Решение № 1997 от 09.10.2018, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1997 гр. Пловдив,09.10.

2018 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2591 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І.

За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на В.Б.П.,

ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. П.К. против Решение № 2153 - 15- 172 от 25.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив.

С посоченото решение е:

1. Потвърдено Разпореждане № **********/Протокол

№ 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта с която е отменено Разпореждане № 51012345/Протокол № N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи го.

2. Изменено Разпореждане № **********/Протокол

№ 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в частта с която на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е изменена от 23.11.2016г. пожизнено личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Осигурителен стаж от II категория труд ………………………..07 г. 04 м. 03 дни осигурителен стаж от III категория труд…………………………20 г. 06 м. 01дни

На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж от трета категория …...…29 г. 08 м. 05 дни

За времето: 01.01.1991 - 31.12.1993 г.

Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход)……143851.00 лв. и 15.03.1998 г.- 14.10.2003 г.

Осигурителен доход за периода

15.03.1998-30.06.1999г.…………1228528.00 лв.

Осигурителен доход за периода

01.07.1999-14.10.2003г.……………..6558.00 лв.

Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход)……….7786.53 лв.

Индивидуален коефициент -1.102

Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015 - 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.

Доход за изчисляване размера на пенсията…………………..………….841.08 лв.

Съгласно чл.70, ал.1 КСО – 32.63 % от 841.08 лв………………………..274.44 лв.

От 01.07.2017г. на основание §53, ал.2 от ПЗР на

ЗИДКСО

Индивидуален коефициент - 1.102

Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015 - 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.

Доход за изчисляване размера на пенсията………………………………841.08 лв.

Проценти осигурителен стаж - 29 г. 08 м. * 1.126% =

33.40%

Съгласно чл.70, ал.1 КСО - 33.40 % от 841.08 лв…………….…………..280.92 лв.

МЕСЕЧНА СУМА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ:………….……………………………..280.92 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт, постановен в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че не са изложени мотиви обосноваващи необходимост за отмяна на разпореждането с което е отпусната пенсията и всички последващи го. Според жалбоподателя отмененото разпореждане от 09.09.2003г. е индивидуален административен акт, като същото не е обжалвано и е влязло в сила и като такова може да бъде отменено само по реда на възобновяването на административното производство по чл.99 и чл. от АПК и то само в сроковете предвидени в чл.102 от АПК, които в случая са изтекли. Излага становище, че неправилно органа се е позовал на чл.108 ал.1 т.1 от КСО, която не дава възможност неограничено във времето да се отменят влезли във сила разпореждания по чл.98 ал.1 т.1 от КСО, както и че неправилно се е позовал на Наредбата на за пенсиите и осигурителния стаж, която не предвижда задължение на пенсионираните лица да съхраняват при себе си оригиналите на документите, удостоверяващи осигурителния им стаж, като тези документи следва да се съхраняват в пенсионното досие, което се съхранява в ТП на НОИ съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата. На следващо място посочва, че неправилно й е изчислен трудовия стаж, като в „******* АД Пловдив има трудов/осигурителен стаж II категория 07 години и 06 месеца, а не 07 год. 04 м. и 03 дни. Изложено е, че в ******* Пловдив е работила от 22.06.1974г. до 17.03.1975г., т.е. 08 м. и 23 дни, който стаж не е отчетен. Наведени са доводи, че при издаване на оспорваното решение не е взет предвид и осигурителния стаж по чл.79 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ 10 месеца за периода 01.12.1996г. – 30.09.1997г., като на база неправилно изчисления осигурителен стаж, неправилно е определен началния момент, от който е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 от КСО. На следващо място се поддържа, че при изчисляване на осигурителния й стаж при пенсиониране по чл.68 ал.1 от КСО следва да се отчете и осигурителния стаж на родителите й като член кооператори в ТКСЗ с.Брестовица за периода 1957г. – 23.01.1969г. – 11г. 00м. и 23 дни, които се отнасят и за нея. В жалбата е посочено, че неправилно в обжалваното решение, условията за пенсиониране са определени по чл.68 ал.3 от КСО.Иска се отмяна на оспореното решение в обжалваните му части или да се върне преписката на административния орган с указания за правилно прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. В писмено становище приложено по делото се поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорване срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, засягащ неблагоприятно правната сфера на оспорващия в оспорената част, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите и тяхната хронология :

5.

С Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив (лист 20 по делото) на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 23.01.2003г., определена за 17г.

06м. 14 дни осигурителен стаж от втора категория труд, 16г. 10м. 25 дни осигурителен стаж от трета категория труд, общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд 38г. 09м. 28 дни. Индивидуалният коефициент 1.368 е изчислен от доход за периодите 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. с доход 205854,00 лв. и 15.03.1998 г. - 31.12.2002 г. с доход 6379.89 лв.

6. С Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, на основание чл. 99, ал.1, т.2 б. „г“ на КСО и чл.68 ал.3 от КСО е отменено разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г. и всички последващи го и е отпусната от 23.11.2016г. пожизнено по чл.68 ал.3 от КСО лична пенсия за ОСВ в минимален размер съгласно чл.70 ал.10 от КСО 137.17 лв.

В хода на това производство от страна на пенсионните органи е прието, че в ТП на НОИ Пловдив е предприета процедура по проверка на достоверността на отпуснатата пенсия и установяване на осигурителен стаж на П., съгласно чл.108, ал.1, т.1 от КСО. От П. с писмо изх.№ К-9043/11.03.2013г.

(лист 27) е изискано да представи всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж. От страна на П. е посочено, че не съхранява документите, въз основа на които й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2003г. От страна на контролните органи при ТП на НОИ Пловдив е прието, че са налице известни несъответствия със зачетения стаж по Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив. Така е прието, че въз основа на получените документи и данни от Регистъра на осигурените лица в НОИ - Пловдив, установения осигурителен стаж на П., съгласно който следва да се прецени право на пенсия е осигурителен стаж от втора категория труд - 07г. 04м. 03 дни, осигурителен стаж от трета категория труд – 06г. 00м. 17 дни, общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд 15г. 02м. 21 дни.

Прието е, че не се потвърждават данните за осигурителен стаж и доход на П. в разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г., а именно осигурителен стаж от втора категория 17г. 06м. 14 дни и от трета категория 16г. 10м. 25 дни, както и осигурителен доход за периодите 01.01.1991г. - 31.12.1993 г. с доход 205854,00 лв. и 15.03.1998 г. - 31.12.2002 г. с доход 6379.89 лв.

Въз основа на тези данни е прието, че към

23.01.2003г. за П. не се доказва да има право на отпуснатата пенсия на основание § 4, ал.1 от ПЗР КСО, както и че няма данни, съгласно саморъчната й декларация и служебно възстановения стаж, да има положен стаж втора категория 17г. 06м. 14 дни, даващ право на пенсия на основание § 4, ал.1 от ПЗР КСО при навършена възраст 52 години. При тези данни е прието, че П. придобива право на пенсия за ОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО при навършена възраст 65 години и 10 месеца на 23.11.2016г. и тъй като не е установено да е получен осигурителен доход за периода от 01.01.1991г. – 31.12.1993г. пенсията следва да се отпусне в минимален размер съгласно чл.70 ал.10 от КСО до представяне на документ за доход от друг избран от лицето тригодишен базисен период.

7.П. е обжалвала така постановеното разпореждане пред

Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, като към жалбата е приложила копия от УП 2 № 4/17.07.2017г. – *******, УП 3 № 025/06.07.2017г. ****** УП 3 № 28/12.07.2017г. – „****** ЕООД, осигурителна книжка, удостоверение № 121 от 05.09.2006г. - кметство с.Брестовица, удостоверение № 122 от 05.09.2006г. - кметство с.Брестовица. В самата жалба е посочено, че този осигурителен стаж е достатъчен с оглед изискванията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО – в редакцията към 31.01.2011г. (момента на навършване на пенсионна възраст – 60години и 34 години осигурителен стаж).