Решение № 887 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК вр. чл.694 ТЗ.

То е образувано по искова молба с вх. № 21303/22.02.2024 г., която е подадена от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес – гр. София, ул. „****, срещу „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.

****, партер, като с нея са предявени за разглеждане искове при квалификацията на чл.

692, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че приетите в производството по несъстоятелност открито спрямо „А.К.“ ЕООД, с ЕИК **** публични вземания на държавата в размер на общо 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв. – лихви се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложни обезпечителни мерки – запор вписан в ЦРОЗ под № 2023051801430.

Ищецът посочва, че производството по несъстоятелност срещу „А.К.“ ЕООД, с ЕИК **** е открито с решение № 1143 от 27.09.2023 г., постановено по т.д. № 919 по описа за 2023 г. на СГС, като същото е вписано по партидата му водена в ТР на 27.09.2023 г. Поддържа се, че с молба от 27.10.2023 г. НАП е предявило за приемане и удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „А.К.“ ЕООД на държавата в размер на общо 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв. – лихви.

На 15.11.2023 г. по електронната партида на длъжника - „А.К.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в които са включени публични вземания предявени с цитираната молба на НАП. Тези вземания били приети от синдика в пълния им размер, но при предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, съответно лихвите начислени след датата на РОПН по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ ищецът- НАП сочи да е упражнил възражение срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на предявените и приети публични вземания на държавата в размер на сумата от общо 46 748,13 лв. Допълва се, че с определение от 09.02.2024 г. постановено от съда по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ възражението на НАП било оставено без уважение, а съставения от синдика списък на 1 приетите вземания бил одобрен без да се направят изменения по отношение възприетия ред за удовлетворяване на вземанията на НАП отнасящи се до сумата от 46 748,13 лв. Ищецът сочи, че основание за възникването на публичните му вземания в размер на сумата от 46 748,13 лв. /републикански и местни данъци, осигурителни вноски, както и начислени лихви върху тях/ предявени за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „А.К.“ ЕООД са подадени съответните декларации по ЗДДФЛ, ЗМДТ, ЗКПО, а така също издаден и влязъл в сила ревизионен акт/. Поддържа се, че тези вземания имат характера на обезпечени такива по смисъла на чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ защото за тях от публичен изпълнител при НАП е бил наложен запор, което е било направено чрез издаването на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.05.2023 г. Сочи се, че този запор е бил вписан от ищеца в ЦРОЗ под № 2023051801430 и го снабдявал с привилегията да получи удовлетворяване на вземанията си в размер на 46 748,13 лв. по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Прави пояснение, че според нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ има право на предпочитително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. В този смисъл е поискал по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ това му право на предпочтително удовлетворяване да бъде установено по съдебен ред.

С определение от 23.02.2024 г. съдът на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е конституирал като страна в производството – Е. Т., в качеството й на назначен синдик на „А.К.“ ЕООД.

След надлежно уведомяване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на ответника – „А.К.“ ЕООД, че разполага с процесуално право да подаде писмен отговор по ИМ не се констатира в пределите на срока по чл. 367 ГПК такова право да е било упражнено от упоменатата ответна страна.

От синдика – Е. Т. на 07.03.2024 г. е подаден писмен отговор по исковата молба, с която са предявени искове по реда на чл. 694 ТЗ. Позицията на синдика е, че исковете са упражнени в уредения от ТЗ процесуален срок от легитимирано лице, което разполага с правен интерес, което ги прави допустими. По същество обаче смята, че тези искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда. Вярно е, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, които пораждат привилегии, но не може да създаде такова предимство, ако не е налице друго материалноправно основание, което да обуславя предпочитане на даден кредитор.

Отбелязва се, че сама по себе си тази норма не създава привилегия, нито дава право на предпочтително удовлетворяване, защото е необходимо да се отчитат различните правни характеристики на ипотеката и залога, респективно на запора и възбраната.

Последните две не осигуряват привилегия за вписалия ги кредитор, а единствено относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания с имущество след тяхното налагане – чл. 452 ГПК, чл. 206 ДОПК. Подобни привилегии от запор или възбрана не са уредени от законодателя и в чл. 136 ЗЗД и чл. 194 ДОПК.

Изтъква се, че чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ трябва да се тълкува винаги във връзка с чл. 193 ДОПК и привилегията по този текст се свежда само до възможността за постъпления от осребряване на имущество, върху което има наложени запор или възбрана, и удовлетворяване на кредитора, в чиято полза е наложена обезпечителната мярка, но в производството провеждано от публичния изпълнител по реда на ДОПК. След изтичане на 6-месечния срок установен в нормата на ДОПК и предаване на неосребреното имущество от публичния изпълнител на синдика тази привилегия става неприложима. Това разбиране се потвърждава и от обстоятелството, че към момента на влизане в сила на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ /през 2005 г./ не е била приета нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ /през 2007 г., но към момента отменена/, която единствено е предвиждала служебно вписване по реда на ЗОЗ на наложена възбрана 2 или запор върху имущество в производството по реда на ДОПК, поради което се налага извод, че волята на законодателя е била редът за удовлетворяване на така обезпечените вземания да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 6 ДОПК След отмяната на чл. чл.

26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, считано от 30.12.2016 г. вписването в ЦРОЗ на запор, наложен по ДОПК не би могло да създаде в полза на кредитора привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, за каквато ищецът претендира да разполага с ИМ. Вписването на запор наложен по реда на ДОПК се ползва само и единствено с оповестителна функция – противопоставимост на останалите вписвания, тъй като единствено вписването на учреден особен залог /чл. 2, ал. 1 ЗОЗ/ и обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни. Според всичко това материалния закон не признава привилегия на наложено по инициатива на кредитор обезпечение чрез запор и възбрана, а единствената привилегия която следва от наложена по реда на ДОПК обезпечителна мярка е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК /чл. 193/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦОРЗ не създава за държавата привилегия за предпочтително удовлетворяване на публичните вземания. По тези съображения синдикът формулира искане за постановяване на решение, с което предявения иск за установяване на право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде отхвърлен, поради неговата неоснователност.

Ищецът не се е възползва от възможността да подаде допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От извършена служебна справка по партидата на „А.К.“ ЕООД, с ЕИК **** в Търговския регистър се установява, че спрямо него с Решение № № 1143 от 27.09.2023г. по т.д. № 919/2023 г. постановено от Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността му, като е прието, че същата е с начална дата – 31.12.2022 г. и е открито производство по несъстоятелност. За временен синдик на дружеството е назначена – Е. Т.. С определение от 15.03.2024 г. отново тя е назначена и за постоянен синдик.

С молба изх. № М-24-28-1901/19 от 27.10.2023 г. Националната агенция за приходите е предявила за приемане с цел удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „А.К.“ ЕООД публични вземания към него в общ размер на сумата от 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв. – лихви.

На 15.11.2023 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А.К.“ ЕООД е обявен списък на приети вземания, в чието съдържание са включени като необезпечени предявени от Националната агенция за приходите с цитираната по-горе молба публични вземания в размер на сумата от общо 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв.

– лихви, за които от носителя им се поддържа наличие на обезпеченост с оглед вписан запор по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ.

На 22.11.2023 г. по пощата и в пределите на разписания съгласно чл. 690 ТЗ срок кредиторът НАП е упражнил писмено възражение, с което е поискал да се внесат промени в изготвения от синдика списък на приети вземания предявени в срока по чл.

685, ал. 1 ТЗ, състоящи се в това относно публични вземания в размер на сумата от общо 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв. – лихви да бъде предвиден ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно че същите са обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ запор.

С определение от 09.02.2024 г. постановено по т.д. № 919/2023 г. състав на СГС е 3 одобрил на основание чл. 692, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ, списък на предявени от кредиторите и приети от синдика вземания на кредиторите на „А.К.“ ЕООД обявен в ТР – АВ на 15.11.2023 г., като е оставил без уважение възражение с вх. № 109488/23.11.2023 г. на кредитора – НАП за включване на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при удовлетворяване на вземанията в размер на сумата от общо 46 748,13 лв., от които 36 932,48 лв. – главница и 9 815,65 лв. – лихви.

От ищеца е представена и приета за доказателство по делото потвърждение за вписване в ЦРОЗ, в което е удостоверено, че на датата - 18.05.2023 г. е било извършено първоначално вписване с № 2023051801430, което се отнася до разпореждане на служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ. Ангажирано е и самото разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ, с което на 18.05.2023 г. е поискано вписването в ЦРОЗ на наложен с постановление от 15.05.2023 г. запор по реда на ДОПК върху имущество на „А.К.“ ЕООД.

При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав, намира от правна страна следното :

Поставените за разглеждане искове са упражнени от носителя на това процесуално право в установения преклузивен по смисъла на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението на съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ след надлежно упражнено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ и в тази връзка настоящия състав ги възприема за допустими и подлежащи на разглеждане по същество.

Касае се за искова защита в пределите на която от Държавата в качеството й на кредитор с прието вземане чрез НАП е заявено искане за установяване, че приетите публични вземания на този кредитор в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „А.К.“ ЕООД следва да бъдат определени за обезпечени и ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради вписан по реда на ЗОЗ на 18.05.2023 г. запор в ЦРОЗ по инициатива на кредитора – НАП под № 2023051801430.