Решение № 64 от 25.04.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разград, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

С.на К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 274 от 21.11.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213310100582 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът Е. Х. Х., ЕГН-**********, от ***, не дължи на ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Московска” № 19, представлявано от главен изпълнителен директор Т. Х. и изпълнителен директор Ю. Б. Г., сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№ 01896/2005г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, а именно: 15 237.59 лева главница по сключен договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 04.02.2005г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 254.59 лева - лихва за периода от 24.01.2005г. до 03.02.2005г., както и сумата от 759.70 лева – разноски по делото, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Банка ДСК“ АДгр.София, ЕИК 121830616, представлявано от главен изпълнителен директор Т. Х. и изпълнителен директор Ю. Б. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Х., ЕГН**********, сумата от 1 909.50 (хиляда деветстотин и девет лева и 50 ст) 1 лева - направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.

Недоволен от това решение, останало „Банка ДСК“ АД, което го обжалва, чрез пълномощника си юрисконсулт С. И. К.. Счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Ето защо, моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с всички законни последици от това. Акцентира, че е неправилен извода на съда, че вземането на жалбоподателя е погасено по давност. Намира за неправилен извода на съда, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС има обратно действие. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - Е. Х.

Х., чрез пълномощника адвокат В. П. Н. от САК, е депозиран отговор.

Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт С. К. депозира писмена молба, с която поддържа жалбата си и излага подробни съображения. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът й адвокат В. П. Н. от САК депозира писмена молба, с която поддържа отговора на жалбата си и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Разградският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателните правомощия на съда и съобразено с твърденията на 2 ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената защита, е валидно и допустимо, но неправилно.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи , въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК. Вж. и Решение № 564 от 4.08.2022 г. на САС по в. т. д. № 197/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване на несъществуващи, като погасени по давност, вземания по изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№ 01896/2005г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, във връзка с които е образувано изпълнително производство – изп. д. № 2017***0409501 по описа на ЧСИ Н.

Л. М. с рег. № ***, с район на действие СРС.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:

Срещу ищеца Е. Х. Х., ЕГН-**********, е издаден изпълнителен лист от 17.02.2005г. по ч.гр.д.№ 01896/2005г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, на основание по чл.237, ал.1, б.“в“ от ГПК (отм.) във връзка с чл.42, ал.1 от Закона за банките (отм.), а именно за заплащане в полза на ответната „Банка ДСК“ ЕАД, сега АД, ЕИК 121830616, на парични задължения, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, както следва: сумата от 15 237.59 лева - главница, 254.59 лева - лихва за периода от 24.01.2005г. до 03.02.2005г., законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2005г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 759.70 лева – разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на Взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, е образувано на 23.04.2009г. срещу длъжника Е. Х. Х., ЕГН-**********, изпълнително дело № 938/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. Съобразно поисканите за прилагане от Взискателя изпълнителни способи, още на същата дата, с Разпореждане от 23.04.2009г. на ЧСИ, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от неговия работодател Национална служба „Гражданска защита“- гр.София, както и започнало проучване на имущественото състояние на длъжника, въз основа на изискани справки за наличие на публични задължения, притежавано недвижимо имущество и МПС, банкови сметки и др.

С Разпореждане от 10.09.2010г. на ЧСИ е наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника Е. Х. Х. в „АЙЛИ“ ЕООД гр.София, ЕИК 3

200473941.

Със следващо Разпореждане от 13.08.2012г. на ЧСИ е наложен запор върху всички установени левови и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника в съответни Банки на територията на страната – изрично изброени.

На 13.10.2017г. Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискала да бъде извършен опис на движими вещи по постоянния и/или настоящ адрес на длъжника, както и наложен запор върху трудовото му възнаграждение, при наличие на такова, установимо чрез справка от НОИ.

С Разпореждане от 16.10.2017г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, който да се състои на 11.12.2017г. от 11.00 часа на установения му адрес в гр.София.

С Постановление от същата дата – 16.10.2017г., ЧСИ пректратява, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изп.дело № 938/2009г., поради това, че Взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, и по молба на Взискателя му връща в оригинал, издаденият в негова полза изпълнителен лист от 17.02.2005г. (съставен Приемо-предавателен протокол от 18.10.2017г.). Изпратени са и съобщения за вдигане на наложените запори върху установените левови и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника.

На 18.10.2017г., по молба на Взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е образувано срещу длъжника ново изпълнително дело № 9501/2017г. по описа на същия ЧСИ, рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. С молбата е извършено и възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ

С Разпореждане от същата дата ЧСИ насрочва опис на движимото имущество на длъжника, който да се състои на 30.11.2017г., от 11.00 часа, на адреса му в с.***, общ.Самуил.

С Разпореждане от 17.11.2017г. на ЧСИ, отново насрочва опис на движимото имущество на длъжника, който да се състои на 12.01.2018г., от 11.00 часа, на същия адрес в с.***, общ.Самуил.

Следва Разпореждане от 28.11.2019г. на ЧСИ за налагане на запор върху левовите и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, като са изпратени запорни съобщения.

Със следващо Разпореждане от 28.09.2020г., ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжника за суми по левовите и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника в „Юробанка България“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, съответно са изпратени до банките запорни съобщения.

Последното изпълнително действие, извършено вече след завеждане на настоящото исково производство, е наложен от ЧСИ с Разпореждане от 4

22.10.2021г. запор върху левовите и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда не споделя изводите на първоинстанционният съд за основателност на предявените искове по следните съображения.

Както е прието и в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК: Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Първото изпълнително дело против ищеца /и.д. № 938/2009г. на ЧСИ Н. М./ въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано на 23.04.2009г., при действието на ППВС № 3/80 г. на ВС. Съгласно това постановление, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителния процес давност не тече.

Безспорно се установява, че след наложения запор с Разпореждане от 13.08.2012г. на ЧСИ върху установените левови и валутни банкови сметки, открити на името на длъжника, в продължение на повече от 5 години не са прилагани други изпълнителни способи.

Не се спори, че перемпцията по изп.дело № 938/2009г. е настъпила на 13.08.2014г., на осн. чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК.

Не се спори, че на 18.10.2017г., въз основа на молба от взискателя за образувано на ново изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ, давността е била прекъсната.