Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5020 от 05.06.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1197/2026
Вид
Определение № 5020
Подписан
05.06.2026
Състав
Атанаска Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 11 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 18, ал. 1, т. 2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 3, ал. 4 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 8, ал. 2, т. 3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5020

Бургас, 05.06.2026 г.

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанаска Атанасова административно дело № 1197/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) и е образувано по повод жалбата на „Тивекс България“ ООД с [ЕИК] против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-271 от 29.04.2026 г., издадено от Р. М., зам.-директор на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2026 г.

По делото е постъпила молба от жалбоподателя, с искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното разпореждане. В нея се сочи, че административният орган не е индивидуализирал конкретния продукт, въз основа на който е приел, че дружеството попада в кръга на задължените лица по чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН, не е посочил неговите технически характеристики, тарифен код, предназначение и принадлежност към съответната нормативно определена категория продукти, и не е изложил конкретните изчисления, въз основа на които е достигнал до определеното индивидуално ниво на запасите. Оспорва се възникването и съществуването на задължението. Наведени са доводи, че предварителното изпълнение „би довело до осъществяване на правни и фактически последици преди съдът да е проверил дали административният акт е законосъобразен и дали въобще е възникнало твърдяното задължение“, което би създало реална опасност от настъпване на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществявал дейност по внос, съхранение или търговия с котелни горива и не разполага с изградена организационна, техническа и логистична структура за поддържане на подобен вид запаси, поради което предварителното изпълнение налага предприемане на действия извън обичайната стопанска дейност на дружеството и извън организацията, която съществува към настоящия момент. На следващо място се сочи, че временното спиране на изпълнението по отношение на това минимално количество не би могло по никакъв начин да постави в риск целите на закона, националната сигурност или системата за поддържане на запасите за извънредни ситуации, а отказът от съдебна защита би довел до налагане на значителна административна тежест върху дружеството, преди да е приключил спорът относно самото възникване на задължението, в противоречие с принципа на съразмерност.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспореното разпореждане са определени на жалбоподателя „Тивекс България“ ООД нива на запаси от котелни горива за извънредни ситуации 0.210 тона, за периода 01.07.2026 г. - 30.06.2027 г. Разпореждането е издадено на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) и по силата на чл. 8, ал. 3 от същия закон жалбата не спира изпълнението му, в отклонение от общия принцип, установен в нормата на чл. 166 от АПК. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в специалния закон), а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на горните предпоставки. В разглеждания случай към искането не са приложени каквито и да било доказателства, а наведените с молбата твърдения не сочат вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване при евентуална отмяна на разпореждането вреда, която да е противопоставима на презумираните от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на трудно поправими вреди, поради липса на изградена организационна, техническа и логистична структура за поддържане на запаси от котелни горива, налагаща предприемане на действия извън обичайната му стопанска дейност. Действително, обстоятелството, че същият не осъществява дейност с котелни горива, е от естество да причини известни неудобства при изпълнение на разпореждането, но те са непротивопоставими на обществения интерес- да се осигури снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната. Следва да се посочи, че ангажиментът на задължените лица по чл. 3, ал. 4 ЗЗНН да организират и финансират за своя сметка и средства създаването и съхраняването на ЗИС, по никакъв начин не ги задължава да закупуват съответните нефтопродукти и да ги съхраняват в собствени, лицензирани по съответния ред бази/складове. С нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗНН е предвидена възможност задължените лица да заемат количествата, необходими за поддържане на ЗИС, от притежатели на регистрирани складове, чрез сключване на договор за заем. На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗЗНН същите могат и да делегират създаването и съхраняването на част от определените нива на запаси за извънредни ситуациии (до 50 на сто) на икономически оператори и/или съхранители, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на територията на други държави- членки на Европейския съюз. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че не разполага със собствени вместимости за съхраняването на ЗИС са ирелевантни, тъй като нито законът, нито обжалваното разпореждане го принуждават да извършва такива разходи за изпълнение на задълженията си във връзка със ЗИС (в този смисъл Решение № 687 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2025 г., VI отд.). Наред с това, сочените от жалбоподателя обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 и са отчетени от законодателя, който въпреки тях е приел, че общественият интерес да се поддържат запаси от нефтопродукти за извънредни положения от задължените лица по ЗЗНН е по-важен спрямо финансовия на задължените лица и е допуснал предварително изпълнение на този вид актове по силата на закона. Предварителното изпълнение в хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на разпореждането и неотчетени от законодателя. Отделно от това разходите за гориво и наем за склад, в случай на отмяна на административния акт, могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ и нямат характер на трудно поправима вреда (така в Определение № 7261 от 3.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2023 г., VI отд. и Определение № 6975 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2023 г., VI отд.). Ирелевантни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати при издаване на оспореното разпореждане нарушения на материалния и процесуалния закон, доколкото законосъобразността на разпореждането е предмет на съдебната проверка за законосъобразност в основното производство и не може да бъде обсъждана от съда на този етап, при произнасяне по искането за спиране на изпълнението.

С оглед изложените съображения съдът приема, че не е установен по делото защитим интерес, противопоставим като степен на значимост на обществения, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тивекс България“ ООД с [ЕИК] за спиране изпълнението на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-271 от 29.04.2026 г., издадено от Р. М., зам.-директор на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�