Решение № 191 от 24.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Стара Загора, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоньо М. Тонев

Членове:

Мариана Д. Христакева-Панова

Татяна Гь. Коева при участието на секретаря Симона Кр. Кайкиева в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Татяна Гь. Коева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500601134 по описа за 2022 година Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. С. Л., служебен защитник на подсъдимата Л. П. Б., против Присъда №88/30.09.2022г., постановена по НОХД №2896/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която подсъдимата Л. П. Б. е призната за виновна в това, че в периода 26.12.2018г. до 27.12.2018г. в с. Сърнево, община Раднево и в гр.

Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М. К. И. относно обстоятелствата, че ще му продаде земеделска земя в землището на с.

Сърнево, общ. Раднево, на изгодна цена и с това му причинила вреда общо в размер на 11 000 лева, както следва: На 26.12.2018г. в с. Сърнево, общ.

Раднево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. К. И., относно обстоятелствата, че ще му продаде 20 дка земеделска земя в землището на с. Сърнево, общ. Раднево, на изгодна цена, а именно: по 900 лева за декар, като му поискала капаро в размер на 6000 лева и поддържала това заблуждение у И. до 11.00 часа на 27.12.2018г., когато в гр. Стара Загора получила от пострадалия горната сума и му издала запис на заповед за сумата 1 от 6000 лева, но не изпълнила задължението си и с това му причинила имотна вреда в размер на 6000 лева; На 27.12.2018г. в часовия интервал 15.00ч. – 15.29ч. в гр. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. К. И., относно обстоятелствата, че ще му продаде още 20 дка земеделска земя в землището на с. Сърнево, общ.

Раднево, на изгодна цена, а именно: по 9000лв. за декар, като му поискала капаро в размер на 5000 лева, които пари получила от пострадалия с банков превод, но не изпълнила задължението си и с това му причинила имотна вреда в размер на 5000 лева, като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: Присъда №31/27.08.2018г. по НОХД №27/2018г. по описа на районен съд Харманли, потвърдена с решение №138/04.12.2018г. по ВНОХД №547/2018г. на ОС Хасково и влязла в сила на 04.12.2018г., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, установяваща неправомерен резултат и е постановена в противоречие със съществуващата нормативна уредба и актуална съдебна практика. Излагат се подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли се съдът да отмени обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител и граждански ищец М. К. И. моли жалбата да бъде отхвърлена.

Служебният защитник на подсъдимата – адв. С. Л. моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение. Счита, че отношенията с М. И. почиват на лична, а не на делова основа, както и че Л. Б. не е осъществила състава на измамата, доколкото е предоставила за първата получена сума запис на заповед.

2

Подсъдимата Л. П. Б. поддържа доводите на служебния си защитник.

В последната си дума подсъдимата Л. П. Б. моли присъдата да бъде отменена и да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и като извърши изцяло служебна проверка на законосъобразността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Подсъдимата Л. П. Б. е предадена на съд за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК – за това, че в периода 26.12.2018г. до 27.12.2018г. в с. Сърнево, община Раднево и в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М. К. И. относно обстоятелствата, че ще му продаде земеделска земя в землището на с.

Сърнево, общ. Раднево, на изгодна цена и с това му причинила вреда общо в размер на 11 000 лева, както следва: На 26.12.2018г. в с. Сърнево, общ.

Раднево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. К. И., относно обстоятелствата, че ще му продаде 20 дка земеделска земя в землището на с. Сърнево, общ. Раднево, на изгодна цена, а именно: по 900 лева за декар, като му поискала капаро в размер на 6000 лева и поддържала това заблуждение у И. до 11.00 часа на 27.12.2018г., когато в гр. Стара Загора получила от пострадалия горната сума и му издала запис на заповед за сумата от 6000 лева, но не изпълнила задължението си и с това му причинила имотна вреда в размер на 6000 лева; На 27.12.2018г. в часовия интервал 15.00ч. – 15.29ч. в гр. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. К. И., относно обстоятелствата, че ще му продаде още 20 дка земеделска земя в землището на с. Сърнево, общ.

Раднево, на изгодна цена, а именно: по 900лв. за декар, като му поискала капаро в размер на 5000 лева, които пари получила от пострадалия с банков превод, но не изпълнила задължението си и с това му причинила имотна вреда в размер на 5000 лева, като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: Присъда №31/27.08.2018г. по НОХД №27/2018г. по описа на Районен съд Харманли, потвърдена с решение №138/04.12.2018г. по ВНОХД №547/2018г. на ОС Хасково и влязла в сила на 04.12.2018г.

3

В първоинстанционното производство са събрани в пълен обем доказателства, установяващи правнорелевантните по обвинението факти. По делото не се спори, че подсъдимата и частният обвинител И. се запознали в сайта „Елмаз“ на 26.12.2018г. Докато си пишели един на друг за себе си, М.

И. споменал, че се занимава със земеделие. Тогава подсъдимата обяснила, че има фирма за изкупуване и продажба на земеделска земя и веднага му предложила да му продаде 20 дка земя в землището на с. Сърнево, където И. живее. Предложила я на цена 900 лева за декар и обяснила, че собствениците бързат да я продадат, тъй като им предстояло пътуване. И. проявил интерес към офертата, тъй като цената била изгодна. Тогава Б. поискала 6000лв.

„капаро“, за да не изпусне сделката. С обясненията за себе си и бизнеса си подсъдимата успяла да спечели доверието на частния обвинител и се разбрали да се срещнат на следващия ден в гр. Стара Загора. Срещнали се в сладкарница „Неделя“, където подсъдимата му подписала и запис на заповед за същата сума, уверявайки го, че предстои финализиране на сделката на 04.01.2019г. Това била и датата на падежа на записа на заповед. Двамата посетили офис „Верея“ на ПИБ, където М. И. изтеглил сумата от 6000лв. и я предал на Л. Б.. След това двамата се раздеЛ..

Малко по-късно следобед на същия ден подсъдимата отново потърсила частния обвинител по Вайбър с нова оферта отново за продажба на 20 дка земеделска земя също в землището на с. Сърнево и на същата цена. Отново заявила, че собствениците бързат, тъй като заминавали за чужбина и се налагало спешно да им се плати капаро. В този случай подсъдимият трябвало да заплати 5000лв. по „Изипей“. И. приел офертата и отново посетил същия банков офис в гр. Стара Загора, където превел горната сума на подсъдимата.

Парите били изплатени в офис на „Ел Пи Ай Комерс“ ЕООД гр. Пловдив в 15.32ч.

Последвало ново обаждане по телефона от Б. на 28.12.2018г. с предложение да му продаде още имоти в землището на с. Сърнево.

Подсъдимата отново изтъкнала причина да се бърза с тази сделка и се опитала да убеди И. да побърза със заплащането на поредното капаро. Този път частният обвинител се усъмнил и потърсил информация за подсъдимата в интернет, като се натъкнал на такава за извършени от нея измами в цялата страна. Обадил се на подсъдимата, като заявил, че не вярва. Б. го уверила, 4 че след изповядването на сделката на 04.01.2019г. ще промени мнението си.

На тази дата обаче, след като пострадалият се обадил на подсъдимата във връзка с предстоящата сделка, тя му заявила, че такава няма да има, тъй като не вярвал и възнамерявал да се оплаче в полицията. След това затворила телефона.

Показанията на св. М. И. за причината да даде на два пъти посочените парични суми на Л. Б. и за характера на взаимоотношенията им са последователни и убедителни и въззивният съд им даде вяра. Те се подкрепят от писмените доказателства – извлечения от банковата сметка на пострадалия, от протокола за видео-техническа експертиза. Впрочем, подсъдимата не оспорва обстоятелството, че е получила на 27.12.2018г. първо сумата от 6000лв. от частния обвинител, а след това и сумата от 5000лв., като сочи, че същите били дадени в заем, за да може да финансира предстоящи изследвания и лечение, позовавайки се на влошено здравословно състояние.

Дадените от подсъдимата обяснения са неубедителни и вътрешно противоречиви, поради което съдът не им даде вяра. На първо място, не се споделя изложеното от Б. и поддържано от служебния защитник в настоящото производство, че отношенията между двамата са били лични.

Обстоятелството, че са се запознали в сайт за запознанства „Елмаз“, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че отношенията са били строго лични. Тези отношения са възникнали на 26.12.2018г. и са приключили след два дни на 28.12.2018г., когато М. И. отказал да заплати за трети път капаро по поредна предлагана „спешна“ сделка от Б.. Двамата така и не са се опознали в личен план, дотолкова, че частният обвинител да реши да предостави процесните големи суми в заем. Показателен е фактът, че първата среща на двамата на 27.12.2018г. се е изчерпила с издаването на записа на заповед и посещението в банковия офис – респективно с изтеглянето на паричната сума от пострадалия и предаването на подсъдимата – всичко в рамките на малко повече от час. В този ред на мисли следва да се посочи, че следваща среща между И. и Б. не е била осъществена по какъвто и да е повод.

Изложеното потвърждава факта, че са контактували само на делова основа по повод предлаганите от подсъдимата продажби на земеделска земя. Впрочем, самата Б. заявява в обясненията си: „Ами то, запознанството е било няколко дена“. Уклончиви са обясненията на подсъдимата в подкрепа на тезата , че парите са получени като заем, обяснявайки къде е била в промеждутъка след 5 раздялата с И. на 27.12.2018г. и последващото обаждане по Вайбър.

Заявява, че не си спомня точно къде е отишла, но сочи, че „ходела по лекари постоянно“. После още по-уклончиво изрежда посещенията си по болници в гр. Стара Загора, в Пловдив и в Плевен, като се затруднява да конкретизира къде се е намирала в горния интервал от време. Установяването на това обстоятелство е от особено значение, доколкото от Б. се сочи, че точно в този интервал от време е възникнала необходимостта от допълнителен заем за посрещане на нуждите от лечение. Ако тази необходимост е била известна от по-рано, то несъмнено е следвало да поиска и по-голям заем от частния обвинител. По-нататък подсъдимата не може да уточни и каква сума е следвало да заплати за съответната медицинска интервенция. Вътрешните противоречия в обясненията на Б. се изразяват и в това, че, от една страна, се заявява спешна необходимост от медицинска интервенция, а от друга, признава, че, след като получила „в заем“ 11 000лв. от М. И., така и не предприела такава интервенция. Подсъдимата не оспорва, че не е върнала горната сума на пострадалия, но и не може да обясни какво точно е направила с тези пари.