Определение № 3593 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3593 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503157 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 08.11.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 9 513/08.11.2024 г. по ч.гр.д. № 18 378/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Р. Р. Р., ЕГН – ********** за вземания, съставляващи Неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 614288953/30.10.2015 г., изм. с ДС № 069193875/07.06.2022 г. в размер на 181, 87 лв. / съставляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера от 164,97 лв. и добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план от 16,90 лв. / и Неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624627458/11.05.2021 г. в размер на 74, 92 лв. / съставляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера от 27,48 лв., ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план от 0,84 лв., ведно с добавената разлика в размер на 46, 40 лв. – разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка съгласно ценовата листа на търговеца и преференциалната цена, на която е продадено на абоната – за оставащия срок от договора/.

Представени са договорите, на които се основават вземанията и ОУ на оператора. В същите са уговорени неустойки за предсрочно едностранно прекратяване на договора от страна на потребителя / по негово искане, както и по негова вина/ и съставляват 1/ Сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси и 2/ В случай на предоставен на лизинг мобилен апарат разликата между общата лизингова цена или заплатената от потребителя цена на дадения по договора за лизинг мобилен апарат и цената на апарата без абонамент съгласно ценовата листа на търговеца.

За да отхвърли заявлението за процесните неустойки районният съд е приел, че така договорена неустойката се явява нищожна поради противореиче с добрите нрави, както и на закона, т.к. излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Конкретно, че неустойката, съставляващи три стандартни месечни абонаментни такси е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.т. 5 и 15 от ЗЗП клауза защото не е съизмерима с 1 понесените от търговеца вреди, задължава потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение по прекратен договор за непредоставена услуга, да заплати абонаментните такси / при това стандартните, а не договорените / без операторът същевременно да предоставя услугата за същия период, при това след като изрично е договорено / чл. 19д от ОУ / правото на оператора след прекратяването на договора / т.е. за същия период / да предостави телефонния номер на друг потребител. Като допълнителен аргумент е посочено, че отстъпките от месечната абонаментна такса и от цената на предоставеното устройство към датата на сключването на договорите съставляват предоставена търговска отстъпка и като така търсенето им от потребителя под формата на неустойка цели последващо едностранно увеличаване на договорената продажна цена на вещта/услугата, което е в противовес с чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП.

Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно по изложените в него мотиви, които напълно споделя и към които препраща.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Споделят се доводите на първостепенния съд че процесните договорни клауза за неустойка са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест, чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора. Освен това, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Правилно първоинстанционният съд - по изложените в обжалвания акт мотиви, е приел за недействителна и договорната клауза, предвиждаща че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него с отстъпка цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг. Налице е обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да 2 се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ ценова листа „. Тоест – както правилно е приел районния съд, чрез тази неустойка се цели едностранно последващо увеличение на договорената между страните цена на стоката/услугата. В тази насока следва да се отбележи и че договорът за лизинг не прехвърля собствеността, потребителят – въпреки заплатените лизингови вноски за ползването на предоставеното му устройство, дължи и неговото връщане при предсрочното прекратяване на договора по негова вина. Следователно процесната неустойка няма присъщите й от закона обезщетителна функция – противно на поддържаното от жалбоподателя.

Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за вземанията, съставляващи казаните неустойки. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е неоснователна.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от от 08.11.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 9 513/08.11.2024 г. по ч.гр.д. № 18 378/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Р. Р. Р., ЕГН – ********** за вземания, съставляващи: Неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 614288953/30.10.2015 г., изм. с ДС № 069193875/07.06.2022 г. в размер на 181, 87 лв. / съставляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера от 164,97 лв. и добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план от 16,90 лв. / и Неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624627458/11.05.2021 г. в размер на 74, 92 лв. / съставляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера от 27,48 лв., ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план от 0,84 лв., ведно с добавената разлика в размер на 46, 40 лв. – разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка съгласно ценовата листа на търговеца и преференциалната цена, на която е продадено на абоната – за оставащия срок от договора/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3