Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 27.04.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 316/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
27.04.2023
В сила
04.10.2023
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. В., 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200316 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. П. К., ЕГН **********, гр. В., бул. „П.“, № 28, бл. „В“, ет. 4, ап. 64 против Наказателно постановление № 22-0953-001688/31.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 / сто / лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2022г. в 09.55 часа в гр. В., в гр. В., на бул. „П.“, с посока на движение към РЗОК – В. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ВН0062АК, на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, преминал през кръстовището на забранителен светлинен сигнал на светофарната уредба.

Свидетелят В. М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР- В., сектор „Пътна полиция“ – В., 1 твърди, че жалбоподателят с автомобила си е преминал през кръстовището на жълт и след това на червен сигнал на светофарната уредба.

Свидетелят П.Р. твърди, че жалбоподателят нямал достатъчно място от светофара да спре, като той минал и след това светнало червено.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите В. М., П.Р. и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

2

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0953-001688/31.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя И. П.

К., ЕГН **********, гр. В., бул. „П.“, № 28, бл. „В“, ет. 4, ап. 64, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 / сто / лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя И. П. К., ЕГН **********, гр. В., бул. „П.“, № 28, бл. „В“, ет. 4, ап. 64, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3