Решение № 356 от 16.01.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 16.01.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА

БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3905/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 44367/31.03.2016 г., предявена от Е.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 11.07.2015 г., около 09.15 ч., в гр. Бяла, на първокласен път І-5, км. 53+600, Й.П.Й., при управление на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Джета“, с рег. № *******, при което загинал П.Г.П. – водач на лекия автомобил.

По случая било образувано ДП № 1591/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе.

В исковата молба се сочи, че ищецът е син на починалия П.Г.П.. Двамата разчитали ежедневно един на друг, връзката помежду им била изключително силна. Ищецът твърди, че баща му е бил изключителен човек, добър, трудолюбив, отзивчив, и грижовен.

Въпреки възрастта си, П.Г.П. бил много жизнен и изпълнен с енергия. Внезапната му смърт била тежък удар за ищеца. Сполетялата го трагедия довела до емоционален срив и тежка психическа травма, които нямало да отзвучат. Тъгата и скръбта нямало да бъдат преодолени никога.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й..

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 11.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ О.З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й..

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, че същото е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача Й.П.Й., както и причинно-следствената връзка между описаното ПТП и смъртта на П.Г.П..

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.Г.П., който е пътувал без поставен предпазен колан. Ответникът твърди, че с това си поведение, пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137а ЗДвП и съществено е допринесъл за настъпване на увреждането си. Ответникът твърди, че П.Г.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол, над допустимата от закона норма, с което също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Ответникът твърди и че управляваният от пострадалия лек автомобил е излязъл внезапно от паркинг на главния път, като не е пропуснал товарния автомобил, движещ се по този път, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал.

3 ЗДвП.

Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същото е силно завишено и не отговарят на реално претърпените вреди, с критерия справедливост, както и на съдебната практика. Ответникът сочи, че при определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и възрастта на увредения, отношенията между починалия и ищеца, както и че към момента на събитието П.Г.П. е страдал от тежки хронични заболявания. Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.

В допълнителния отговор, ответникът поддържа възраженията си.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 11.07.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 19.12.2014 г. във формата на застрахователна полица № 06114003105628, валидно от 30.12.2014 г. до 30.12.2015 г., „ДЗИ О.З.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 11.08.2016 г.), а и се установява от представената справка от Гаранционния фонд.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

По делото е приет протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 11.07.2015 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано ДП № 1591/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе. В хода на досъдебното производство, като обвиняем е привлечен Й.П.Й. – за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – видно от удостоверение от 13.09.2016 г., изд. от ОД на МВР – гр. Русе, в което е посочено и че досъдебното производство не е приключило.

Въз основа на използваните данни от протокола за оглед на местопроизшествието, както и от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 11.07.2015 г., по настоящото дело са извършени Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, Повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и Допълнителна автотехническа експертиза.

От Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява следният механизъм на развитие на произшествието:

На 11.07.2015 г., около 09.10 ч., по първокласен път І-5, в посока от гр. Велико Търново към гр. Русе, на продължителен прав участък, се е движил товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, управляван от Й.П.Й., със скорост 80 км./ч. По същото време пред него се е движил лек автомобил „Фолксваген Джета“, с рег. № *******, управляван от П.Г.П., със скорост около 33 км./ч. Водачът на т.а. „Мерцедес“ е възприел, че застига движещия се бавно лек автомобил, но тъй като е допуснал да се доближи до него на разстояние под 69 метра, въпреки че е реагирал чрез аварийно спиране, не е успял да намали скоростта си до тази на лекия автомобил, и е настъпил удар, при който т.а.

„Мерцедес“ е застигнал и ударил задната част на л.а. „Фолксваген“ със скорост 63 км./ч. След удара, скоростта на л.а. „Фолксваген“ рязко се е увеличила и двата автомобила са продължили да се движат с изходна скорост от 60.5 км./ч. Поради предприетото спиране от водача на т.а. „Мерцедес“ и триенето на задната дясна гума на лекия автомобил, двата автомобила са се придвижили още на 13.5 метра и са се спрели на мястото, където са намерени от разследващите органи. Опасната зона за спиране на т.а. „Мерцедес“ при движение със скорост 80.5 км./ч. е била 76 метра.

В заключението на КСМАТЕ е посочено, че водачът на т.а. „Мерцедес“ е имал възможност да не допусне ПТП, ако е поддържал надлъжна дистанция спрямо лекия автомобил над 69 метра. Ако л.а. „Фолксваген“ е излязъл от паркинга, водачът му е имал възможност да види отдалече приближаващия го т.а. „Мерцедес“ и е имал възможност да спре преди да навлезе в платното за движение и да го пропусне.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й.П.Й., който при настъпване на процесното ПТП е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос“. Свидетелят заявява, че се е движил „по магистралата“, по път с предимство, през деня. На мястото на ПТП имало лек наклон. Участъкът бил прав и преди да се спусне по наклона, свидетелят имал голяма видимост, виждала се цялата лента до моста на Кольо Фичето. Свидетелят често минавал по този път и го познавал. Отстрани на пътното платно, на нещо като площадка за спиране, където имало и магазин, били спрели две-три коли, на около метър навътре от „лентата“. Когато видял, че има коли, свидетелят съвсем леко намалил, но бил с предимство. Свидетелят сочи, че внезапно, на около 10 метра пред него, от площадката за спиране, изскочила кола, която нямала нито светлини, нито подаден мигач, и излязла на пътното платно. Ударът бил отзад и малко от лявата страна, защото автомобилът излизал.

Видно от писмо, издадено на 05.05.2017 г. от АПИ, ОПУ „Русе“ (л. 161), участъкът от Републикански път І-5 гр.

Русе – гр. Велико Търново, в района на км. 53+600, се намира в района на урбанизираната територия на Община Бяла. Начало на участъка: км.

51+634, край на участъка: км. 56+985. Максимално разрешената скорост в посочения участък е съгласно Закона за движение по пътищата – за движение в населено място. В района на ПТП няма допълнителни знаци указващи максимално разрешената скорост.

При така установените от писмото на АПИ факти, съдът не кредитира показанията на Й.П.Й., в частта, в която свидетелят сочи, че се е движил по магистрала, че мястото на ПТП не е населено място и че е нямало ограничение на скоростта.

След събиране на посочените писмени и гласни доказателства, по делото е извършена Допълнителна автотехническа експертиза. След като е анализирало тези доказателства, вещото лице е заявило, че посочените от свидетеля Й. 10 метра дистанция за излизане на лекия автомобил от паркинга със скорост 33 км./ч. са нереални и недостатъчни, за да настъпи ударът на 105.5 м. след ориентира, където е мястото на удара. Вариантът на водача Й. за излизане на лекия автомобил от паркинга (края на паркинга) със скорост 33 км./ч. е възможен, при излизане на лекия автомобил от паркинга и навлизане в платното на разстояние не по-малко от 20 метра и не повече от 36 метра преди мястото на удара и тогава ударът за водача на товарния автомобил е бил непредотвратим. При отстояние над 36 метра от мястото на удара на лекия автомобил, ударът за водача на товарния автомобил е бил предотвратим. След като е взело предвид посоченото от св. Й. място на излизане на лекия автомобил („нещо като площадка за спиране, където имало и магазин“), вещото лице е посочило, че разстоянието между ресторант „Българска кухня“ (който е след магазин на „Месокомбинат Бяла“) е мястото на удара е 70 метра, което е по-голямо от изчисления граничен път за ускоряване – 22.77 метра (средно). Това означава, че ако лекият автомобил е потеглил от този район, водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати удара и ПТП.

Разпечатката съдържа 44 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14f2955c-86b8-4503-bddd-0115bf12d35c