Определение № 48487 от 28.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44530/2024
- Вид
- Определение № 48487
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48487 гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110144530 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, доуточнена с молба с вх. № 274353/28.08.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу М. И. А., с ЕГН: ********** и срещу М. М.
А., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми за доставена топлинна енергия за битови нужди и услуга дялово разпределение до топлоснабден имот – апартамент № 91, находящ се в: гр. София, общ.
Подуяне, ж.к. *** – в общ размер от 2025.15 лева, както следва:
М. И. А.: 1/ сумата от 1 384,40 лева – главница, представляваща стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 248,30 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1384.40 лева за периода от 15.09.2022 г. до 08.07.2024 г., 2/ сумата от 44,05 лева – цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,80лв. – обезщетение за забава върху сумата от 44.05 лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.04.2024 г. – които суми представляват 5/6 части от пълния размер на сумите дължими за имота – като 4/6 части от сумите се претендират от М. И. А. като собственик на имота, а 1/6 част от сумите се претендират от М. И. А. като наследник на лицето Ц. М. А., с ЕГН:
**********, починала на 09.03.2024 г.
М. М. А.: 1/ сумата от 276,88 лева. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 49,66лв. – обезщетение за забава 1 върху сумата от 276.88 лева за периода от 15.09.2022г. до 08.07.2024г., 2/ сумата от 8,81 лева – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,16 лева – обезщетение за забава върху сумата от 8.81 лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.04.2024 г., които суми представляват 1/6 част от пълния размер на сумите дължими за имота и се претендират от М. М. А. като собственик на имота Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между „Т.С.“ ЕАД и Ц. М. А., М. М. А. и М. И. А., е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че Ц. М. А. е починала, поради което М. И.
А. като неин наследник по закон е наследила принадлежащата на нейния наследодател 1/6 ид.ч. от топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
София, общ. Подуяне, ж.к. *** Посочва, че М. И. А. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като след наследяване на посочената 1/6 ид.ч. е станала титуляр на правото на собственост на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а другият съсобственик – М. А. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди се, че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, но потребителите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди, че потребителите са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Във връзка с горепосоченото предявява иск срещу тях за заплащане при условия на разделност на дължимите суми за доставена топлинна енергия до имот, който е съсобственост на ответниците. Претендира разноски.
Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР „Т.С.“ ЕООД.
С исковата молба са представени: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996 г.; молба от ДСК относно вписване на законна ипотека от 07.03.1996 г.; удостоверение за наследници изх.№ РПД23-ВК08-470/27.04.2023 г. на лицето М. М.ов А.; договор № 4594/01.10.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД и ЕС с адрес: гр. София, ж.к. ***, протокол за ОС на ЕС от 21.09.2002 г.; съобщение към фактура № ***/31.07.2022 г.; съобщение към фактура №**********/31.07.2023 г.; извлечение по сметки за периода м.06.2021 г. до м.04.2023 г. за абонатен №***; Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ЗЕ; общи условия за продажба на ТЕ при общи условия на клиенти в гр. София.
2
С допълнителна уточнителна молба вх.№274353/28.08.2024 г., подадена от ищеца и с писмо от СО-район Подуяне с вх.№ 274385/28.08.2024 г. е представено допълнително следното писмено доказателство: удостоверение за наследници с изх. № РПД24-ТД26-909/22.08.2024 г.
Иска се назначаване на експертизи – съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертиза.
Прави се доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за изискване на документи за извършваното дялово разпределение от трето лице-помагач.
Ответниците М. И. А. и М. М. А. в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. В.Д., в който оспорват иска за такси за дялово разпределение като недопустим, а останалите искове – като неоснователни и недоказани. Оспорват активната легитимация на ищеца да предявява искове за дялово разпределение, тъй като титуляр на посоченото вземане е дружеството за дялово разпределение. Оспорват ответниците да са собственици или ползватели на процесния недвижим имот. Правят възражение за давност. Въз основа на посоченото молят съдът да остави без разглеждане иска за такса за дялово разпределение като недопустим, да отхвърли като неоснователни исковете за присъждане на вземания за топлинна енергия и за обезщетения за забава, като неоснователни.
Претендират разноски, в това число и възнаграждение за един адвокат.
Молят съдът да задължи ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинал или официално заверен препис от представена като доказателство молба до ДСК, в противен случай моли същата да бъде изключена като доказателство по делото.
По отношение на исканията за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, посочват, че не оспорват претендирания размер на количествата доставена ТЕ за процесния имот, както и че ответниците не са заплащали суми за топлинна енергия, поради което моли съдът да не назначава исканите от ищеца експертизи.
Относно допустимостта и редовността на исковата молба:
Съдът, в производството по чл. 140 ГПК и с оглед възраженията на ответниците в отговора на исковата молба отново извърши проверка на редовността на исковата молба по чл. 129, вр. с чл. 127 и вр. чл. 128 ГПК, както и допустимостта на предявените искове по реда на чл. 130 ГПК и намира исковата молба за редовна и допустима.
Предявените искове също така са допустими, доколкото процесуалната легитимация, която е предпоставка за допустимост на иска, следва от твърденията на страните, а материалната легитимация следва от доказването на валидното съществуване на твърдяното право в хода на процеса.
Направените от ищеца възражения срещу допустимостта на иска по своята същност са възражения по същество и следва да се обсъдят с решението на делото.
По искането за привличане на трето лице помагач от страна на ответника:
3
Ответникът прави искане да бъде привлечено като помагач ФДР „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ***.
По направеното искане за привличане на помагач съдът намира следното: Правният интерес от привличането на трето лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност, както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е участвало.
Съдът намира искането на ищеца за основателно и допустимо, поради което следва да се допусне участието на третото лице-помагач, тъй като според твърденията на ищеца това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.
Искането на ответника съдът да задължи ищеца да представи оригинал на молба от ДСК относно вписване на законна ипотека се явява неоснователно, тъй като няма данни по делото, от които да се предположи, че ищецът разполага с посочения документ. Заедно с това, искането на ответниците се явява бланкетно, голословно и необосновано. За да изиска съдът представяне на оригинал на документ, следва от страна на ответниците да са направени конкретни възражения или оспорвания във връзка с представения документ, които да обосновават искането за представяне на оригинал. В противен случай предвид тежките процесуални последици при непредставяне на оригинала на посочения документ (изключване на документа от доказателствения материал по делото), съдът ще допусне злоупотреба с процесуални права в полза на страната, предявила необосновано и самоцелно искане по чл. 183 ГПК. Следва да се отбележи, че ответниците не отричат, че посоченият документ реално съществува, а изразяват само съмнения относно правомерността на придобиване на копие от посочения документ от страна на ищеца. Поради това няма основание посоченият документ да се изисква от ищеца. В случай, че ответниците оспорват съдържанието или достоверността на посочения документ, следва да направят изрични и конкретни възражения, както и да направят съответните доказателствени искания за представяне на документа от институциите и лицата, които биха могли да разполагат с него.
Независимо от това ищецът следва да представи преписът от документа, 4 с който разполага и от който е снето копието, налично по делото за констатация от съда, доколкото и приложеното копие е в нечетлив вид.
Предвид неоспорването от страна на ответниците на размера на доставената топлинна енергия, посоченото обстоятелство следва да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване и следва да се отхвърли искането на ищеца за назначаване на техническа експертиза по поставените в исковата молба въпроси (като ненеобходимо доказателствено искане, предвид направеното признание в ОИМ).
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненеобходимо, предвид това, че ответниците признават, че не са заплащали суми за погасяване на процесните вземания, нито оспорват размера на процесните суми.
Следва да бъдат изискани по реда на чл. 190 ГПК документите от третото лице-помагач.
Следва да се изиска от ищеца да представи и фактурата, издадена за процесния имот за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.