Решение № 560 от 13.07.2016, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр. Пазарджик, 13.07.2016 година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пазарджишки районен съд………….…..гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Николинка Цветкова при секретаря И.П. и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско дело № 1811 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Прокредит банк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26 със съдебен адрес:*** против А.Ш., ЕГН ********** *** и И.Г.А., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК, като се моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ишеца сумата от 24 235, 94 лева, представляваща главница по договор за Прокредит Спринт № 090-399650/17.12.2007г., дължима съгласно приложимия погасителен план за периода 12.04.2012г. – 12.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2015г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 987/2015г. по описа на РС Пазарджик.

Твърди се, че по силата на сключен договор за Прокредит Спринт № 090-399650/17.12.2007г. бил отпуснат кредит от ищеца на „Санита стил“ ООД в размер на 50 000 лева за оборотни средства.Дължимата възнаградителна лихва по договора била в размер на 12, 50 %.Кредитът, вкл. и лихвите се погасявали на месечни вноски, чийто размер се определял от погасителен план.За точното изпълнение на задълженията по договора ответниците по делото се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя.Твърди се, че след предоставяне на кредита длъжниците извършили плащане на първите 11 бр. погасителни вноски с падеж до 12.11.2008г.Всички вноски с падеж след 12.12.2008г. вкл. останали незаплатени.Доколкото погасителните вноски, дължими за периода 12.12.2008г. – 12.12.2014г. били с настъпил падеж, то същите станали изискуеми с изтичането на срока за тяхното заплащане.Независимо, че падежът настъпил, по нито една от посочените погасителни вноски, не било извършено плащане.За събиране на вземането ищецът подал заявление, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ 987/2015г. по описа на РС Пазарджик.Твърди се, че към датата на подаване на заявлението - 01.04.2015г. непогасения дълг по договора за Прокредит Спринт № 0909-399650/17.12.2007г. бил в общ размер 86 364, 48 лева, от които главница – 45 572, 13 лева, наказателна лихва – 491, 25 лева, просрочена лихва – 859, 85 лева, законна лихва – 29 899, 58 лева, разноски - 9541, 67 лева.Със заявлението била претендирана частично сумата от 24 235, 94 лева, представляваща главница по процесния договор, дължима съгласно приложимия погасителен план за периода 12.04.2012г. – 12.12.2014г.Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение били подадени възражения от ответниците по настоящето дело /длъжници в заповедното производство/, което пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането.

С писмения отговор на ответниците чрез пълномощника им се изразява становище, че исковете са недопустими и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.Относно допустимостта на исковете се прави възражение, че за същата главница от 45 572, 13 лева вече била издадена от ПРС заповед за незабавно изпълнение № 146/26.01.2009г. по ч. гр. д. № 254/2009г., срещу която ответниците възразили в срок.Искът за установяване на вземането по тази заповед бил отхвърлен с влязло в сила решение № 30 от 19.02.2015г. по описа на ПОС, постановено по т. дело № 140/2013г.Прави се и възражение, че с погасителните вноски за периода от 12.04.2012г. до 12.12.2014г. е издължена общо дължима главница в размер на 4 647, 01 лева, поради което иска се оспорва и по размер.Оспорва се истинността на всички писмени доказателства, приложени към исковата молба и се прави искане по реда на чл. 183 от ГПК да бъдат представени оригиналите.

В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си поддържат възраженията, направени с писмения отговор.

С оглед изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства, съдът приема за установено следното:

По настоящето дело е приложено т. д.

№ 140 по описа за 2013г. на Пазарджишкия окръжен съд.По същото дело е постановено решение № 30 от 19.02.2015г., с което е бил отхвърлен предявен от „Прокредит банк /България/“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26 чрез адв. А.К.Б.-Д. със съдебен адрес *** против А.Ш., ЕГН ********** *** и И.Г.А., ЕГН ********** ***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че съществува вземането, за което е издадена заповед № 146/26.01.2009г. по гр. д. № 254/2009г. по описа на РС Пазарджик за сумата от 45 572, 13 лв., представляваща главница по договор за Прокредит Спринт № 090-399650/17.12.2007г., сумата от 859, 85 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода 12.12.2008г. до 20.01.2009г., сумата от 491, 25 лева, представляваща наказателна лихва за периода 12.12.2008г. до 20.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2009г. до окончателното погасяване на вземането, като неоснователен.

Към настоящето дело е приложено и ч. гр. д. № 987 по описа за 2015г. на Пазарджишкия районен съд, по което е издадена заповед № 537 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 06.04.2015г., с която е разпоредено длъжниците А.Ш., ЕГН ********** *** и И.Г.А., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на кредитора „Прокредит Банк /България/“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26, представлявано от изпълнителните директори М.П., Р.Т., Е.Ц. и Р.П. с пълномощник В.С. – юрисконсулт сумата от 24 235, 94 лв. главница, както и законната лихва от 03.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото в размер на 484, 72 лева внесена ДТ и 893, 54 лв. юрисконсултско възнаграждение.Против издадената заповед за изпълнение са подадени възражения от длъжниците в законоустановения срок, с оглед на което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело, е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С исковата молба са представени като писмени доказателства заверени от страната преписи на договор за прокредит спринт № 090-399650/17.12.2007г., на който се основава вземането, Приложение № 1 към този договор, съдържащо график за погасяване на кредита и общи условия за кредитиране.

Във връзка с направеното искане по реда на чл. 183 от ГПК още с отговора на исковата молба и оспорване автентичността на писмените доказателства досежно подписа на ответниците и съдържанието им, съдът е задължил ищцовата страна да представи оригиналите на писмените доказателства.С оглед направеното изявление от пълномощника, че писмените документи, съдържащи се в кредитното досие на кредитополучателя „Санита стил“ ООД са били унищожени не по вина на ищеца, по делото са допуснати до разпит двама свидетели на ищцовата страна.

Св. Н. сочи в показанията си, че работи в кантората на адв. А.Б. като деловодител.Твърди, че през 2105г. обслужвали правно „Прокредит Банк България“ АД като дружеството им възложило работа по вземания, които били цедирани.Всички кредитни досиета и оригинални документи по тези случаи се намирали в кантората им, били подредени по азбучен ред от свидетелката в кашони и от страна на банката пискали да ги върнат.Св. Н. си спомня, че документите били в общо три кашона, два от които били оставени зад нейното бюро, близо до кошчето за боклук.Документите били подготвени за връщане на другия ден, заедно със всички оригинали и по други дела.Когато отишла сутринта на работа забелязала, че двата кашона липсват и се досетила, че вероятно жената, която почиства офиса, ги е изхвърлила.Свързали се веднага с фирмата за почистване и това предположение се оказало вярно.Опитали се да търсят изхвърлените документи по кофите за боклук и на сметището, но не успели да ги намерят.По принцип вземали оригинални документи от банката след предварително уговаряне, след което свидетелката отивала на място и ги получавала, съответно преглеждала и документите.По случая на „Санита Стил“ ООД получила договор и общи условия.Направило й впечатление и запомнила името А.Ш..Нямали практика да съставят протоколи при получаването на документи, тъй като рядко вземали оригинали.Документите свидетелката подреждала по азбучен ред по имената фирмите, като в случая липсвали документите от буквата „з“ нататък.

Св. Д.Б. дава показания, че е собственик на компания за професионално почистване и фирмата му обслужва кантората на адв. Б..Спомня си, че през есента на миналата година при изхвърлянето на отпадъци станала грешка и жената, която почиствала офиса изхвърлила документи.Впоследствие ги търсили, но не могли да ги намерят.

По настоящето дело е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че кредита в размер на 50 000 лева е усвоен изцяло на 17.12.2007г. по сметката на „Сатнита стил“ ООД.На същата дата кредитополучателят заплатил такса в размер на 1 000 лева.Предоставения кредит бил усвоен на 17.12.2007г. като разплащателната сметка на дружеството кредитополучател „Санита стил“ ООД била заверена с цялата сума на отпуснатия кредит.Предоставените суми били изразходвани от дружеството-кредитополучател по дати и суми, описани в констативно-съобразителната част на заключението.За периода 17.12.2007г. до 13.01.2009г. по кредита били платени общо 10965, 64 лева, от които 1 887, 96 лева редовна главница, 2 645, 70 лева договорна лихва, 2 539, 91 просрочена главница, 2 866, 99 лева просрочена лихва, 1000 лева еднократна такса за отпускане на кредита и 25, 08 лв. наказателна лихва за просрочие.Последното извършено плащане по процесния договор било на 12.12.2008г., когато с наличното салдо по сметката били погасени 100, 73 лева редовна лихва от месечната вноска с падеж 12.12.2008г.След тази дата нямало извършени плащания по кредита.Общо платени по кредита в пълен размер били 11 месечни погасителни вноски, от които 7 били просрочени, поради което била начислена и наказателна лихва.От месечната вноска с падеж 12.12.2008г. останали неплатени 373, 98 лева договорна лихва и 419, 02 лева главница.Към 13.01.2009г. дните на просрочие на неплатената част от месечната погасителна вноска с падеж 12.12.2010г. били общо 31 дни.На 12.01.2009г. падежирала следващата месечна погасителна вноска.Към 01.04.2015г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и към 05.11.2015г. – датата на извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, дължимите и неплатени суми били, както следва: дължима главница по кредита – 45 572, 23 лева, просрочена договорна лихва за периода 12.12.2008г. – 13.01.2008г. – 859, 85 лева; наказателна лихва от 12.2008г. до 20.10.2009г. – 29 899, 58 лева.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен и като необходима предпоставка за неговата допустимост следва в полза на ищеца да е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който да е оспорил същата с възражение в срока по чл. 414 и чл. 415 от ГПК.В настоящия случай по отношение на ответниците посочената предпоставка е налице.

Спора по приложеното т. д. № 140 по описа за 2013г. на Пазарджишкия окръжен съд е бил основан на същия правопораждащ факт – договора за прокредит спринт № 090-399650/17.12.2007г., но съдът намира, че няма пълно тъждество на предмета по двете дела, тъй като претенциите по първото дело са били за целия размер на кредита като предсрочно изискуем и доколкото е било установено, че предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжника, то претенциите в настоящето производство са за непогасени месечни вноски по същия договор, но падежирали и непогасени през последващ период – 12.04.2012г. – 12.12.2014г.Поради това настоящия състав на съда намира, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и същия следва да бъде разгледан по същество.В този см. в решение № 139 от 05.11.2014г. по т. д. № 57 по описа за 2012г. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 от ГПК е посочено, че решението за отхвърляне на установителния иск по чл. 422 , ал. 1 от ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред.Това право може да се упражни с осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.