Решение № 4001 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1400/2026
- Вид
- Решение № 4001
- Подписан
- 04.08.2026
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 343б ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а ал. 3 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4001 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330101400 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д. С. Ш., ЕГН: **********, от *****, чрез пълномощник адв. Д. Т., срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** от **** г. на полицейски орган при Трето РУ на ОД на МВР- Пловдив- *** Г. В. М., група ****, при Сектор „*****“Пловдив, с която й е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
В жалбата се твърди, че заповедта имала ръкописна поправка на номера си и била издадена преди да е готов резултатът от кръвната проба на лицето. В случая било удачно да се изчака този резултат, защото той бил значително по- достоверен, като в тази връзка били и изказвания на министъра на вътрешните работи, който бил против задържането на шофьори след подобни полеви тестове, освен при тяхно съгласие, предвид често даваните фалшиво положителни резултати. Мярката „задържане“ тук не представлявала административно наказание, нито пък средство за реализиране на отговорност, а имала превантивен характер. Доколкото според чл. 30 от Конституцията задържането се допускало само в неотложни случаи, а чл. 5 параграфи 1 и 2 уреждал стандартите на закрила при лишаване от свобода, обжалваната заповед не покривала стандарта за законност и непроизволност. В заповедта липсвали мотиви, не били описани и фактически обстоятелства. Задържането не било съответно на целта на закона, като не било доказано, че задържането на лицето е необходимо. Заповедта била в нарушение и на принципа на 1 съразмерност и съответствие. Моли се за отмяната й. Претендира разноски. В съдебно заседание страната се явява лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представя и писмена защита.
Ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че същата отговаряла на формалните изисквания на закона, като към момента на издаването й били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.
В случая било достатъчно само да има предположение за извършено престъпление, а не същото да бъде доказано, доколкото мярката не била такава за процесуална принуда по реда на НПК. Заповедта съответствала на целта на закона- да се предотврати и разкрие евентуално извършено престъпление от лице, на което да се ограничат временно правата му за свободно предвижване. Моли за отхвърляне на жалбата. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № **** от **** г. на полицейски орган при Трето РУ на МВР- Пловдив- *** Г. В. М., група ****, при Сектор „*****“- Пловдив, жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в *** РУ на МВР- Пловдив.
В заповедта е посочено, че лицето е заподозряно като извършител на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, тъй като в ****, управлява МПС след употреба на наркотични вещества, установено чрез техн. средство ***** фабр. № ***, отчело положителна проба за АКМ.
Представени са и декларации във връзка със задържането на лицето.
Изготвен е протокол за обиск на лице от **** г., съставена е и разписка за върнати вещи и пари на задържания, представена е и справка за нарушител/ водач.
Видно от справка от Районна прокуратура- Пловдив, по случая е било образувано ДП № ***/**** г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Пловдив, срещу жалбоподателя, за това, че е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества. С експертиза е установено наличието на наркотични вещества, като такива са открити и в дома на лицето, което е било привлечено като обвиняем за две престъпления- по чл. 343б ал. 3 от НК и по чл.
354а ал. 3 т. 1 от НК
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, предвид следните съображения.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава 2 заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в точки от 1 до 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон- чл.
74 ал. 2 от ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма- посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е вписано и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й- ** № ***/ **** г. на Трето РУ Пловдив- управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
В заповедта са посочени достатъчно данни според изискванията на чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере въз основа на какво е задържано, както и да упражни правото си на защита срещу заповедта.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на това основание е необходимо и достатъчно условие само наличието на данни за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72 ал. 1 т. 1 о т ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.
Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР „задържане за срок от 24 часа“ е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.
От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на лицето в конкретно престъпление- управление на МПС след употреба на наркотични средства. Това деяние е предвидено като престъпление в чл.
3
343б ал. 3 от НК, а именно- „който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 5 000 лева.“ На място е бил извършен тест за наркотици, който е отчел положителна проба, а видно от справката за нарушител, на водача е съставен акт, като са отнети регистрационните табели на автомобила и СУ на МПС. Оттук следва, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. В последствие пък от справката на прокуратурата се установява, че дори в образуваното ДП е била назначена химико- токсикологична експертиза, която действително е установила по надлежния ред наличието на наркотични вещества в кръвта. Макар че е достатъчно към момента на издаване на заповедта да съществува само предположение за извършено от лицето престъпление, без да има категорични доказателства за това, защото задържането тук не е мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК. Данни за престъпление са били налице- положителен тест за наркотици и управление на МПС, за което има съответен състав на престъпно деяние по НК и това е напълно достатъчно като информация, за да бъде задържано лицето.
Още повече, че в изявлението си пред съда жалбоподателят признава вината си, но твърди, че за такова дребно нарушение не следвало да бъде задържана, при положение че години наред била живяла в Х. и там нямало такова нещо, а пък пълномощникът й обосновава, че за престъплението й щяло да се наложи условно наказание, поради което не можело да се приспадне задържането. Подобни аргументи обаче в никакъв случай не могат да обосноват тезата за отмяна на заповедта, при наличие на законовите предпоставки за издаването й.
Правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно- при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно- да се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/ или да осуети наказателното преследване, като временно се ограничи правото му на свободно предвижване.
Според принципа на законността, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона- чл. 4 ал. 2 от АПК, а съгласно принципа на съразмерността- чл. 6 ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая оспорената мярка се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането- установено лице чрез тест дрегер с положителна проба за наличие на наркотични вещества, което управлява МСП, същото не се явява самоцел, а е съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал. 1 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на 4 административнопроизводствените правила, същата съответства на целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят дължи на ответника направените разноски в процеса. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът в качеството си на административен орган е представляван от свой пълномощник в процеса. По отношение на това възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 103 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 143 ал. 4 от АПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Разноските на жалбоподателя си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Ш., ЕГН: **********, от *****, срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** от **** г. на полицейски орган при Трето РУ на ОД на МВРПловдив- *** Г. В. М., група ****, при Сектор „*****“- Пловдив, с която й е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.