Решение № 260 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд № 395 от 01.11.2024г. постановено по гр.д.№20235210100656 по описа на същия съд за 2023година, Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на М.

А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, че ответниците С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., *** и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., *** не са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот - Жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ***, със застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен 1 имот *** по КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор:***;

10450.501.

3122;

***;

*** и *** по КККР на гр. В..

ПОСТАНОВЕНА Е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЯНА на нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 01.09.2022 г. придобит на основание давностно владение, № 103, том 2, рег. № 3547, дело 283 на нотариус Е.Ч., с район на действие РС-В., вписан в регистъра на НК под № 649, който акт е вписан в СВп В. с вх. рег. № 2346 от 01.09.2022 г., дв. вх. № 2343, акт № 154, том 9, дело 1146.

ОТХВЪРЛЕН Е КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., *** и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, срещу М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на Жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ***, със застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен и м о т *** по КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор:

***;

***;

***;

*** и 10450. 1501.2224 по КККР на гр. В. и за предаване на владението върху него.

ОСЪДЕНИ СА С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, П. Д. Й. с ЕГН 2

**********, с адрес: гр. В., ***, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., *** и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, да платят на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, сторените от него разноски в размер на 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 54 лв. платена държавна такса.

Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред първата инстанция по предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост /ОУИС/ и ищци по предявения от тях и срещу първоначалния ищец М. А. Й. насрещен ревандикационен иск за собственост/чл.108 от ЗС/, а именно от С. Г. Й.; А. Д. Й.; П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю., в частта с която е прието за установено по отношение на ищеца М. А. Й., че същите не са собственици на основание давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В., със застроена площ на 72кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** по същите КККР на гр.В. и е отменен КНА №103 от 01.09.2022г., както и в частта с която е отхвърлен предявения от същите ответници против М. Й. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот.

Твърдят жалбоподателите, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно с искане да се постанови друго с което да се уважи предявения от същите ревандикационен иск за собственост и се отхвърли предявения срещу тях ОУИС. Считат, че Районен съд -В. неправилно е възприел и превратно е обсъдил събраните доказателства което е довело до постановяване на неправилно решение. Твърди се, че от приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ и приходна квитанция за платени данъци от ищеца М. Й. с дата 20.06.2022г. се установявало, че след като е започнал да предявява самостоятелни претенции към сградата и във връзка образуване на делото, съзнателно е декларирал сградата и заплатил данъците от 01.01.2012г, докато според жалбоподателите, съдът неправилно е обсъдил, че ищеца е плащал данъци от 2012г. Допълва се, че за да събере доказателства в своя полза, които да му послужат пред съда ищецът М. Й. едва на 20.01.2023г е заявил последен настоящ адрес на ул.“У.“№5 в гр.В., от което се разбирало, че постоянният му адрес е в село Драгиново, където постоянно е пребивавал. Акцентира се, че в приложените по делото от страна на жалбоподателите подадени сигнали до община В. същите са конкретизирали, че ищеца М. Й. извършва незаконно строителство пристрояване на 3 процесната сграда, както и пояснили с каква цел извършва това строителство, като в противовес на приложените сигнали, съдът констатирал и приел, че жалбоподателите са сигнализирали за незаконното строителство на една от сградите в имота на ищеца Й..

Посочва се приложената от ищеца М. Й. нотариална декларация от двама свидетели, че процесната сграда е построена от общия наследодател А.

Й., която е от дата 16.06.2022г. и е с цел да послужи пред съда по образуваното дело, като според жалбоподателите ищецът за да събере повече доказателства в своя полза и с цел да обърка съда, е приложил архитектурен проект от 02.09.1967г., издаден на името на наследодателя А. Й. на двуетажна жилищна сграда, която не е за процесната сграда, попадаща в кв.402, а на сграда попадаща в кв.397, което обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд. Според жалбоподателите съдът е обсъдил частично и избирателно показанията на свидетелите, като е дал вяра на противоречивите показания на свидетелите, ангажирани от страна на ищеца М. Й., че той е живял сам със семейството си в имота и го е своял за себе си без да бъдат съпоставени с другите събрани по делото доказателства.

Считат, че от показанията на свидетелката К. се установявало, че къщата е строена 1967-68г. от бащата А. Й., и че са били седем деца; че Д. Й. е бил женен и той е помагал да се построи къщата, но поради обстоятелството че е била малка, Д. построил другата къща, а в процесната останали да живеят цялото семейство на наследодателя А. Й.. Установявала още, че ищецът след женитбата 1974г отишъл да живее в с.Драгиново, където е живял до 2014г.;

Цитират се част от показанията й -„…..В къщата ме пускаше големия брат, Д. не помня да е имал ключ за малката къща. За малката къща нямахме ключ.

Никой нямаше ключ“. Твърдят жалбоподателите, че същата свидетелка установила, че едва през 2019г ищецът М. е започнал да предявява собственически права върху процесната сграда. Акцентира се, че съпоставени показанията на тази свидетелка с приложените писмени доказателства, същите се потвърждавали, тъй като от приложеното Удостоверение за идентичност и описание на имот, издадено от община В. по искане на ищеца М. Й. е от дата 18.06.2014г. Считат жалбоподателите, че приложените от тяхна страна писмени доказателства не са обсъдени в съвкупност с целия доказателствен материал. Цитира се разрешение за изработване на ПУП от 04.03.2008г. и Заявление за разглеждане на ПУП от 23.02.2011г. до община В.

4 от които се установявало, че след смъртта на Д. Й. единствено С. Й. се е интересувала за процесния имот, владяла го е изключително за себе си и децата и с тези действия по явен и недвусмислен начин е показвала отричане владението на останалите съсобственици. Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено въз основа на противоречиви, неточни гласни доказателства от страна на свидетелите на ответната страна, че ищецът М. Й. е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху процесната недвижима вещ, още преди пожара, за който се установило, че е преди 20 години-след смъртта на М.К.-1994г и преди смъртта на Д. Й., починал през 2003г. Като въпреки, че от показанията на всички свидетели в съвкупност се установило, че приживе на майката М.К. и след нейната смърт в къщата са живеели сестрата Ф. А.а Т. с децата си до 2014г и свидетелката К.. В заключение жалбоподателите считат, че от събраните в съвкупност доказателства не се е установило процесната сграда да е владяна от ищеца в продължение на 10г както в периода след смъртта на М.К. 1994г и преди смъртта на Д. Й. починал през 2003г както и до 2019г. и това владение да е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и без насилие.

Предвид изложеното считат, че постановеното решение е необосновано. неправилно и незаконосъобразно. Молят да се отмени постановеното решение на РС-В. и постанови друго с което да бъдат признати за собственици на процесната сграда.

Постъпила е в законния срок и втора въззивна жалба №8254 от 03.12.2024г. /л.29/ подадена само от ответницата С. Г. Й. чрез адв.Х. Т. от САК, в която моли да се отмени изцяло решението на районният съд и се отхвърли първоначалния иск, както и да се уважи насрещния иск с присъждане на разноските по делото. Излагат се съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано: 1.По отношение на първоначалния отрицателен установителен иск за собственост, се акцентира, че правният интерес ищецът е обосновал с качеството си на наследник, по силата на което е придобил идеална част от имота и придобИ.ето по давност на останалите идеални части. Счита жалбоподателят, че ответниците също имат права върху имота по наследство. Затова ищецът М. Й. следвало главно и пълно да докаже, освен качеството си на наследник, но изтеклата в негова полза придобивна давност за да изключи правата на ответниците. Смята, че от 5 доказателствата по делото се установява, че с решение №28 от 21.6.1967г., ИК на ГНС-В., /л.18/ учредява право на строеж за жилищна сграда върху общинско място на бащата А. А. Й. и на сина Д. А. Й.; че сградата е построена п р е з 1967-1968г, като по това време бащата А. Й. е имал сключен на 29.09.1942г граждански брак с М.К. /л.185/, от който съпрузите имат 6 деца, / в същност според удостоверението за наследници са общо 7деца-л.78 и л.81/ , сред които ищеца М. и наследодателя на ответниците Д.; че Д. Й. е сключил през 1966г. граждански брак /л.188/ с ответницата С. Й. и затова с построяването на сградата съпрузите А. и М. Й.и, са придобили 1/2 ид.ч. от нея в СИО, а съпрузите Д. и С. са придобили също 1/2 ид.ч. от сградата в СИО по силата на чл.13 във връзка с чл.103 от ПЗР на СК от 1968г /отм./; че бракът на съпрузите А. Й. и М.К. е прекратен с решение от 25.11.1976г. по гр.д.

№1339/1976г. на Окръжен съд Пазарджик /187/; че Решението е връчено на бившите съпрузи на 8.12.1976г., няма отбелязване за обжалване на решението и същото е влязло в сила на 16.12.1976г. С това жалбоподателката счита, че съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала съсобственост между бившите съпрузи при права по 1/4 ид.ч., и за Д. и С. Й.и с 1/2 ид.ч. в СИО; че след развода, на 29.12.1976г./л.186/1 А. А. Й. сключва граждански брак с Н./Н./ А. Й.; че на 30.05.1991г. почива наследодателя А. А.