Акт от 02.06.2021, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

N гр. Радомир, 02.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 25 февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Антон Игнатов при секретаря В. К., в присъствието на прокурора С. Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 384 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

По изложените в исковата молба от ищеца К.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: *** и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална представителка- адв.В.П. *** обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове срещу ответника Прокуратурата на Република България, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, унижение, срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с МПС и сумата от 800 лв.- обезщетение за имуществени вреди, получени в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № ./05.12.2012 г. по ВНОХД № ./2019 г. на ОС- К., ведно със законната лихва върху главниците, смятано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.

В съдебно заседание процесуалната представителка на ищеца поддържа така предявените искове, като моли същите да бъдат уважени и бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същият е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.

В съдебно заседание представителката на ответника- прокурор Стиляна Георгиева моли да бъдат отхвърлени така предявените искове.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното НОХД № ./2017 г. на РС- Д. и ВНОХД № ./2019 г. на ОС- К., към които е приложено ДП № ./2017 г. на РУ- Д., с Постановление на разследващ полицай по БДП № ./2017 г. по описа на РУ на МВР – Д., БДП №./2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Д., пр.вх. № ./2017 г. на Районна прокуратура - гр.Д., ищецът е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за което престъпление законът предвижда наказания „лишаване от свобода” за срок до една до три години и „глоба” от 200 до 1000 лева, както и „лишаване от право да се управлява МПС”. Обвинението е за това, че на 02.04.2017 г., около 00.25 часа, в с.С., община Б., по посока ПП-., Е-., е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ф.-Ф.”, с рег. № СА . ВМ, след употреба на наркотично вещество /тетрахидроканабинол - канабис/, установено с техническо средство Д. „D. C. 3000”. Била извършена полицейска регистрация и било иззето и свидетелството за управление на МПС.

Съдебното производство пред Районен съд

- гр.Д. продължило близо две години в тринадесет на брой съдебни заседания. Ищецът твърди, че в дните на съдебните заседания се налагало да отсъства от работа, за да присъства в съдебните заседания. Всеки път трябвало да обяснява на работодателя си защо му се налага да отсъства от работа и защо делото не е прекратено, а е в съда. Районен съд – Д. не уважил част от доказателствените му искания, чрез които искал да обори обвинението. На първа инстанция делото приключило с присъда, с която бил признат за виновен и му било наложено наказание една година „лишаване от свобода” при „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и „глоба” в размер на 500 лева. Било приведено в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено му по н.о.х.д. № ./2016 г. по описа на PC - гр.С..

Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд - гр.К.. Срещу присъдата бил подаден и протест от страна на Районна прокуратура- гр.Д.. Производството пред Окръжен съд - гр.К. протекло в четири съдебни заседания. Съдът уважил доказателствените искания на ищеца, които направил още в хода на първоинстанционнното разглеждане на делото и така успял да докаже невинността си. Делото приключило с присъда, с която била отменена присъдата на PC - гр.Д. и била постановена нова такава, с която ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. Присъдата влязла в сила на 23.12.2019 г.

Въз основа на оправдателната присъда от

Сектор КАТ - ПП към ОДМВР - гр.П. в края на м.март 2020 г. му било върнато свидетелството за правоуправление.

За да предяви исковете ищецът се позовава на това, че притеснението за него било голямо, тъй като преди това имал една условна присъда и го грозял затвор. Притеснявали се и близките му - семейството и приятелите му. Досъдебното производство продължило два месеца и тъй като живее в гр.Радомир, но работи в гр.София и до работата се придвижвал с лек автомобил, изземването на свидетелството за управление на МПС причинило големи неудобства на него, на работодателя му и на колегите му. Наложило се до гр.С. и до работата да се придвижва с обществен транспорт, като сменял по няколко превозни средства. Заради това много пъти закъснявал за работа. В други случаи се налагало да си тръгва по-рано или пък не можел да остава до по-късно, когато работата го налагало. Работодателят и всички колеги разбрали за образуваното наказателно производство и за това че свидетелството му за управление на МПС е иззето, което му създало допълнително напрежение на работното място, тъй като употребата на наркотици не се толерира. Започнал да усеща подозрение и недоверие от страна на колегите и работодателя. Уверявал последния, че е невинен и че е въпрос на време истината да излезе на яве и образуваното срещу него дело да се прекрати.

Повдигнатото обвинение и воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило негативно и на здравословното му състояние - психическо и физическо. В резултат на незаконното обвинение и воденото срещу него наказателно производство, и на свързаните с това отрицателни емоционални изживявания изпаднал в стрес и в депресия. Затворил се в себе си, не можел да спи по цели нощи. Не се хранел и отслабнал, страдал от непрекъснато главоболие.

С повдигнатото обвинение за умишлено престъпление и воденото наказателно производство Прокуратурата му причинила значителни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност, и страх от незаконно осъждане и попадане в затвора, преживени душевни и физически болки и страдания, стрес и депресия, засягане на психическото и физическото му здраве, неудобства във връзка с придвижването.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, като осъди да му заплати сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от 23.12.2019 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 800.00 лева, представляващи сторени разноски за адвокат за правна защита и съдействие.

От своя страна ответната Прокуратура е изразила становище, че не са налице обективно настъпили вреди, тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Твърди, че не са налице доказателства и по отношение на това ищецът да се е ползвал с добро име, като в случай, че се приеме, че има вреди, няма доказателства те да са настъпили от обвинението.

Искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че същият е завишен.

По делото са разпитани като свидетели М.

Кирилова П. и Ц. К. В., чийто показания са преценени по реда на чл.172 ГПК.

Според показанията на свидетелката М. К.

П., на 28 г., същата се познава с ищеца повече от 15 г., тъй като е съученичка с по- голямата му сестра в С., в гимназиален курс, след това били студентки в ЮЗУ-Б.. Покрай нея познава и К.. Изключително често като голяма част от летата прекарвала в гр.Р. и ги смята за изключително близки. Знае, че преди 3 г. К. бил обвинен за това, че е шофирал след употреба на наркотици. Това било шок за нея, за семейството му и на всички около тях. За него било шок, тъй като бил един лъчезарен, прекрасен човек, той се превърнал в един свит, уплашен човек, тъй като е знаел, че го очаква затвор, в случай, че има влязла в сила присъда. К. твърдял, че е невинен, той държал на първо място да се докаже, че е невинен.

Трудна станала комуникацията, защото той се затворил в себе си. Той по това време работел в ресторант. Бързо се разбирало за такива случки, както и от колегите му, работодателя му, които се отнасяли с недоверие към него. По това време работел в „Х.П.“ в гр.С., а живеел в Р.. Знае, че му било отнето СУМПС.

Преди това шофирал активно, тъй като разстоянието между Р. до С. не е много голямо, но не и много малко. Автомобилът му бил необходим. Работата, която работил (готвач), на смени работил, на 12 часа, което предполагало, че трябвало да се прибира късно през нощта. Когато нямал личен автомобил трябвало да използва градския транспорт, да разчита на приятели, понякога оставал при приятели, дори е нощувал и в нейния дом. Имало отрязък от време, между 2-3 месеца, в които той загубил работата си. Това станало поради стрес, депресия, недоверие в колегите. Свидетелката имала пряко наблюдение, тъй като за момент от време работели в една и съща сграда, в началото на 2017 г. „Х. П.“. Всичко се разиграло в рамките на около 3 години, до края на миналата година. На І-ва инстанция делото приключило, като той бил признат за виновен. Те често излизали в много весели компании, той имал много приятели, бил усмихнат, лъчезарен човек. Но, в момента, в който бил обвинен, той се затворил в себе си, спрял да излиза, спрял да контактува с голяма част с приятелите. Свидетелката твърди, че се е опитвала да говори с него и той казвал: „Аз съм невинен и ще отида в затвора“. Делото приключило в края на 2019 г. с оправдателна присъда, но според свидетелката той все още не е възстановен, но забелязва промяна в поведението му към по- добро.

Според свидетелката Ц. К. В., майка на ищеца, чийто показания са преценени по реда на чл.172 ГПК, през 2017 г. К. ходил на Д. и там го спрели, като му бил направен тест за алкохол, който е бил отрицателен, а след това-тест за наркотици, който отчел положителен резултат. Той й позвънил след 12 ч. през нощта и я помолил да отиде да го вземе от Д., защото му било отнето СУМПС.

Свидетелката отишла до Д., до РУ на Д. и го прибрала. Било му повдигнато обвинение, че е употребил наркотици, което той отричал. Знае, че синът й има условна присъда и при консултация с различни адвокати те заявили: „Той има условна присъда. Влиза в затвора“. Някои от тях предлагали да сключат споразумение, което би могло да намали присъдата, но ищецът категорично отказал да подпише споразумение, защото бил сигурен в себе си, че не е употребил наркотици. Водили разговори с К. и дори той се чудел как може да е дал положителен резултат. По това време бил в болничен отпуск. Приемал лекарства и се усъмнили, че евентуално може нещо от лекарствата да е дало отражение.

Единственото обяснение за тях било, че той приемал лекарства. Не му било обяснено, защо тестът е положителен и никога преди това не му е правен подобен тест.

Делото продължило на І-ва инстанция от 2017 г., до 10.04.2019 г., когато завършило с осъдителна присъда- 2 години „лишаване от свобода“. На ІІ-ра инстанция приключило в Кюстендил на 05.12.2019 г. делото. Било свързано с разходи, К. много тежко преживявал нещата. След като му било отнето СУМПС, той работел в „Х. П.“ в гр.С., той нямал автомобил, нямал градски транспорт, както и междуградски, бил възпрепятстван там да работи. След консултацията с адвокат се притеснил много, започнал да се затваря в себе си. Започнал да си мисли и се наложило, да си загуби работата, поради невъзможност да пътува, поради това, че е без книжка и не е възможно пътуването му. Напуснал „Х.“. Около 2 месеца стоял без работа. Започнал да се затваря в себе си, не искал да излиза, не искал да контактува с приятел. Ако го търсил някой, казвал на майка си да предаде, че го няма. Ищецът е „суши майстор“ и си намерил нова работа, но работното време било такова, че да може да пътува с градски транспорт. Случвало се е не рядко да не може да се прибере, поради това, че няма транспорт и да остава да спи в София при близки, включително и при свидетелката М. П.

Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14f1b53f-16e2-4f7d-b795-ce49521135f6