Определение № 575 от 27.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Варна, 27.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500456 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. И., чрез адв. К., против определение № 2341/14.05.2026 г., постановено по в. гр. д. № 598/2026 г. на ОС – Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на подадената от нея въззивна жалба срещу решение № 145/13.01.2026 г. по гр. д. № 2167/2022 г. на РС – Варна.

По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, основани на доводи за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от предприетото обжалване и квалифициране на жалбата й като искане по чл. 248 ГПК, се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на въззивния окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество, евентуално за разглеждането й в частта относно определените с първоинстанционното решение държавни такси.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 598/2026 г. по описа на ОС – Варна е образувано по подадена от частната жалбоподателка въззивна жалба против решение на РС – Варна, с което е постановено делбата на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с. ***, представляващ лозе с площ от 1 023 кв. м., съставляващо имот № 019204, да се извърши по реда на чл. 348 ГПК чрез 1 изнасянето му на публична продан като получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите А. Ж. и С. И. при квоти по ½ ид. ч. за всеки един, както и същите са осъдени да заплатят следващите се държавни такси.

Съгласно изложените в жалбата оплаквания обобщено оспорването е обосновано с несъгласие на страната с приетата от първоинстанционния съд оценка на делбения имот, считайки, че неправилно съдът е оценил имота за пълната му площ от 1 023 кв. м. без да приспадне площта на построени в него сгради и септични ями, които не са предмет на делбата, което е рефлектирало върху правилността на вменените й в тежест държавни такси. Наведени са оплаквания и срещу заключението на вещото лице. Формулираният петитум е бил за отмяна на решението и постановяване на „решение в полза на ответницата“, евентуално за връщане на делото за ново произнасяне.

По повод дадени с определение № 1593/31.03.2026 г. от въззивния съд указания за уточняване предмета на обжалването, в частност дали се оспорва начина на извършване на делбата или само определените държавни такси с оглед неправилно приета оценка на имота, съответно дали е сезирал първостепенния съд с искане по чл. 248 ГПК, жалбоподателката е депозирала молба с вх. № 14810/07.05.2026 г., в която е посочено, че несъгласието с оценката е оплакване по правилността на обжалваното решение, тъй като оценката е част от него и което оплакване съдът е длъжен да разгледа, както и че искането й до съда не е такова по чл. 248 ГПК.

Отчитайки изложеното във въззивната жалба и така направеното уточнение, въззивният съд е приел, че доколкото не се оспорва способът за извършването на делбата и суми за уравнение на дялове не са определяни, оценката на имота не е част от диспозитива на решението, поради което и същата не подлежи на самостоятелно обжалване, то подадената въззивна жалба е недопустима поради липса на правен интерес, а по оплакванията относно държавната такса следва да бъдат разгледани по реда на чл. 248 ГПК.

С оглед на това е прекратил производството по делото и е постановил след връщането му на първоинстанционния съд същият да се произнесе по искането по чл. 248 ГПК.

Изводът за недопустимост на въззивната жалба се споделя от настоящата инстанция като правилен и законосъобразен, кореспондиращ и на константната съдебна практика /напр. определение № 3350/01.07.2024 г. по гр. д. № 4637/2023 г., I г.о. на ВКС, определение № 497/30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1762/2014 г., III г. о. на ВКС, определение № 410/12.06.15 г. по ч. гр. д. № 2888/2015 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 383/05.06.14 г. по ч. гр. д. № 3113/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. и др./.

Въззивната жалба е насочена единствено срещу приетата от делбения съд пазарна стойност на изнесения на публична продан недвижим имот, но не и срещу способа на извършване на делбата – изнасянето му на публична продан. Оспорената оценка не е част от решението по чл. 348 ГПК /решението за извършване на делбата/. В случая същата има значение единствено за 2 определяне стойността на дела на всеки един от съделителите, която величина е необходима за изчисляване на следващата се от тях държавна такса.

Оценката няма значение за изплащане на суми между съделителите /уравнение на дялове/, тъй като такова не е постановявано. В същото време приетата от съда първоначална пазарна цена не обвързва съдебния изпълнител при извършване на публичната продан. Съгласно разпоредбата на чл. 485 ГПК той определя началната цена, от която започва наддаването като ползва заключението на вещо лице, а за всеки един съделител съществува процесуалната възможност да я оспори по реда, посочен в тази разпоредба. С оглед на това, именно в изпълнителното, а не в исковото производство за делба, ще бъде защитен интереса на всеки един съделител да получи адекватна пазарна стойност на дела му в съсобствения имот, вкл. ще бъде преценен и довода на жалбоподателката дали оценката следва да бъде съобразена с факта, че в имота се намират сгради, притежавани в индивидуална собственост и които не са предмет на делбата.

Оплакванията за неправилно определени държавни такси поради неправилно приета оценка също не съставляват основание за обжалване на решението, тъй като в частта му за разноските то не подлежи на самостоятелно обжалване. Защитата е по реда на чл. 248 ГПК, постановеното определение в което производство ще подлежи на инстанционен контрол.

Ето защо като е приел, че сезиращата го въззивна жалба е недопустима поради това, че за жалбоподателката липсва правен интерес от самостоятелно обжалване на решението относно приетата от съда пазарна оценка на изнесения на публична продан делбен имот и жалбата е квалифицирана като искане по чл. 248 ГПК, ОС – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2341/14.05.2026 г., постановено по в. гр. д. № 598/2026 г. на ОС – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3