Решение № 52 от 09.12.2022, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 459/2022
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 09.12.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Тодорка Стоянова Цончева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.5 · Закон за закрила на детето
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.141 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Котел, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Гражданско дело № 20222210100459 по описа за 2022 година
Главният иск е с правна квалификация чл.127, ал.2 от Семейния кодекс за определяне на местоживеенето на малолетното дете С., родено на 13.09.2014 г. от съвместното съжителство между ищцата С. З. Б. и ответника Н. С. Д., за упражняване на родителските права, за режима на лични контакти и за издръжката на детето.
Твърди се, че ищцата и ответникът съжителствали на съпружески начала, но тъй като отношенията им се обтегнали и съжителстването станало невъзможно, на 23.06.2022 г. се разделили. След скандал, ищцата напуснала заедно с детето обитаваното до 23.06.2022 г. семейно жилище и се установила да живее при своята майка и съвместния съжител на нейната майка, където били създадени много добри условия за отглеждането на детето. Ответникът виждал детето, когато пожелае, но след завръщането на детето отново при майката, се наблюдавало неуважително поведение от страна детето и как то е настроено против нея. Ищцата счита, че е в интерес на детето на нея да се предостави упражняването на родителските права, предвид възрастта му, а на ответника да се определи режим на лични контакти.
Твърди, че ответникът следва да участва в издръжката на детето.
Ищцата работи като сервитьор по трудовоправоотношение с доказани доходи в размер на минималната работна заплата за страната Детето се нуждаело от 1 средства за храна, облекло, отопление, помагала, книги и пр. Твърди, че ответникът получава доходи – в размер на 1000.00 лв месечно, и следва да поеме част от издръжката. Счита, че детето се нуждае от издръжка в размер на 300.00 лева.
Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба и насрещен иск, в които се правят следните възражения и оспорвания: Оспорва се твърдението, че е в интерес на детето упражняването на родителските права да се възложат на майката. Твърди, че ищцата създавала пречки на ответника да осъществява лични контакти с детето, като изтъквала различни предлози. Заявява претенции на него (на ответника) да се възложи упражняване на правата и при него да е местоживеенето на детето, както е и към момента на завеждане на молбата в съда. Счита, че той е по-пригодният родител и е в интерес на детето да бъде отглеждано от бащата, тъй като бащата продължава да живее в дома, където е отрасло детето и там били създадени отлични условия. Бащата можел да осигури на детето сигурна и стабилна семейна среда и да го обезпечи финансово и материално, за разлика от майката, която работела на смени като сервитьор, видно от нейните собствени твърдения в исковата молба.
Желанието на майката да се установи да живее заедно с детето при майка и съвместния съжител на майката на ищцата поставяли в опасност детето, предвид липсата на сигурност дали там на детето ще бъде осигурен спокоен живот, образование, възпитание и пр., което пък априори изключвало възможността бащата да осъществява лични контакти с детето, ако упражняването на родителските права бъде възложено на майката.
Моли на него да се възложат родителските права, а на майката да се определи подходящ режим на лични контакти и тя да бъде осъдена да плаща издръжка.
Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
В отговора на ищцата срещу насрещния иск се твърди, че бащата от момента на образуване на делото е взел детето, като му забранява да посещава майката и ограничава контактите на детето с нея, като по този начин това била целта на бащата да настрои детето против майка му.
2
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. А.
С. от АК Сливен, която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Поддържа и претенцията за разноски.
Ответникът се явява лично и се представлява от адв. Й. К. от АК Сливен, който поддържа отговора и претенцията за разноски.
На основание чл.59, ал.6 от СК съдът изслуша и двамата родители.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа стрА.:
Видно от удостоверение за раждане, по акт за раждане № 2298 на Община Сливен, страните са родители на малолетния С., роден на 13.09.2014г. по време на съвместното им съжителство. Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала от 2010г до 2022г, в дома на родителите на ответника в град Котел ул. „Проф. Георги Генов“ 2, заедно с родителите на ответника, неговата сестра и баба. Помежду им се породили неразбирателства, в резултат на които ищцата взела решение да напусне общия им дом. На 23.06.2022г след поредния скандал, си събрала багажа и с помощта на служители на РУ Котел се преместила да живее заедно с детето в дома на майка си, също в град Котел ул. „Изворска“ 62. Оттогава ищцата и ответникът живеят разделени, но продължават да контактуват във връзка с детето. Бащата вземал С., когато пожелае, като за това ищцата не е създавала пречки за личните контакти между бащата и детето, но детето се връщало при нея агресивно и се държало неуважително. Към момента детето е ученик във втори клас. И двамата родители закупуват необходимите за детето вещи – дрехи, обувки и пр. и го водят и вземат от училище.
Майката е тази, при която след раздялата е живяло детето, но от момента на завеждане на делото, детето С. се отглежда при баща му в дома в който е израснало. В грижите за детето му помагат родителите му, неговата баба, и неговата сестра – св. Д.Д., с която заедно обитават общ дом, притежаващ удобства за всички обитатели, вкл. и за детето С.. Ответникът е със средно образование. Работи като животновъд и получава около 1000.00 лева доходи за месец.
Ищцата живее също в град Котел в дома където живее майка и мъжът с когото съжителства нейната майка. Домът в който живеят има 3 необходимите битови условия както за тях така и за малкия С.. Ищцата е със средно образование. Работи по трудов договор като сервитьор в заведение в град Котел.
Социалният работник, изготвил социалния доклад, поддържа становище за достатъчен родителски капацитет и у двамата родители. Пред социалния работник и двамата са заявили обичта и привързаността си към детето и стремеж да му осигурят жизнена среда, която да е подходяща на потребностите му, както и че не се наблюдава родителско отчуждение на детето към някой от родителите му.
Горните факти съдът установи, след като А.лизира приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията и на четиримата свидетели, разпитани по инициатива на страните – Ст.К., съответно майка на ищцата и Св.К., приятелка и дъщеря на работодателите на ищцата, както и Д.Д., сестра на ответника и П.П., съответно приятел на ответника. Тъй като по делото се изнасят данни от личния живот, най-близките роднини са тези, които имат възприятия за фактите, които следва да се установяват по делото.
Показанията на четиримата свидетели бяха подложени на внимателен А.лиз с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със стрА. по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи на липса на съществени противоречия между тях.
Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвения по делото социален доклад.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа стрА., съдът 4 направи следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл.127, ал.2 от СК : Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат споразумение съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка. Ако такова съгласие не се постигне, както е в настоящия случай спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Липсата на постигнато между родителите споразумение изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители – ТР № 1 от 03.07.2017г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016г, ОСКГ, т.2.
Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки от тях има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от родителите да възложи упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави детето в такава позиция, в която неговите интереси са защитени по най – добрия начин. В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при сегадействащия СК.
Съобразно посочените критерии и на база събраните доказателства съдът извърши съпоставка кой от двамата родители е по-пригоден да осъществява родителските права :
И двамата родители притежават необходимия обем възпитателски 5 качества, за да успеят да изградят детето С. като пълноценна личност. В тази връзка от значение са образование, културата, мирогледът, моралният облик и пр. И майката, и бащата са млади хора, работещи и подготвени да полагат грижи за детето. Обстоятелството, че майката е по-строгият родител, не застрашава интереса на детето.
Няма данни по делото майката и бащата да са с накърнен морален облик, да са имали обществено-неприемливо поведение или да са извършвали противообществени прояви. И двамата родители са в съС.ие добре да направляват детето в живота, да му служат за личен пример, да му внушават правилните постъпки. Притесненията на бащата, изказани в съдебно заседание, че в семейството на ищцата всички били с криминални прояви и това бил лош пример за детето, съдът преценя за безпочвени. Предмет на обсъждане в настоящото дело са преките отношения на детето с неговите родители, а не непосредствените родителски грижи от близките и роднините на родителите, като в това число са и роднините на ответника, които също полагат грижи за С., докато ответника е на работа.
И двамата родители желаят да полагат грижи за детето, привързани са към него и то към тях, обграждат го с обич и внимание. Всеки от тях може да разчита на помощта на близки при отглеждането му, както ищцата, така и ответникът. Всеки от тях разполага с добри жилищно-битови условия за живот. И майката и бащата са работоспособни и получават доходи. Доходите на двете семейства са установими, макар и бащата да работи допълнително и да е в по-голяма степен финансово обезпечен. За съда е безспорно, че и майката, и бащата разполагат с прилична финансова сигурност, за да осигурят на С. спокойно детство без лишения и притеснения от такова естество.