Решение № 980 от 27.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201497 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. А. П., ЕГН ********** от гр.Варна, против Електронен фиш № 1100063293 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на 139, ал. 5. и ал. 6 от ЗДП, вр. с чл.102, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал.

3. вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДП му е било наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 300лв.

В жалбата си въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен защитник – С.Д. в което същият заявява, че поддържа жалбата и сочи, че дори и да се приеме, че въззивникът е реализирал състав на адм. нарушение то следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението било маловажно. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а ел. фиш потвърден като правилен. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по 1 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът П. притежавала л.а. „Ауди А4“ с рег.№ В0751НК. На 28.06.2019г в 21:23ч. същият закупил електронна винетка от терминал за самообслужване на БГ ТОЛ. Винетката била годишна и касаела лек автомобил до 3, 5 тона. При въвеждане на рег. № на МПС, при направеното плащане въззивникът въвел рег. номер на автомобила с латински букви, а именно въвел рег. № V0751NK е вместо В0751НК.

На 24.05.2020год., в 13:48ч. л.а. „Ауди А4“ с рег.№ В0751НК, преминал покрай устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , намиращо се на път І-9, км 150+249, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа в община Долни чифлик. Устройството отчело, че автомобила се движи без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

За установеното нарушение срещу въззивника като собственик на МПСто бил издаден ЕФ № 1100063293, с който за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДП му било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187 "а" ал. 1 от ЗДП. В ЕФ било посочено, че въззивницата може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. ЕФ бил връчен на въззивника на 08.08.2022год.

Като доказателства към АНП са приложени известие за доставяне, доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДП за установени нарушения по чл. 179, ал.3-3в; справка за собственост на МПС както СД съдържащ статично изображение във вид на снимков материал.

Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени разписка за електронна винетка и два броя копия на електронни винетки съответно от 11.06.2020год. и от 28.06.2019год.– 3 листа; Протокол № 28765/21 от заседание на УС на А“ПИ“; Заповед № РД-11983/13.09.2021г. на председателя на А „ПИ“ и образец на Електронен фиш за налагане на глоба Приложение №2 към заповедта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което 2 е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция «Пътна инфраструктура», която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.

С ЕФ административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно е било прието, че въззивницата е допуснала нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДП. Съгласно първата посочена алинея (чл. 139, ал.5 от ЗДП) движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В ал.6 на същия член от закона пък е въведено задължение за водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство. На свой ред нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок изброената категория пътища като размерът й се определя от Министерския съвет. Съобразно нормата на чл. 10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

В случая по категоричен начин от приобщените писмени доказателства се установява, че въззивника е заплатил винетна такса в размер на 97лв. за МПС – лек автомобил до 3-5 тона с рег.№ В0751НК, но при въвеждане на рег.

№ на МПС вместо на кирилица е изписал буквите на латиница. В горната насока е представената от самия него електронна винетка.

Извършеното нарушение обаче попада изцяло в хипотезата на чл. 28 от 3

ЗАНН, поради които и въззивника изобщо не е следвало да бъде наказван, а само предупреден. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е формално по своя характер, липсата на вредоносен резултат не съставлява пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението. Безспорно по делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса от въззивника за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно въведена една част от рег. номер – буквената част.

Предвид безспорното обстоятелство, че сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от въззивника и е постъпила в бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е много пониска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване на държавния бюджет, в частност на бюджета на АПИ.

Винетната такса по своята същност е такса за услуга – ползването на републиканската пътна инфраструктура, което предполага държавата да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването на която водачите и собствениците заплащат такса. В случая, както бе посочено по-горе в бюджета на АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от въззивника, макар и за автомобил, с погрешно вписана на латиница буквена част в регистрационния номер, което обосновава извод, че конкретното деяние е маловажно, поради по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с обичайните случаи от този вид. Следва да бъде посочено, че обичайно при този вид нарушения такса в бюджета на АПИ изобщо няма постъпила. И доколкото преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН не е преценка по целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и задължителните указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007год. по тълк.д. № 1/2005год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в случая ЕФ се явява издаден в нарушение на материалния закон. В горната насока е налице и достатъчно константна практика на АС Варна – Решение № 1210/01.10.2021год. по к.а.н.д.

№

1750/2021год.;

Решение

№

1294/15.10.2021год. по к.а.н.д.

№

1749/2021год.;

Решение

№

1304/18.10.2021год. по к.а.н. д. № 1737/2021год.; Решение № 1184/27.09.2021год. по к.а.н. д. № 1674/2021год.; Решение № 1122/02.08.2021год. по к.а.н. д. № 1147/2021год.; Решение № 571/25.04.2023год. по к.а.н.д. № 397/2023год.; Решение № 355/20.03.2023год. по к.а.н.д. № 180/2023год.; Решение № 369/21.03.2023год. по к.а.н.д. № 279/2023год. и ред др.

И доколкото към момента в ЗДП е налице материалноправна норма предвиждаща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДП – чл. 189з от ЗДП (в сила от 23.12.2021г.) съдът намира за нужно да отбележи, че процесното нарушение е извършено на 24.05.2020год. когато без съмнение такова нормативно предвидено ограничение не е било налице.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се 4 прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата законодателна промяна след издаването на наказателното постановление (в случая ЕФ), изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП (съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДП, в сила от 23.12.2021г.), не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за законосъобразност на НП включва и преценка относно правилното приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакувания ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен, а въззивника следва да бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските.

При този изход на спора и с оглед направеното своевременно, в депозирано преди приключване на делото в настоящия съд писмено становище от процес. представител на въззивника, искане за присъждане на разноски съдът счете, то се явява основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., която сума надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл.