Решение № 246 от 16.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300501460 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й. С. М., и насрещна въззивна жалба, подадена от Е. Д. С., срещу решение №261471/30.11.2020 г., постановено по гр.дело № 18514/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І бр. състав, с което е прекратен гражданският брак, сключен между Е.Д. М. и Й. С. М. с акт за граждански брак № 0217/01.05.2010 г. като дълбоко и непоправимо разстроен, осъден е бащата Й. С. М. да заплаща на всяко от децата В.Й. М. и Е.Й. М., чрез тяхната майка и законен представител Е.Д. М., месечна издръжка в размер на по 700 лв., считано от влизане на решението в частта за прекратяване на брака в сила до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от по 1000 лв.; определен е режим за лични отношения между децата В.Й. М. и Е.Й. М. и бащата Й. С. М., както следва: всеки първи и трети петък, събота, неделя и понеделник от месеца, като ги взима в петък от съответното учебно заведение, което посещават, и ги води в понеделник в съответното учебно заведение, което посещават; в случай, че нямат занятия - в петък от 17:00 часа до понеделник в 10:00 часа; през Коледните празници на всяка нечетна година за времето от 09:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти 1 декември, а през четните календарни години за същия период децата да бъдат при майката; през новогодишните празници за всяка четна календарна година за времето от 09:00 часа на 29-ти декември до 18:00 часа на 02-ри януари на следващата година, а през същия период през нечетните календарни години децата ще бъдат при майката; през Великденските празници на Православния Великден - на четните календарни години, а за същия период през нечетните календарни години децата ще бъдат при майката; на рождените дни на децата - В. - 11 февруари и Е. - 28 февруари, децата ще празнуват и с двамата родители заедно; на всеки от личните празници на родителите /рождени и имени дни/, децата ще бъдат с родителя, който има съответно личен празник, с преспиване при съответният родител; през летните месеци бащата ще взима децата за 30 дни, които да не съвпадат с лятната отпуска на майката; през периода, в който през лятната отпуска на майката същата е с децата на ваканция, бащата няма да се ползва от режима на лични отношения.

Утвърдено е постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49, ал.4 от СК, което да се счита неразделна част от решението, както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата В.Й. М. и Е.Й. М. на майката Е.Д. М., като е определено и местоживеене на децата при майката; постановено е съпругата Е.Д. М. да възстанови предбрачното фамилно име, а именно: С.; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ********** на Е.Д. М. и след развода съпрузите не си дължат издръжка един на друг; разрешено е на децата В.Й. М. и Е.Й. М. да пътуват извън пределите на Република България с майка си Е.Д.

М. за неограничени периоди от време до всички държави, считано от влизане на решението в сила, без да е необходимо за целта съгласие на бащата Й. С.

М., като в тази връзка се разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на децата и е разрешено на децата В.Й. М. и Е.Й. М. да пътуват извън пределите на Република България с баща си Й. С. М. за неограничени периоди от време до всички държави, считано от влизане на решението в сила, без да е необходимо за целта съгласие на майката Е.Д. М., като в тази връзка се разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на децата. С решението са осъдени страните да заплатят разноските по делото и е постановено предварително изпълнение на същото съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно присъдената издръжка.

Срещу решението в частта относно определената издръжка на всяко от децата и в частта относно режима на лични отношения между бащата и децата е депозирана въззивна жалба от Й. С. М. чрез пълномощника му адв.

С.З. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че размерът на издръжката е завишен, такава от 500 лв. общо за двете деца би задоволила нуждите им, като се излага съображения в тази насока. Сочи се, че режимът на лични отношения е крайно недостатъчен. Иска се намаляване размера на издръжката съгласно исковата молба - общо за двете деца в размер на 500 лв. и определяне на режим на лични отношения съобразно посоченото в исковата молба. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

2

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, и едновременно с това е подадена и насрещна въззивна жалба от Е. Д. С. чрез адв. Г.Б., като се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете за издръжка за разликата над 700 лв. до 1000 лв. за всяко от децата. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. Излагат се подобни съображения в тази насока. Иска се въззивната жалба да се остави без уважение, да се потвърди режимът на лични отношения между децата и бащата. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор на насрещната въззивна жалба, като се излагат съображения, че следва да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната му част да се отмени, като се намали размерът на издръжката на 500 лв. общо за двете деца.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството се е развило по реда на глава 26 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. С. М., ЕГН **********, против Е.Д. М., ЕГН **********, с правно основание чл.49 от СК. Твърди се, 3 че гражданският брак между страните е сключен на 01.05.2010 г. От брака имат родени две деца, които не са навършили пълнолетие. Живели в гр.

******. През 2007 г. съпругът регистрирал ЕООД. Ответницата се грижила за децата, а ищецът осигурявал финансово семейството. През 2018 г. съпругата започнала да работи. М. бил ангажиран в работата, имал желание да осигури висок стандарт за децата, а съпругата му била недоволна, че не прекарва достатъчно време при семейството. Съпрузите спорели често. Ищецът напуснал семейното жилище на 20.03.2019 г. След раздялата продължавал да осигурява средства за децата. Купувал дрехи, заплащал за домашна помощница, превеждал 500 лева издръжка. Пътувал до различни дестинации с децата. Прави искане бракът да бъде прекратен. Предлага режим на лични отношения, сочи, че издръжка от 300 лева следва да се определи на В. и 200 лева на Е. Предявява и искове по чл.127а СК.

В отговора ответницата сочи, че съпругът не отделял време и внимание на семейството, не помагал достатъчно. Майката също работела и двамата родители трудно разпределяли отговорностите. Моли бракът да бъде прекратен. Желае да упражнява родителските права. Не приема режима на лични отношения, предложен от бащата. Претендира издръжка за децата в размер на по 1000 лева за всяко от тях. Желае да бъде предоставено ползването на семейното жилище. Прави искане да възстанови предбрачното фамилно име.

Страните са постигнали частично споразумение относно някои от въпросите, свързани с прекратяване на брака, а именно: съгласие упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на майката, на съпругата да се предостави ползването на семейното жилище, да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака, съпрузите не претендират издръжка един от друг.

Спорни между страните пред първостепенния съд са били уреждането на режима на лични отношения между бащата и децата и размера на издръжката, която бащата да заплаща на всяко от двете си деца. Същите въпроси са предмет и на въззивното производство.

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства е прието за установено следното:

Страните са сключили граждански брак в гр. П. на 01.05.2010 г. с акт за граждански брак №0217/01.05.2010 г.

От приложените по делото удостоверения за раждане се установява, че страните имат родени две деца - В.Й. М., *********, и Е.Й. М., *********, малолетни понастоящем.

Съпрузите са във фактическа раздяла от 20.03.2019 г.

От показанията на свидетелката В. М., майка на ищеца, се 4 установява, че Е., на шест години, посещава частна детска градина, а В. била в трети клас. Основно бащата купувал необходимите за децата учебници, дрехи, помагала. Осигурявал екскурзии. Имал много добри отношения с тях.

След раздялата бащата участвал в посрещане на разходите. Заплащал таксата от 500 лева за детска градина. Купувал им дрехи и помагала. Заплащал на жена, която помагала в чистенето, по 80 лева седмично. Ищецът работел от сутринта до вечерта. Родителите не винаги били на едно мнение относно допълнителните дейности, които децата да посещават.

Свидетелят М.С. посочва, че децата се отглеждали при висок стандарт. Майката основно се грижела за децата, а бащата ги осигурявал финансово. Семейството няколко пъти в годината ходело на почивка в скъпи хотели. Бащата имал успешна фирма и работел от рано сутрин, понякога и в почивните дни. Съпрузите спорели относно ангажиментите към децата и семейството. За децата се купували маркови дрехи, биохрани, ходели на екскурзии извън страната. Малкото дете посещавало частна детска градина.

Голямото дете ходело на уроци по английски и пиано, а през лятото на занималня. Ищецът заплащал таксата за детската градина, както и 300-400 лева на домашна помощница. Бизнесът на М. се развивал успешно и не било проблем да покрива разходите. М. водела децата на училище и допълнителни занимания. След раздялата децата прекарвали време с баща си, били заедно на почивка, отношенията им били нормални. Ответницата работела като офис асистент във фирма за стъклопакети.

Към делото са приложени доказателства от ТД НАП Пловдив за доходите на родителите. Изготвен е и социален доклад.

Пред въззивната инстанция са представени отчет за приходите и разходите на дружеството, управлявано от М., обяви за работа от същото дружество и резервация за самолетни билети за бащата и децата за пътуване зад граница. Същите не водят до промяна в установените факти.

За да се произнесе по направените искания, въззивната инстанция взе предвид следното:

Относно режима на лични отношения на бащата с малолетните деца – определеният от състава на районния съд такъв е идентичен с поискания от жалбоподателя М. с исковата молба, като разликата касае единствено ежемесечните срещи – в исковата молба е поискано всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от понеделник в 7.30 часа до 18.00 часа с преспиване при бащата, а от съда е определен всеки първи и трети петък, събота, неделя и понеделник от месеца, като ги взима в петък от съответното учебно заведение, което посещават, и ги води в понеделник в съответното учебно заведение, което посещават; в случай, че нямат занятия - в петък от 17:00 часа до понеделник в 10:00 часа. При определяне на този режим на лични отношения от районния съд е отчетена възрастта на децата и добрите 5 взаимоотношения с родителите. Определянето на режим, при който децата една седмица живеят с баща си, а следващата – с майка си, ще доведе до несигурност и объркване. Това няма да е в интерес на децата, доколкото според отбелязаното в социалния доклад те са заявили, че преживяванията си споделят с двамата родители, но „подчертават, че задължително всичко споделят с майка си“. Не се спори между страните, че по време на брачния им живот майката се е грижела за децата. Отделянето им от нея за по – продължителен период няма да е в интерес на децата. Нещо повече – с постигнатото между страните споразумение е предоставено упражняването на родителските права на майката, като е определено местоживеене на децата при майката. На практика режим на лични отношения, при който се иска децата да живеят една седмица с единия родител, а другата – с другия, противоречи на постигнатото споразумение. Определеният режим на лични отношения, който е разширен, ще съдейства за запазване на отношенията между бащата и двете му дъщери, без да води до негативи за децата. Според решение №30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК, производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК , по общо правило започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно … и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът следва да се произнесе и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК . По същия комплекс въпроси (и също, освен ако не утвърди споразумение между родителите по тези въпроси) съдът се произнася служебно и с бракоразводното решение - чл. 59, ал. 2 от СК … Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало. Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи - или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация - с охранителното съдебно решение - да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси - в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда, но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова 6 съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод…, съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. - чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило - чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено - чл. 143 от СК). Доколкото родителите в настоящия случай не са постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските права, не следва на практика да се постановява такова упражняване с определяне на искания режим на лични отношения.

Разпечатката съдържа 42 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14f36f7f-3a16-4547-b112-3dc154511fce