Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 12.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 301/2023
Вид
Решение № 167
Подписан
12.06.2023
В сила
14.07.2023
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500301 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от И.

Л. Л. с ЕГН ********** от гр.С. в качеството й на длъжник срещу разпореждане от 26.10.2022 г.,постановено по изп.д.№2019737041134 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Добрички окръжен съд,в което е обективиран отказ на ЧСИ да приключи производството по цитираното изпълнително дело спрямо длъжника Л. поради липса на основание за това по смисъла на чл.433 ал.2 от ГПК и да прекрати изпълнителното производство спрямо Л. за събиране на вземанията по изпълнителен лист №403/07.08.2015 г.,издаден по т.д.№2406/2013 г. на ОС-Варна,на основание изтекла абсолютна погасителна давност и поради липса на основание за прекратяването измежду изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане се настоява за отмяната му.

В писмени възражения по чл.436 ал.3 от ГПК взискателят по изпълнението „Юробанк България“ АД-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение.Сочи,че не е налице основание за приключване на изпълнението,тъй като 1 задължението на длъжника Л. към него не е погасено в цялост.Развива и доводи,че сочената от длъжника погасителна давност спрямо процесните вземания не е изтекла.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За обжалваното разпореждане длъжницата И. Л. е уведомена чрез пълномощника си адв.К. К. на 09.12.2022 г.Жалбата е подадена по електронна поща на 19.12.2022 г.,т.е. в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението,респ. е насочена срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК,подлежащ на атакуване от длъжника.Жалбата е частично допустима и частично недопустима поради следните съображения:

Изп.д.№20197370401134 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС е преобразувано от изп.д.№20137180400617 по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие ВОС,препратено от ЧСИ Ст.Д. на ЧСИ Л.Т. по молба на взискателя,и е за събиране на паричните вземания на „Юробанк България“АД срещу солидарните длъжници И.И.П.,действащ и като ЕТ „***“,В. Л. Л.П.,действаща и като ЕТ „В.-В. Л.-П.“,И. Л. Л. и С.Н.Т. въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г.,издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №4084/17.05.2013 г. по ч.гр.д.№6834/2013 г.на РС-Варна,а именно за събиране на сумата от 30 000 лв непогасена главница по договор за кредит №0510/13.05.2005 г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 15.05.2013 г.,до окончателно й изплащане;сумата от 3 500,71 лв лихва за периода 05.11.2012 г.-14.05.2013 г.;сумата от 60 лв такси;сумата от 1 613,94 лв съдебно-деловодни разноски.Предмет на принудителното изпълнение по делото е и вземането на взискателя „Юробанк България“АД по изпълнителен лист от 20.05.2013 г.,издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №4018/18.05.2013 г. по ч.гр.д.№6864/2013 г.на

РС-Варна

/за вземания,произтичащи от договор за кредит от 2009 г./ и срещу същите длъжници /без С.Н.Т./.След неуспешно за кредитора установително производство по чл.422 от ГПК срещу длъжника И. Л. Л. с решение №1531/30.03.2015 г. по гр.д.№203/2014 г. на ВРС,потвърдено с решение 2

№791/28.10.2015 г. по в.т.д.№1177/2015 г. на ВОС /л.696 и сл.,т.ІІ от изп.д./,исковете срещу И. Л. относно вземанията по изпълнителния лист от 20.05.2013 г. са отхвърлени.По тази причина с постановление на ЧСИ Д. от 25.04.2016 г. принудителното изпълнение срещу И. Л. за събиране на вземанията на взискателя по този изпълнителен лист е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК.С последваща молба вх.№12149/28.08.2017 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 07.08.2015 г.,издаден по т.д.

№2406/2013 г. на ВОС /листи 830-831,т.ІІІ от изп.д./,е присъединено за принудително събиране и вземане на банката срещу И.И.П.,действащ и като ЕТ „***“,И. Л. Л. и С.Н.Т. за сумата от 671,20 лв съдебно-деловодни разноски.Така в предмета на настоящото изп.д.№20197370401134 по описа на ЧСИ Л.Т. е принудителното събиране на вземанията на взискателя „Юробанк България“АД срещу длъжника И. Л. Л. по цитираните по-горе изпълнителни листи от 17.05.2013 г. и от 07.08.2015 г.

С молба вх.№41678/18.10.2022 г. /лист 1 803 от изп.д./ длъжницата И. Л.

Л. е настояла за „приключване на изпълнителното производство спрямо нея на основание чл.433 ал.2 от ГПК и изтекла в нейна полза абсолютна погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист от 17.05.2013 г.“.В обстоятелствената част на молбата същата е навела доводи,че задължението й по изпълнителния лист от 07.08.2015 г. вече е изпълнено,тъй като дължимата от нея сума в размер на 223,73 лв е събрана от проведена публична продан на собствени й недвижими имоти.Очевидно въпреки непрецизното искане в молбата същата настоява за приключване на изпълнителното производство спрямо нея поради плащане на задължението само по изпълнителния лист от 07.08.2015 г.Относно вземанията по изпълнителния лист от 17.05.2013 г. е наведено,че са погасени по давност,като се настоява за приключване спрямо нея на изпълнителното производство и по този изпълнителен лист на визираното основание-изтекла погасителна давност.

С обжалваното разпореждане от 26.10.2022 г. ЧСИ Л.Т. е отказала да приключи производството по цитираното изпълнително дело спрямо длъжника Л. поради липса на основание за това по смисъла на чл.433 ал.2 от ГПК и да прекрати изпълнителното производство спрямо Л. за събиране на вземанията по изпълнителен лист №403/07.08.2015 г.,издаден по т.д.

№2406/2013 г. на ОС-Варна,на основание изтекла абсолютна погасителна 3 давност и поради липса на основание за прекратяването измежду изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК.ЧСИ не се е произнесъл прецизно,доколкото и искането в молбата на длъжника Л. не е прецизно формулирано.От изложеното в обстоятелствената част на молбата следва да се приеме,че искането на Л. е за цялостно приключване спрямо нея на изпълнението по изпълнителния лист от 07.08.2015 г. поради плащане и по изпълнителния лист от 17.05.2013 г. поради изтекла погасителна давност.Произнасянето на ЧСИ с атакуваното разпореждане по своя смисъл следва да се приеме като такова за отказ да се приключи/прекрати принудителното изпълнение по делото на посочените две основанияизвършено от длъжницата Л. плащане и поради изтекла погасителна давност.

Жалбата в частта срещу разпореждането на ЧСИ в частта за отказ да се приключи/прекрати изпълнителното производство спрямо И. Л. относно вземането по изпълнителния лист от 07.08.2015 г. е процесуално недопустима поради отпаднал правен интерес от същата.След проведена публична продан и събрана сума от недвижими имоти-собственост на длъжницата Л. е извършено на 16.12.2022 г. разпределение на събраната сума,което е било частично обжалвано от И. Л. и с решение №103/05.04.2023 г. по в.гр.д.

№200/2023 г. на ДОС е отменено в частта на разпределената сума от 2 870,66 лв,респ. е извършено от ДОС ново разпределение на тази сума,от която 627,21 лв се разпределят за погасяване вземането на взискателя от И. Л. за съдебноделоводни разноски по двата изпълнителни листа от 17.05.2013 г. и 07.08.2015 г.С оглед горното вземането на взискателя спрямо Л. за сумата от 223,73 лв по изпълнителния лист от 07.08.2015 г. е погасено изцяло.По тази причина с разпореждане от 10.05.2023 г. на ЧСИ Л.Т. вече е приключено изпълнителното производство за събиране на дължимата от И. Л. сума по изпълнителния лист от 07.08.2015 г.Интересът на Л. досежно този изпълнителен лист е удовлетворен и изпълнителното производство спрямо нея по повод този изпълнителен титул вече е приключено поради плащане.В този смисъл жалбата й в частта срещу разпореждането на ЧСИ от 26.10.2022 г. в частта за отказ да се приключи/прекрати изпълнителното производство спрямо И. Л. относно вземането по изпълнителния лист от 07.08.2015 г. е процесуално недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане.

В останалата част жалбата срещу разпореждането от 26.10.2022 г. е 4 допустима,но,разгледана по същество,е неоснователна и следва да се остави без уважение.Самата жалбоподателка не твърди да е платила лично тя или някой от другите солидарни длъжници всички дължими суми по изпълнителния лист от 17.05.2013 г.С решение №103/05.04.2023 г. по в.гр.д.

№200/2023 г. на ДОС при частичното разпределение,извършено от съда,сума от 2 243,45 лв е заделена за частично погасяване на вземането на взискателя от И. Л. за лихви по изпълнителния лист от 17.05.2013 г.,като остават непогасени части от задължението за лихви и цялата главница.Очевидно приключване на производството по този изпълнителен лист на основание чл.433 ал.2 от ГПК е невъзможно-не са събрани всички вземания.Не е налице и нито едно от основанията по чл.433 ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство в тази част.Правопогасяващият довод за изтекла погасителна давност относно горните вземания не е релевантен в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител,нито съдебният изпълнител е компетентен да се произнесе по него в рамките на изпълнителното производство.Такова материалноправно основание за погасяване на вземанията може да бъде разгледано и съобразено единствено от съда и то в рамките на исков процес по предявен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск на основание чл.439 от ГПК.Едва представянето от длъжника на влязло в сила решение,с което е уважен иск по чл.439 от ГПК,вече е основание за прекратяване на изпълнителното производство относно вземанията,за които успешно е установена по исков ред недължимост /чл.433 ал.1 т.7 от ГПК/.На настоящия етап не е налице основание за приключване/прекратяване на изпълнителното производство спрямо И. Л. по изпълнителния лист от 17.05.2013 г.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№00266/03.01.2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС,респ.вх.№3099/12.05.2023 г. по описа на ДОС,подадена от И. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.С. в частта срещу разпореждане от 26.10.2022 г. на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС по изп.д.

№2019737041134 по описа на горния ЧСИ в частта,в която е обективиран 5 отказ на съдебния изпълнител да приключи/прекрати производството по цитираното изпълнително дело по отношение на длъжника И. Л. Л. за вземането по изпълнителен лист №403 от 07.08.2015 г.,издаден по т.д.

№2406/2013 г. на ОС-Варна,и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№301/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№00266/03.01.2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС,респ.вх.№3099/12.05.2023 г. по описа на ДОС,подадена от И. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.С. в частта срещу разпореждане от 26.10.2022 г. на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС по изп.д.№2019737041134 по описа на горния ЧСИ в частта,в която е обективиран отказ на съдебния изпълнител да приключи/прекрати производството по цитираното изпълнително дело по отношение на длъжника И. Л. Л. за вземането по изпълнителен лист от 17.05.2013 г.,издаден по ч.гр.д.№6834/2013 г. на РСВарна.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба в частта с характер на прекратително определение в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна,а в останалата част е окончателно по смисъла на чл.437 ал.4 изр.2 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6