Решение № 281 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500343 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 40/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 4950/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е осъдено на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на П. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *** сумата от 1905,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждането на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, с рама № ***, поради реализирано ПТП на *** г. в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „***“ и ул.

„***“, с виновен водач Л. И. И., който е шофирал товарен автомобил с рег. № ***, модел „***“, с рама № ***, със сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водачите със ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве” АД, полица № BG/30/123002955704, валидна до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

1

Осъдено е на основание чл.78 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК

***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на П. Ц.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, *** направените разноски по делото в исковото производство и в производството по обезпечението в общ размер от 886,38 лв.

С Решение № 341/13.03.2026 г., постановено по гр. дело № 4950/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е изменено на основание чл.248 от ГПК постановеното Решение № 40/14.01.2026 г. в частта му за разноските, като е осъдено на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК

***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на П. Ц.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, *** направените разноски по делото в исковото производство и в производството по обезпечението в общ размер от 606,59 евро.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника юрк. Н. К., в която се изразява становище, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че решението е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му, тъй като съдът не е отчел направеното от дружеството възражение за съпричиняване, като не е отчел изобщо поведението на водача П. Ц. И..

Твърди, че е налице разминаване в Протокол за ПТП от *** г. със схемата и свидетелските показания, което не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Твърди, че съдебната автотехническа експертиза не дава категоричен отговор къде е настъпило процесното ПТП, нито какъв точно е механизма на настъпването му. В тази връзка, не са доказани безспорно нарушенията, извършени от страна на водача, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него. Според въззивника, при наличие на съмнения относно механизма на настъпване на ПТП-то и при недоказаност на изключителната вина на водача, съдът е следвало да приеме наличие на съпричиняване от страна на водача, респективно, да намали размера на претендираното обезщетение, съобразно приноса му за настъпване на 2 вредоносния резултат.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, вкл. и направените съдебни разноски и разходи за адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност, въззивникът моли, да бъде намален размера на дължимото застрахователно обезщетение, като същият бъде съобразен с доказаното възражение за съпричиняване от страна на водача, както и с доказаната прекомерност на претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това последици по отношение на разноските и адвокатското възнаграждение. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. Ц. И., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.

С. Т. от ПлАК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. Въззиваемият твърди, че събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило, вследствие на противоправното поведение на водача на товарен автомобил с peг. № ***, модел „***“, с рама № ***. Вследствие на произшествието, лекият автомобил, собственост на П. Ц. И. е претърпял вреди, които следва да му бъдат възстановени. Посочва, че съгласно заключението на изготвената по ч.гр.дело № 7312/2024 г. по описа на ПлРС съдебна автотехническа експертиза стойността на щетата е в размер на 96,80% от пазарната стойност, а това означава, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно. В случая е налице тотална щета, тъй като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля 70 на сто от неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП.

Тъй като, при определяне на обезщетението, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие, процентът на запазените части е 30%, като в случая, дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 3766,28 лв. Във връзка с процесното ПТП, застрахователят е заплатил на П. Ц. И. сумата от 1861,06 лв., която следва да бъде приспадната от дължимото застрахователно 3 обезщетение, поради което ответното дружество следва да заплати остатък в размер на 1905,22 лв. От страна на П. Ц. И. е депозирана претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите до ответното дружество на 26.08.2024 г., като това е датата, на която застрахователят е уведомен и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3 от КЗ. Въззиваемият счита, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на причинените имуществени вреди от настъпилия деликт. Счита, че исковата претенция е доказана, както по основание, така и по размер.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящата инстанция.

В съдебно заседание, въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *** не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемият Л. И. И. не се явява. Процесуалният му представител – адв. С. Т. моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на обжалваната му част. настоящото производство

4 обхваща решението в

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред ПлРС е предявен иск от П. Ц. И., ЕГН ********** против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *** с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 1905,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, с рама № ***, вследствие ПТП, настъпило на *** г. в гр. Плевен.

Видно от приложения Протокол за ПТП № 2024-1029-50912-1/*** г., на *** г. в 10:00 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от П. Ц. И. и товарен автомобил марка „***“, с рег. № ***, управляван от Л. И. И., вследствие на което са настъпили щети по МПС с рег.

№ ***, марка „***“, модел „***“, собственост на ищеца П. Ц. И.. Причина за настъпване на ПТП-то е навлизане на товарен автомобил марка „***“, с рег. № *** в кръстовище, който не се съобразява със светлините на светофарната уредба и е ударен от лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който навлиза на разрешен сигнал.

По делото е установено, че към датата на процесното ПТП – *** г. за товарен автомобил марка „***“, с рег. № *** е налице валидно сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *** със Застрахователна полица № №

BG/30/123002955704, валидна до

28.09.2024 г. година.

Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „***“, с рег. № ***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът П. Ц. И. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което 5 застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

От представената по делото Претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС от 26.08.2024 г. от ищеца е видно, че същият е предявил пред ответното Застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на произшествието. Във връзка с депозираната от ищеца претенция за заплащане на обезщетение за щети по МПС, от страна на застрахователя е определена сумата от 854,30 лв., която сума е изплатена на същия на 24.09.2024 г. Във връзка с подадено възражение от П. Ц. И., ответникът е извършил доплащане в размер на 1066,76 лв., която сума е изплатена на ищеца на 01.10.2024 г. Общата сума, която е заплатена от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД на ищеца П. Ц. И. по претенция/щета № 0801-006656/2024-01 за лек автомобил марка „***” модел „***”, с рег. № *** е в размер на 1861,06 лв.

В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя. Налице е основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 477 ал.1 и чл.493 ал.1 от КЗ.