Решение № 789 от 26.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Плевен , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430102436 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1335,73 лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 189,87 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от СВ. В. В., ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че ищецът работи като „***", група *** при *** и е със статут на държавен служител през периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г. Твърди, трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага съображения, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на *** в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за процесния период от м.03.2019г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на *** и графици от *** РУ-*** за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, 1 за неговото отчитане, за компенсирането на работата на *** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *** се определят с наредба на *** на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период от 01.03.2019г.до 01.08.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн, ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на *** на вътрешните работи.

В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з- 407 от 11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/. Посочва, че съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на *** на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Сочи, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Счита, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на *** в Министерство на вътрешните работи.

Посочва, че Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. е отменена е решение №16766/ 10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601 / 2019г.. отмяната е обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата е отменена поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.

Излага съображения, че с оглед отменената Наредба от 2016г. е издадена нова Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г. всилаот 10.01.2020г. на *** на вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Счита, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР ,следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл.9, ал.2 от 2

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението меяеду нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че за процесния период — 01.03.2019г. до 01.08.2020г. е положил 800 часа нощен труд. Твърди, че в съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент

1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г е положил общо 800 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което води до извънреден труд от 114,40 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8,00лв. или за 114,40 часа труд, за който счита, че му се дължи сумата от 915,20 лв.

Моли, след допуснатото изменение в размера на предявените претенции, ответника да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 915,20 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Моли на основание чл.86 от ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 189,87 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.04.2019г. до 14.04.2021г. Претендира направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответникът излага съображения, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта за служителите по ЗМВР, какъвто е ищеца, е 8 часа.

Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на работното време през деня, което е 8 часа към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, което е 8 часа. Така посочено съотношението 8:8 дава коефициент 1, поради което през периода 11.07.2020г 01.08.2020г. на ищеца безспорно не се дължи допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като въпросът свързан с нощния труд, неговото начисляване и изплащане се урежда от специалния закон ЗМВР. В тази връзка за периода 11.07.2020г. 01.08.2020г. прави възражение за недопустимост на исковата молба. Счита за неоснователна и и исковата претенция за периода 01.03.2019г. - 01.08.2020г.

Твърди, че през този период на ищеца е заплащан нощен труд, видно от представените платежни бележки. Твърди, че не са представени никакви доказателства, че ищецът е полагал извънреден труд, т.е труд над рамките на установената за него трудова норма, както и над рамките на установеното за него работно време по график, за да може да се претендира заплащането на такъв с 50% увеличение. Твърди, че през исковия период 01.04.2019г. 01.08.2020г. ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР.В чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период .

Твърди, че е ноторно известно, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Освен това ищецът не претендира и факта, че работил повече - над установената му норма за всяко тримесечие. Моли да бъде взето предвид, че ищецът е държавен служител полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между 4 неговия статут и статута на *** по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, който се урежда със Закона за държавния служител, и статутът на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Посочва, че в чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на *** се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят в наредба на *** на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на *** в министерството на вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата, е посочено какво се включва в отработеното време на служителите. Твърди, че В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на *** се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за *** от МВР. Именно поради спецификата на работата на държавни служители полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон ЗМВР, който е различен от статута на *** по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР.

За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ.

В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Заявява, че по делото не е спорно, че ищецът е служител на *** Плевен, като е заемал длъжност: *** - *** на *** - Плевен. Не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - 12 часови дежурства , в които същият полага труд в периода 22.00 6.00 ч. По отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на *** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *** са действали следните наредби: 1.

5

Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й. В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г., 2.

Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. /обн.в Дв.бр.93/30.10.2020г./, издадена на основание чл.187 от ЗМВР в която в чл.22, ал.З изрично е посочено че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент

1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.

Счита, че при разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.