Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1330 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1737/2020
Вид
Решение № 1330
Подписан
05.11.2020
Състав
Ирена Николова Петкова, Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299,ал.1,2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299,ал.1,2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299,ал.1,2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • §1 т.27г · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1330

05.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IIа състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100501737 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две депозирани въззивна/частна жалби, депозирана от Сдружение „Обновление“, представлявано от р.с., срещу Решение № 1282/10.03.2020г. по гр.д. № 12800/19г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 389,12 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена енергия, както и 103,08 лв. – обезщетение за забава върху главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с-в. Двете жалби, разгледани в съвкупност /доколкото се обжалва един и същ съдебен акт/ съдържат твърдения за недопустимост на съдебния акт, тъй като вече спорът е бил решен при предходни дела. Сочи се, че щом веднъж ищецът е имал възможността да предяви иск за установяване на вземането си и не го е сторил, като издадената в негова полза заповед е обезсилена, то и същият не разполага с възможността да предявява иск отново. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, с който жалбата се оспорва.

Сочи се, че не е налице пречка за предявяване на иска, тъй като предходният спор не е разрешен по същество. Претендират се разноски.

По предмета на така предявения установителен иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г”, твърди, че ответникът Сдружение „Обновление“, представлявано от р.с., е потребител на доставяна от дружеството ел. енергия с абонатен номер 0104708022 и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич Забалкански 11. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган ДКЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в процесния по фактури, както следва: фактура № ФП***/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от 04.07.2016 г. до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., фактура № ФП***/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г. до 03.09.2016 г. с падеж 10.10.2016 г., фактура № ФП***/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв. за периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж 10.11.2016 г., ФП***/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от 04.10.2016 г. до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., ФП***/19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж 10.01.2017 г., ФП***/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от 04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., ФП***/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж 10.03.2017 г., ФП***/28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., ФП***/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., ФП***/19.04.2018 г. на стойност 120,11 лв. за периода 2 от 03.03.2018 г. до 02.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г., ФП***/21.05.2018 г. на стойност 40,34 лв. за периода от 03.04.2018 г. до 02.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г., ФП***/20.06.2018 г. на стойност 11,03 лв. за периода от 03.05.2018 г. до 02.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103,08 лв. /сто и три лева и 0,08ст./, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 12.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с-в. Излага се, че за част от посочените суми вече е било подадено заявление, като по ч. гр.д. № 17758/17г. е била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. Подадено е било възражение от ответника, но иск по чл.422 ГПК не е бил предявен от ищеца и заповедта е била обезсилена Същевременно по гр.д. №17576/17г. ответникът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи суми през част от процесния период, като производството е било прекратено поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Твърди, че понастоящем сумите по цитираните фактури не са заплатени, поради което и молят да бъде установено по отношение на ответника, че ги дължи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Сдружение „Обновление“, представлявано от р.с.. Не се оспорва, че има сключен договор за продажба на ел.енергия с ищеца. Признава се, че са налице неизплатени задължения по процесния абонатен номер за периода 04.2018г. до 06.2018г. за главница в размер на 190,48 лева и лихва 11.69 лева. Твърди, че сдружението няма друго задължения. Твърди се също, че за останалите суми е имало граждански дела във ВРС - №17 576/2017г. и №17758/2017г. и ответникът се позовава на чл.299,ал.1,2 и 3 ГПК, чл.126,ал.1 ГПК и чл.303,ал.4 ГПК.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

3

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№6652/2019г. по описа на ВРС, L-ти състав, ВРС е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 674,60 лв., представляваща сбор от изброени суми по фактури, ведно с 103,08 лв. мораторна лихва.

Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

В едномесечния срок е депозиран иска по чл.422 ГПК от ищцовото дружество.

Представени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби”АД, одобрени с Решение №ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.

Представени са 11 броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби” АД за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода 04.08.2016г. до 02.06.2018г. за обект №0104708022 с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Дибич Задбалкански“ №11 с получател Сдружение Обновление с начислена обща стойност в размер 525,90 лева.

Представена е справка за потреблението по клиентски №1100305264 за периода 08.04.2014г. – 03.06.2018г.

Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ по клиентски №1100305264 и абонатен №0104708022 за периода 18.08.2016г. до 20.06.2018г. съществуват 9 броя неплатени фактури в общ размер на 389,12 лева, описани в приложение №1 към заключението. След 30.04.2019г. – датата на подаване на заявлението са извършени три броя плащания в размер на 171,48 лева с които са погасени задълженията по Фактура №265390874/19.04.2018г. за 120,11 лева; Фактура №266773085/21.05.2018г. на стойност 40,34 лева и Фактура №267700621/20.062018г. на стойност 11,03 лева, платени на 24.09.2019г. Мораторната лихва за забава върху непогасените задължения възлиза в размер на 103,08 лева. Процесните фактури са правилно остойностени по цени регламентирани съгласно Решение №Ц-19/30.06.2015г. и Решение №Ц -19/01.072.2017г. на КЕВР.

4

По твърденията за недопустимост на постановеното съдебно решение поради наличие на предходни образувани производства:

Настоящият състав след като извърши справка чрез системата за дистанционен достъп до дела, установи:

По предявен от „Сдружение Обновление“ срещу „Енерго –Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е било образувано гр.д. №17576/2017г. за установяване недължимостта на сумата от 374,22 лева, представляваща цена на доставена електроенергия ел. енергия за периода 17.11.2016 г. до 16.05.2017 г., за което са издадени: фактура № 0249399378/ 17.11.2016 г., фактура № 0250240842/ 19.12.2016 г., фактура № 3301250809/ 18.01.2017 г., фактура № 0250977931/ 18.01.2017 г., фактура № 3301261379/ 28.02.2017 г., фактура № 0251790262/ 20.02.2017 г., фактура № 0252585840/ 20.03.2017 г., фактура № 0253391799/ 20.03.2017 г. и фактура № 3301286517/ 16.05.2017 г., за обект с абонатен номер 0104708022 и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич Забалкански 11. Производството по делото е прекратено с влязло в сила на 11.12.2018г. определение №10289/14.09.2018г. по описа на ВРС, 35-ти с-в, на основание чл. 129 ал. 3 ГПК.

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от срещу „Енерго – Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9598/22.11.2017г. по ч.гр.д №17758/2017г. за сумата от 484,12 лв., представляваща сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен номер 0104708022 и адрес на потребление гр. Варна, ул. Дибич Забалкански 11, за която в периода от 18.08.2016 г. до 16.05.2017 г. са издадени следните фактури: ФП***/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв., ТП3301211363/29.08.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП***/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв., ФП***/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв., ФП***/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв., 5

ТП3301239981/29.11.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП02850240842/ 19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв., ТП3301250809/18.01.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП***/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв., ФП***/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв.,ТП3301261379/28.02.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП***/ 20.03.2017 г. на стойност 39,61 лв., ФП***/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв., ТП3301286517/16.05.2017 г. на стойност 19,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 30,12 лв. /тридесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 26.08.2016 г. Заповедта е обезсилена с Определение от 05.01.2018г. поради постъпило възражение и непредявяване на иск от заявителя „Енерго –Про Продажби“ АД, влязло в законна сила на 29.01.2018г.

Видно е от описаната фактическа обстановка, че за част от фактурите в действителност е имало инициирани съдебни производства и от двете странизаповедно от страна на ищеца и исково от страна на ответника, като обаче не е било налице постановено решение по съществото на спора за дължимостта на суми по процесните фактури. Действително нормата на чл. 299 ал.1 ГПК сочи, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В конкретния случай обаче не е налице влязло в сила решение, с което спорът между страните за дължимостта на суми по процесните фактури да е разрешен. Образуваните между тях производства са прекратени с влезли в сила актове и към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 6652/19г. по описа на ВРС не са налице две висящи дела с идентичен предмет. Поради което и не е налице основание нито по чл.299 ал.2 ГПК, нито по чл.126 ГПК.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството е неоснователно.

По така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Не се оспорва възникналото между страните облигационно 6 правоотношение, по силата на което ответникът има качеството на краен клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР ЗЕ. Отношенията между крайния клиент и доставчика на енергийната услуга се уреждат от ЗЕ и ОУ на договорите за продажба на електрически услуги, одобрени от ДКЕВР през 2007г.

Процесните суми са начислени при реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на потребление на същия. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.