Решение № 697 от 06.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Горна Оряховица, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100458 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. § 15, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът И. Р. И., в качеството му на непререгистриран едноличен търговец „Експрес – И. И.“, е потребител на електрическа енергия в обект в с. ***, ул. ***, за който е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер 1500063888, като измерването на количествата електрическа енергия в обекта се осъществявало с метрологично годен и технически изправен електромер.

Твърди, че ответникът не е подал заявление за промяна на предоставената му мощност с оглед промяната на ценообразуването на стопанските субекти, нито е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, поради което за периода от 21.06.2020 г. до 04.06.2021 г. ищецът начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност от общо 325,67 лв. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и сумата от 60,73 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 01.12.2022 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на посочените вземания, за които е издадена заповед № 893/16.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2052/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

1

Ответникът И. Р. И. оспорва да дължи вземането, като във възражението по чл.414 ГПК навежда доводи, че е стопанисвал обекта – наето помещение за магазин в с.Драганово до 2005 г. и преустановил търговска дейност.

Твърди, че собственичката в последствие починала и къщата се саморазрушава. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на адвокатски хонорар в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАдв.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. § 15, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия за обект в с. ***, ул. ***, за който е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер 1500063888 за небитови нужди (небитов клиент); че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през периода от 21.06.2020 г. до 04.06.2021 г. и размерът на предоставената мощност за периода от 21.06.2020 г. до 04.06.2021 г., а с оглед твърденията на ищеца, в тежест на ответника е установяването, че е подал заявление за промяна на предоставената му мощност или е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени.

За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на енергийни услуги", в частност „небитов краен клиент“.

Съгласно §1, т.41б, т.27г и т.33а ДР на ЗЕ такова лице е лице, което купува електрическа енергия за собствено ползване за небитови нужди.

Съгласно чл.4, ал.2 от действащите към исковия период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой от 30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД) „потребител на електрическа енергия за стопански нужди“ (съответно на понятието в §1, т.43 ДР на ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на общите условия) е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Север” АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди. Съгласно чл.6, ал.3 от същите Общи условия, потребител 2 на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок, в който случай страна в отношенията с „Енерго-Про Продажби” АД е именно това лице и всички фактури се издават на негово име. Независимо от разликата в понятията в закона и Общите условия, тяхното съдържание е идентично – собственик, титуляр на вещно право или лице, за което собственик или титуляр на вещно право се е съгласил да бъде потребител, което купува електрическа енергия за да бъде използвана за нужди, различни от битовите.

Съгласно § 15, ал.1, ал.2 и ал.3 ПЗР към ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) в случай, че до 30.09.2020 г. небитов краен клиент не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик до 30.06.2021 г., за което се сключва типов договор по образец след заплащане на всички дължими суми във връзка с доставката.

Така за да се приеме, че между страните съществува облигационното отношение, твърдяно от ищеца, следва да се установи, че ответникът има качеството „небитов краен клиент“ със съдържанието, изяснено по-горе, както и че до 30.09.2020 г. не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указа на ищеца, че в негова тежест е установяването, че ответникът е собственик на обекта, титуляр на вещно право или има заявено съгласие за ползване на имота от него, както и за какви нужди е сключен договора. Правилно ищецът посочва, че за да бъдат страните в твърдяната облигационна връзка, не е необходимо сключване на нарочен писмен договор, но не могат да се приемат за основателни доводите му, че е достатъчно да съществува партида на името на ответника (в случая на ЕТ „Експерес – И. И.“ – заличен от 01.01.2012 г. съгласно § 5 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ) и не се е доказало тази договорна връзка да е прекратена. Тази теза не е съответна на предпоставките, посочени в общите условия на ищеца, изискващи съществуване на някоя измежду посочените по-горе връзки между присъединения към електроразпределителната мрежа обект и потребителя.

За фактите, за които на ищеца бе указано, че не сочи доказателства, не се ангажираха такива. На първо място, не се твърди и няма данни ответникът да е собственик или титуляр на вещно право върху обекта. Третата от възможните хипотези е винаги срочна, а съгласието на собственика или титуляря на вещно право е формално – писмено, с нотариална заверка на подписа, поради което извод за наличие на облигационната връзка не може да бъде изведен само от признанието на ответника във възражението по чл.414 ГПК, че е бил наемател в имота до 2005 г. Дори да се игнорира липата на доказано съгласие едноличният собственик да бъде титуляр на партидата, 3 срокът по чл.6, ал.3 от Общите условия нито може да бъде изведен от доказателствата по делото, нито може да се предполага, още повече с оглед заличаването след 01.01.2012 г. на търговеца – титуляр на партидата.

На следващо място, партидата е била разкрита и понастоящем неин титуляр е едноличният търговец. Макар той да не правен субект, различен от физическото лице, след 01.01.2012 г., в т.ч. и към исковия период, ответникът не би могъл извършвал търговска дейност в качеството си на търговецфизическо лице „Експерес – И. И.“. Независимо от признанието му, че преди около 20 години обектът е ползван като магазин и явната липса на заявена пред ищеца промяна на предназначението на обекта, не може да бъде прието, че към момента ответникът продължава да бъде небитов (или стопански по терминологията на Общите условия) клиент, поради отпадане преди повече от 10 години на търговското му качество, с оглед което е и разкрита партидата. По същата причина ответникът не би могъл да сключи договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени в качеството си на едноличен търговец „Експерес – И. И.“.

По всички изложени съображения, няма основание да се приеме, че към 30.09.2020 г., както и през периода от 21.06.2020 г. до 04.06.2021 г., ответникът е бил небитов краен клиент, съответно е съществувало задължение да сключи договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени и като не го е сключил, доставката на електрическа енергия в обекта продължила да се извършва от ищеца.

Независимо от горното, не се установи и през исковия период – от 21.06.2020 г. до 04.06.2021 г., обектът в с. ***, ул. *** да е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно изясненото от вещото лице при изслушване на експертизата, обектът се счита присъединен към електроразпределителната мрежа когато има монтирано средство за търговско измерване и предпазители и те са свързани към въздушната електропроводна мрежа. Съгласно протокол № 5159483/17.04.2018 г., на посочената дата на фасадата на сградата било монтирано средство за търговско измерване, а на 04.06.2021 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД констатирали, че липсват всички присъединителни съоръжения, в т.ч. захранващи проводници, предпазители, средството за търговско измерване, а сградата е порутена (констативен протокол № 6509991/04.06.2021 г.). Същото било констатирано и от вещото лице при извършване на оглед на място за нуждите на експертното изследване, в т.ч. е видно и от поместените в констативно-съобразителната част на заключението снимки. Вещото лице посочва, че липсват данни, в т.ч. и при ищеца, и не може да бъде установено от кога липсват присъединителните съоръжения в обекта, както и че след датата на монтажа – 17.04.2018 г., не е отразено потребление в обекта (същото и в издадената от ищеца справка за потреблението).

Ищецът правилно посочва, че липсата на потребена в обекта 4 електрическа енергия след монтажа на средството за търговско измерване няма отношение към вземането за цена за мрежовата услуга достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, в случая претендирана при липса на заявени мощности и съобразно предоставената мощност, изчислена на базата на токоограничаващото звено на обекта (чл.17, ал.2 ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север” АД). Както самият ищец сочи, тази цена се дължи за възможността да бъде ползвана електрическа енергия до границата на собственост, но и поради това е предпоставена от присъединяване на обекта електроразпределителната мрежа, т.е. свързването на мрежата с електрическите съоръжения на ползвателя (чл.4, т.10 ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север” АД).

Не се установи от кога липсват електроприсъединителни съоръжения, като с оглед доказателствата по делото, това със сигурност се е случило в периода от монтажа на 17.04.2018 г. до констатацията от 04.06.2021 г.

Необосновано би било да се приеме, че през целия исков период обектът е бил присъединен към мрежата, само защото през 2018 г. е било монтирано средство за търговско измерване, което ако беше налично, би било метрологично годно, в какъвто смисъл са съображенията на ищеца.

Събраните доказателства нито установяват, нито изключват присъединителните съоръжения да са били демонтирани, както в периода от монтажа до 21.06.2020 г., така и през исковия период от тази дата до констатацията за липсата им. Посоченото изключва извод да е проведено пълно доказване, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през целия исков период. Така не се установи възможността да бъде ползвана електрическа енергия да е била осигурена, съответно цената на мрежовата услуга достъп до електроразпределителната мрежа не се дължи.