Решение № 132 от 16.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ловеч, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20264300500302 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от В. Н. П., чрез адв. Н., в която моли да се отмените Постановлението от 19.02.2026 г., в което са определени таксите по изпълнително дело № 20258310402603 на ЧСИ, като незаконосъобразно и да се осъди Община - Ловеч, ЕИК ****, със седалище и адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с ал. 1, т.З от ЗА, да заплати полагащия се адвокатски хонорар.

Излага, че доверителката му е длъжник по изп. дело № 20258310402603 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879, с Район на действие - района на Окръжен съд - Ловеч с взискател Община Ловеч.

Посочва, е делото е образувано на 07.11.2025 г. във връзка с възлагателно писмо на Община-Ловеч за сумата от 397.73 /триста деветдесет и седем лева и 73 ст./ лева - главница и законна лихви към 10.04.2025 г., от които 307. 65 лева главница и 90. 08 - законна лихви и данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за период 2020 г. – 2023 г.

Защитата твърди, че в хода на изпълнителното дело преди изпращането на покана за доброволно изпълнение са наложени запори на 19.01.2026 г. върху банковите сметка на доверителката му в 6 /шест/ банкови институции, а 1 така също и върху притежаваното от нея МПС.

Сочи, че на същия ден В. П. е посетила кантората на ЧСИ, където й била връчена покана за доброволно изпълнение по е изпълнителното дело, като установила, че размерът на дълга се е формирал както следва:

397. 73 /триста деветдесет и седем лева и 73 ст./ лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная 06.11.2025г., която към 29.12.2025г. била в размер на 3.49 лева

518. 67 /петстотин и осемнадесет лева и 67ст./ лева - неолихвяема сума /съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по Тарифата към ЗЧСИ, включително и такса по т.26, която към момента била 29,54 лева.

Защитата посочва, че от приложените по изпълнителното дело Разписка № 04000265041308/09.08.2025 г. за сумата от 200.09 лева, представляваща заплатени данък сгради, такса смет за 2020-30.06.2022 г., ведно със законните лихви върху тях

Разписка

№

0400028297850759/26.01.2026 г. за сумата от 157. 56 евро и, част от задълженията представляваща заплатени данък сгради, такса смет за второ полугодие на 2022-30.06.2024 г. по процесното ИД, са били заплатени на взискателя, ведно със законната лихва върху тях към датата на плащането.

Сочи, че горницата от задължението по изп. дело за данък сгради и такса смет за 2022-2024 г. за недвижим имот, находящ се в гр. **** възлизаща в размер на 157.56 /сто петдесет и седем евро и 56 цента/ евро / 308,16 лева/ е била заплатена на 26.01.2026 г., след връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника в кантората ЧСИ.

Излага, че са подали възражение № 12422/29.01.2026 г. по изп. дело № 20258310402603 по описа на ЧСИ В. П. и с Постановление от 19.02.2026 г., и Уведомление изх.№06792/19.02.2026 г., получено на 25.03.2026 г., доверителката му е уведомена, че дължимите такси по ЗЧСИ вече са нарастанали на сумата в размер на 288 /двеста осемдесет и осем/ евро, с което на практика се отказва намаляването им по размер.

Твърдят, че в случая се касае за злоупотреба с право от страна на взискателя Община Ловеч и от страна на ЧСИ, имащи за цел максимално да ощетят доверителката му с начислените в максимален размер разноски и такси от ЧСИ.

2

Сочи, че при издаване на Акта за установяване на задължения по чл.

107, ал. З от ДОПК № АУЗД610300000724-1/10.04.2025г., взискателят не е изпратил и връчил същия на постоянния или настоящ адрес на г-жа П., а го е поставил на собственото си табло, на което никой не чете поставените материали при посещение сградата на Общината.

Налага довод, че е налице е несъразмерност на наложените запори с размера на дълга, тъй като от действията на В. П. е видно, че същата доброволно е извършила плащания и не е било необходимо прилагането на процесуална репресия с такъв интензитет и размер. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от TP № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 година, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Сочи, че в чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника.

Позовава се на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно който длъжникът отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи. Сочи, че длъжникът не дължи и разноски, които подготвят изпълнението на неприложени способи, каквито в настоящия случай съставляват таксата за проучване на имущественото му състояние, както и разноски за наложени запори и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Застъпва тезата, че преди да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за разноски на взискателя по водене на изпълнителното дело. Излага, че в конкретния случай със запориране на сметката на длъжника ЧСИ е лишил В. П. от възможността да погаси лично дълга си в дадения й от закона четиринадесетдневен срок по указана от ЧСИ банкова сметка.

На следващо място, защитата навежда аргумент, че ЧСИ е начислил и 3 запорирал такси по изпълнителното дело /като такса за проучване на имущественото й състояние например и допълнителни разноски/, макар от такива действия да не е имало нужда. Позовава се на т. 5 на TP № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. Счита, че в последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Приема, че при погасяване в срока за доброволно изпълнение дължимите от длъжника обикновени такси са само за образуване на изпълнителното производство - 24 лв. (такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ), за изпращане на покана за доброволно изпълнение - 24 лв. (такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ), общо - 48 лв. с ДДС, към която следва да се прибави и пропорционалната такса върху размера на събраната сума.

Налага довод, че в частта, с която са начислени обикновени такси за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по т.З от ТТРЗЧСИ, и за налагане на запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ, както и за начислени допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, постановлението следва да бъде отменено.

По делото е постъпило становище от Община-Ловеч.

Излага се, че АУЗД№61030000724-1/10.04.2025 г. е изпратен за връчване на посочения в Национална база данни като постоянен и настоящ адрес - ****. Сочи, че след две посещения на 11.04.2025 г. и 24.04.2025 г. куриерът е върнал пратката като непотърсена. Посочва, че съгласно чл. 32 от ДОПК е съставено съобщение, което е поставено на табло в сградата на Община Ловеч и качено на Интернет страницата на Община Ловеч под № 743/14.05.2025 г. и след изтичане на 14-дневния срок на основание чл.32, ал.6 от ДОПК съответният акт се счита за редовно връчен на 29.05.2025 г., като на 16.06.2025г. акта е влязъл в сила.

Посочва, че цитираното плащане от 09.08.2025 г. – 197. 09 лева /100.77/ € е направено след като вече акта е влязъл в сипа и частичното му плащане не спира образуването на изпълнително дело.

4

Излага, че изпълнителното дело № 20258790402603 е образувано на 07.11.2025 г. и с направения превод на 26.01.2026 г. от 114. 166 /223.28/ лева/ вземането е изцяло удовлетворено и изпълнителното дело е прекратено от страна на взискателя на 09.02.2026 г.

Застъпва тезата, че няма нарушение и неспазване на законовите разпоредби, които да водят до това Община Ловеч да се смята за извършила злоупотреба.

Прилага дубликати на приходни ордери на направени преводи от посредника ИЗИПЕЙ АД.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., рег. № 879, които приема, че жалбата е допустима, но следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Излага, че в съответствие с трайно установената съдебна практика е изготвено и обжалваното Постановление от 19.02.2026 г. за отказа за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело поради липса на пълно погасяване на всички начислени такси и разноски върху предявените за събиране вземания. Сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Съобразно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с ТТРЗЧСИ на основание чл. 78. ал.

2 ГПК. Съгласно чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да предприеме всички необходими и законосъобразни действия за обезпечаване и събиране на вземането. Излага, че съдебният изпълнител не разполага с информация в коя банка длъжникът има наличен баланс и тези обстоятелства представляват банкова тайна по смисъла на Закона за кредитните институции и не са предварително известни.

Посочва, че по изпълнителното дело е изготвено уведомление за дължими такси и разноски, в което подробно са индивидуализирани начислените такси, правното основание за тяхното начисляване и извършените изпълнителни действия и таксите са определени съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за реално извършени действия по изпълнителното дело:

Начислената такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ е за образуване на изпълнително 5 дело. като същата се дължи при всяко редовно образувано изпълнително производство.

Таксата по т. 2 от ТТРЗЧСИ е начислена за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, включително извършване на справки относно банкови сметки, трудови договори, моторни превозни средства и др.

Таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ е начислена за изготвяне, оформяне и изпращане чрез лицензиран пощенски оператор на книжа и съобщения по изпълнителното дело, а именно: запорни съобщения до банкови институции, както и съобщения за вдигане на наложени запори след настъпване на законовите предпоставки за това. Таксата е дължима за всяко отделно изпратено съобщение, независимо от резултата от изпълнителното действие, доколкото същото представлява самостоятелно действие по администриране и движение на изпълнителното производство.

Таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ е начислена за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с подлежащите на връчване книжа по изпълнителното дело.

Таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ е начислена за налагане на запор без извършване на опис, като същата е дължима за всяко предприето действие по обезпечаване на вземането чрез изпращане на запорно съобщение.

Начислени и съответните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за извършените допълнителни действия и административни разходи във връзка с изпълнителното производство.

Счита, че законосъобразно е начислена и пропорционалната такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ. Таксата е начислена върху главница в размер на 88.99 €, ведно със законната лихва от 06.11.2025 г. и лихва за забава в размер на 22,84 €.

Позовава се на Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV ГО, в което е прието, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК. В това Решение ВКС е приел, че по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските 6 към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника.