Определение № 7151 от 19.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7151 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110154960 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Н. И. Р. (ищец) срещу „АйбанФърст“ АД – клон България КЧТ искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 1516/17.01.2025г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ при ответника;

3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 19999.27 евро – равностойността на 39114.00 лева за периода 15.10.2025г.15.04.2026г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.12.2025г., до окончателното плащане;

Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по безсрочен трудов договор от 08.04.2022г., по силата на който ищцата заемала длъжността „финансов контрольор“ при ответника с трудово възнаграждение от 4888.75 лева, изменено със заповед на работодателя № 1/17.01.2025г. на 6519.00 лева. Длъжностна характеристика на служителя била предоставена. Със заповед № 1516/15.10.2025г. на работодателя трудовото правоотношение със служителя било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, като работодателят упражнил и правото си по чл. 220, ал. 1 КТ и правоотношението било прекратено преди изтичане на срока на предизвестието. Заповедта била връчена на ищеца чрез системата за управление на електронни трудови досиета, използвана от работодателя. Уволнителната заповед се оспорва като незаконосъобразна с довода, че работодателят не е спазил закрилата по 1 чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, от която ищцата се ползвала, имайки експертно решение № 91255/08.05.2025г. на ТЕЛК, с което били определени 46% трудова неработоспособност за срок от една година с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и със следните придружаващи заболявания – увреждане на шийните коренчета, диабетна полиневропатия, световъртеж от централен произход, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, както и увреждания на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Твърди се, че ищцата страда от заболяването захарен диабет, включено в списъка към Наредба № 5/1987г. на Министерство на здравеопазването, поради което и работодателят имал задължението да иска разрешение от Инспекция по труда преди уволнението. Отделно счита, че определения от ТЕЛК процент на неработоспособност дава основание ищцата да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Релевира се, че работодателят е бил наясно, че ищцата страда от посочените заболявания, защото решението на ТЕЛК било сведено до знанието му, въпреки което обаче се изтъква, че работодателят има самостоятелното задължение да събере тази информация. Незаконосъобразността на уволнителната заповед се обосновава и с довода, че няма реално съкращаване на щата, тъй като за ответника съществува изискване по българското и европейското законодателство съобразно предмета му на дейност от съществуването на тази длъжност, имаща като задължения по повод нормативното съответствие на дейността на дружеството, в това число разработване на политики по съответствие и във вътрешните процедури на клона, както и да изпълнява проекти с цел оптимизиране на дейността, включително цифровизация на процесите по KYC, регулаторно наблюдение, събиране и актуализиране на информация относно рисковете, свързани с дейността на ответника, което било ключов елемент от вътрешния контрол и управлението на риска в рамките на нормативното съответствие. При тези съображения се твърди, че е практически и юридически невъзможно тази функция да бъде преустановена. Моли се уволнението да бъде обявено за незаконно, отменено и да бъде възстановен на заеманата от преди това длъжност и да и се присъди търсеното обезщетение. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.

С него признава изцяло предявените искове и моли за постановяване на решение при признание на исковете.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както и размера на 2 претендираната сума като обезщетение за оставането си без работа, поради твърдяното незаконно уволнение. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа за исковия период след уволнението следва да се докаже също от него. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число, че трудовите функции на ищеца са запазени в предприятието след съкращаване на длъжността му, че страда от посоченото заболяване захарен диабет, обуславящо закрилата по чл. 333 КТ, както и че е трудоустроена с влязло в сила решение на ТЕЛК..

В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на посоченото в заповедта прекратително основание, в това число взимане на решение за съкращаването на длъжността, заемана от ищеца, издаването на оспорената заповед от законния представител на работодателя или упълномощено от него лице; връчване на заповедта на ищеца; премахване на заеманата от ищеца длъжност в щатното разписание, респективно щатното разписание преди и след извършеното уволнение, изпълнение на задължението за събиране на информация за налични заболявания на служителя и искане на разрешение от Инспекция по труда за уволнението при доказана закрила по чл. 333, ал. 2 и ал. 3 КТ.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, е да докаже погасяване на вземането.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните се отделят следните обстоятелства: че ищецът е бил служител на ответника по трудов договор от 08.04.2022г., по силата на който ищцата заемала длъжността „финансов контрольор“ при ответника с трудово възнаграждение от 4888.75 лева, изменено със заповед на работодателя № 1/17.01.2025г. на 6519.00 лева; че длъжностна характеристика на служителя била предоставена; че със заповед № 1516/15.10.2025г. на работодателя трудовото правоотношение със служителя било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, като работодателят упражнил и правото си по чл. 220, ал. 1 КТ и правоотношението било прекратено преди изтичане на срока на предизвестието, която била връчена на ищеца чрез системата за управление на електронни трудови досиета, използвана от работодателя; че евентуално дължимото обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението възлиза в размер на 19999.27 евро – равностойността на 39114.00 лева за периода 15.10.2025г.15.04.2026г.

Приложените към исковата молба и молба от 12.01.2026г. документи са относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по делото.

Искането на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП за снабдяване с информация за регистрирани трудови договори от ответника следва да се уважи като относимо и необходимо.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи в цялост 3 трудовото досие на ищеца и допускането до разпит на един свидетел не се явяват необходими за правилното решаване на делото с оглед изявленията на ответника, представената длъжностна характеристика и искането по чл. 186 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и молба от 12.01.2026г. документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на предявените вземания, в противен случай и за неизпълнение на разпореждане на съда ще му бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 89, т. 2 вр. чл. 91, ал. 1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 186 ГПК, на ищеца съдебно удостоверение, след проект, което да му послужи пред НАП за снабдяване с информация за регистрирани трудови договори от ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на трудовите функции на ищеца.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 15:10 ч., за когато да се призоват страните.

ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има характера на доклад по делото по смисъла на чл.312, ал. 1, т. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят 4 писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се преклудира.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.

При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5