вместо да даде на ищеца възможност да заяви дали ще се ползва или не от тях, съдът ги е приел за безспорни и е постановил порочното си решение. Моли съда да отмени в цялост решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да отхвърли предявените срещу него искове, като неоснователни и недоказани.

2

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Булмекс” ЕООД, ЕИК ***, с. ***, общ. Козлодуй, чрез адв. К. К. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно (с изключение частта за разноските), поради което моли съда да го остави в сила. На първо място твърди, че са спазени всички изисквания на чл. 50, ал. 3 от ГПК за връчването и на чл. 44, ал. 1 от ГПК за удостоверяване на връчването на исковата молба; че въпреки редовното призоваване на ответното дружество за насроченото първо съдебно заседание по делото (05.12.2022 г.), съда е насрочил ново съдебно заседание (за 16.01.2023 г.), за което съответно е изпратена нова призовка на страната, която е получена на 13.12.2022г. На следващо място поддържа, че въпреки предприетите от PC благоприятни за „Дикистрой” ЕООД действия, ответникът-въззивник е бездействал в продължение на един месец и едва в деня на съдебното заседание (16.01.2023 г.) и непосредствено преди него, в електронна форма е депозирал молба, с която формално е оспорил получаването на исковата молба и е направил преклудирани, с оглед релевирането на чл. 50, ал. 3 от ГПК, изявления за ангажиране на доказателства и оспорване на местната подсъдност. Посочва, че с молбата ответникът-въззивник дори не е направил искане за възстановяване срока за депозиране на отговор на исковата молба, а е направил изрично изявление, че желае да се даде ход на делото. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, а атакуваното решение - в сила.

По делото е постъпила и частна жалба от „Булмекс” ЕООД, чрез адв. К.

К. от АК-Враца, срещу определение № 290/14.02.2023г., постановено по същото дело, с което Районен съд Враца е отхвърлил искането му на основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 37/19.01.2023г. в частта за разноските като осъди ответника „Дикистрой” ЕООД да заплати на ищеца и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно и недоказано.

Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неясни мотиви, а същевременно и в противоречие с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че процесуалния му представител К. К. първоначално е действал в качеството му на юрисконсулт (изрично пълномощно и трудов 3 договор № 6 / 12.08.2022 г. - приложени към и.м.), в което качество е извършил процесуални действия по изготвяне на исковата молба, на молба за издаване на обезпечителна заповед и е осъществил процесуално представителство пред първата инстанция в първото съдебно заседание, а в съдебното заседание на 16.01.2023 г., в съответствие с представеното по делото пълномощно/договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., го е представлявал в качеството му на адвокат. Посочва, че пред районния съд е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който е включвал държавните такси, адвокатския хонорар за последното съдебно заседание и възнаграждението за юрисконсулт, което да се определи от съда, и с оглед уважаването на исковата претенция, то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и да осъди „Дикистрой” ЕООД да му заплати и възнаграждението за юрисконсулт в размер, определен от решаващия състав. Моли съда да отмени обжалваното определение на PC Враца и да му присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер 400 лв., който счита за справедлив, с оглед обстоятелството, че действията на процесуалния му представител в процеса като юрисконсулт не включват процесуално представителство в последното съдебно заседание и изложение по съществото на спора.

С писмен отговор ответникът по тази частна жалба и ответник в първата инстанция „Дикистрой” ЕООД оспорва същата, като неоснователна. На първо място твърди, че ищецът е представляван от К. К. като юрисконсулт при подаването на исковата молба, но не и в съдебно заседание, тъй като първото заседание, на което законосъобразно е даден ход е проведено на 16.01.2023г., а считано от 22.12.2022 г. К. К. е вписан като адвокат от Адвокатска колегия град Враца. Поддържа, че при успешен изход на делото, законът предвижда присъждане на възнаграждение за един процесуален представител, независимо от бройката процесуални представители, които страната е ангажирала, поради което в случая такова е присъдено - възнаграждение за адвокат, в каквото качество К. К. е завършил съдебното дирене. Изтъква също, че по делото няма представени доказателства за изплатено юрисконсултско възнаграждение, за да се иска присъждането му от съда.

Моли съда да остави без уважение подадената от ищеца въззивна частна жалба и да остави в сила Определение № 290/14.02.2023 г., като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба, с въззивната частна жалба и с отговорите на същите страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въз основа на въззивната жалба и въззивната частна жалба 4 първоначално е образувано въззивно гражданско дело № 184/2023г. по описа на Окръжен съд - Враца, което е прекратено с определение № 316/20.06.2023г. и делото е върнато на Районен съд - Враца за даване на възможност на „Дикистрой” ЕООД, ЕИК ***, гр. София да представи надлежно подписани екземпляри от въззивната жалба срещу решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. № 2886/2022г. на Районен съд – Враца и отговора на частната жалба, подадена срещу определение № 290/14.02.2023г. по същото дело, било саморъчно или с валиден квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на чл. 102ж, ал. 2 ГПК.

По делото са представени саморъчно подписани от адв. Н. Н. пълномощника на „Дикистрой” ЕООД, гр. София, екземпляри от въззивната жалба и отговора на частната жалба, с което недостатъците на същите са отстранени.

По въззивната жалба на „Дикистрой” ЕООД, гр. София:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът „Булмекс” ЕООД твърди, че с ответника „Дикистрой” ЕООД са били в договорни правоотношения по повод неформален договор за продажба и превоз, по който ответникът е купувач, и товародател, а ищецът - продавач и превозвач. Поддържа, че въз основа на този договор е извършил в полза на ответника за дейности, извършвани от 5 него в с. ***, доставки и транспорт, за периода от 09.09.2021г. до 07.01.2022 г., за които е издал експедиционни бележки, пътни листове и пет броя фактури (предмет на настоящето производство), от които частично са погасени задълженията по първата фактура, а останалите четири броя са изцяло неразплатени, както следва:

1. по Фактура № 3000002688/30.09.2021 г. на стойност 10370,40 лв. с ДДС, издадена общо за: доставка на 4,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб. м. - 80 лв., или общо за тази доставка - 360 лв. без ДДС; доставка на 2760 бр. среден бордюр с размери 50/25/15 с цена за 1 бр. - 3,20 лв., или общо за тази доставка - 8832 лв. без ДДС; доставка на 92 бр. европалета (амбалаж) с цена за 1 бр. - 17 лв., или общо за тази доставка - 1566 лв. без ДДС, за които доставки и приемането им, за периода от 09.09.2021 г. до 30.09.2021 са издадени общо 13 бр. експедиционни бележки. Поддържа, че на 30.11.2021 г. е издал кредитно известие № 3000002817, съгласно което задължението по тази фактура е намалено с 265,20 лв. с ДДС, произтичащи от върнати от ответника европалета