Решение № 349 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3972/2022
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 23.02.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1, пр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 87, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 180, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 349 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330203972 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Роза Бау“ ЕООД, ЕИК: 205453889, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Р.М.Т. срещу Наказателно постановление № 635000-F647990/12.05.2022 г., издадено от М.К.Л. – *** (***) - П., с което на основание чл. 179, ал. 1, пр. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административното нарушение (АУАН) да е връчен на лице, което да не притежава пасивна представителна власт за получаване на съобщения и книжа от името на дружеството. Поддържа в полза на лицето, на което е връчен АУАН, да не е учредявано право да получава и подписва такъв вид актове. Взема становище, че с връчването на АУАН на лице без представителна власт съществено е нарушено правото на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. С молба с вх. № 87591/02.11.2022 г. от адв. М.С.-И., с пълномощно по делото, се твърди наказателното постановление да е издадено при неправилно приложение на материалния закон поради налагането на две санкции за неподаването на справка-декларация и на отчетните регистри за един и същи данъчен период. Поддържа се и да е допуснато съществено 1 процесуално нарушение поради съставяне на АУАН в отсъствие на представител на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от *** Б. Ш., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на нарушението да е доказано по несъмнен начин по делото. Възраженията на жалбоподателя счита за неоснователни. Поддържа наказателното постановление да е издадено от компетентен орган и при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли наказателното постановление бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Роза Бау“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 23.06.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.07.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Роза Бау“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице.
До 14.01.2022 г. жалбоподателят не подал в ТД на НАП – Пловдив справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период 01.12.2021 г. 14.12.2021 г.
На 17.01.2022 г. свид. Л. А. Г. – ***, извършила служебна проверка за неподадени в срок справки-декларации и отчетни регистри от задължени лица. При проверката свид. Г. установила неподаването от жалбоподателя „Роза Бау“ ЕООД на справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2021 г. - 14.12.2021 г. в законоустановения срок до 14.01.2022 г. включително.
На 07.04.2022 г. свид. Г. съставила Акт за установяване на административно нарушение с № F647990 срещу „Роза Бау“ ЕООД в присъствието на един свидетел, но в отсъствието на представител на дружеството.
На 13.04.2022 г. АУАН бил предявен и препис от него бил връчен срещу разписка на пълномощник на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Л. А. Г.. От тях се установяват данъчният период, за който не е подадена справка-декларацията – декември 2021 г.; данни за индивидуализацията на задълженото лице – търговско дружество „Роза Бау“ ЕООД, както и че освен справка-декларация задълженото лице не е подало и отчетните регистри за същия данъчен период.
В тази връзка от показанията на свид. Г. се черпи доказателствена информация и за начина на подаване на справки-декларациите и отчетните регистри по ЗДДС, като свидетелката изяснява, че те са подават наведнъж и едновременно, без да е възможно да бъдат приети поотделно. От показанията на свидетелката се установява още, че актът е съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя, а в последствие е връчен на пълномощник, снабден с нарочно пълномощно. Свидетелските показания се ползват с доверие от съда. Те са проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Ценят се още за добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице.
От Наказателно постановление № 635001-F647991/12.05.2022 г. от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив (лист 9-10 от делото) се установява, че срещу жалбоподателя „Роза Бау“ ЕООД има издадено и друго наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция за неподаване в срок на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2021 г. - 14.12.2021 г.
От покана с изх. № 70-00-2268-159/01.03.2022 г. се изяснява, че същата е адресирана до жалбоподателя за явяван за съставяне на АУАН за неподаването в срок на справка-декларация и отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период м. декември 2021 г. Изяснява се и че поканата е получена на18.03.2022 г. от В.Й.Б., която се е легитимирала като ***.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което по недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно постановление. В резултат НП е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.
Допуснатият съществен порок на процесуалните правила представлява 3 съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната разпоредба предвижда, че: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая актът е съставен на 07.04.2022 г. в отсъствието на представител на жалбоподателя. Препис е връчен на пълномощник и актът му е предявен за запознаване на 13.04.2022 г. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказва да са се осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Последният на първо място е бил известен. От събраните по делото доказателства обаче не се доказва жалбоподателят да е надлежно поканен за съставянето на акта. Като писмено доказателство е приета покана с изх. № 70-00-2268-159/01.03.2022 г., адресирана до „Роза Бау“ ЕООД. Същата е връчена чрез лицето В.Й.Б., легитимирала се като ***. При справка в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на дружеството се установява, че лице с посочените имена не е било *** и не е *** нито към момента на получаването на поканата, нито когато и да е било. Между лицето, на което е връчена поканата – В.Й.Б., и дружеството жалбоподател „Роза Бау“ ЕООД не се установява никаква връзка. При доказателствена тежест върху наказващия орган не се доказва В.Й.Б. да е упълномощено лице от дружеството или да е служебно натоварена да получава кореспонденция за „Роза Бау“ ЕООД. По делото е представено пълномощно, с което е учредена подобна пасивна представителна власт, но в полза на различно физическо лице от вписания в поканата неин получател. Относно връчването на призовки и съобщения на юридическите лица нормативна уредба, приложима в административнонаказателния процес на основание чл. 84 от ЗАНН, се съдържа в чл. 180, ал. 5 от НПК. Съгласно посочената разпоредба: „на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата“. По делото не се доказва В.Й.Б. да притежава такова правомощие, нито дори по какъвто и да е начин да е свързана с дружеството „Роза Бау“ ЕООД.
Спазването на правилата за представителство на юридическите лица и за връчването на призовки и съобщения създава гаранция, че всяко действие ще бъде надлежно извършено или узнато от юридическото лице, така че да му бъде противопоставимо. Тези правила важат както в отношенията с равнопоставените гражданскоправни субекти, така и с административните органи. Действащото законодателство установява ефикасни гаранции, че всяко трето лице може да узнае определения отнапред режим на представителство на ЮЛ, за да може действието да бъде редовно извършено.
Такава гаранция е например непротивопоставимостта спрямо третите лица на невписани в регистъра ограничения в представителната власт, които имат 4 значение единствено във вътрешните отношения между представителя и ЮЛ.
В случая в поканата изрично е вписано, че следва да се връчи чрез Р.М.Т..
След като това изискване не е било изпълнено, то дължимо е било да се положи нужната грижа, за да се установи дали третото неизвестно лице, на което е връчена поканата, действително може да получава кореспонденция за търговското дружество или дали поканата реално е достигнала до представляващия дружеството. Тези обстоятелства остават недоказани по делото при доказателствена тежест върху административнонаказващия орган.
Спазването на процесуалните права на страните и по-конкретно на правото на дееца на защита и на участие в процеса, съобразно предвиденото в ЗАНН, не може да почива на предположения.
Същественият характер на нарушението по съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя и без той да е редовно поканен е последователно изяснен и в съдебната практика. На самостоятелно основание то влече незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на опорочено започналото производство. Макар на жалбоподателя на по-късен етап да е признато правото на писмено възражение срещу акта, когато той му е връчен, това не санира допуснатото нарушение. Изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя като част от правото му на защита не се изчерпва единствено с правото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Да се приеме противното, би обезсмислило изначално дейността по поканване на нарушителите за съставянето на АУАН и въобще съставянето на акта в тяхно присъствие, ако впоследствие просто с даването на срок за възражения допуснатото нарушение се санира. Подобно тълкуване на императивната процесуална норма не се споделя от съда.
Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да присъства на това действие е елемент от общото му процесуално право на защита срещу вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на НП, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението да му бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на съставения АУАН (така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2911/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 264 от 09.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3283/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив), както и служи като гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на процедурата – АУАН действително да е съставен в присъствието на свидетел и той да е 5 положил подписа си на посочената дата, че актът изначално е съставен със съдържанието си, с което е последващо връчен на жалбоподателя. Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е налице съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си права, поради което процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче да са налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, актосъставителят и наказващият орган не могат самоволно да лишават жалбоподателя от отделни негови процесуални права, включени в многопластовото му право на защита, единствено с аргумент че на някой покъсен етап е признато правото на писмено възражение.