Решение № 17 от 23.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500634 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 459/07.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 921/2025 г., РС – Ловеч е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Л, ж.к. ***, срещу ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – Ловеч, с Булстат: 000289053, с адрес: гр. Л, ул. „Княз Александър I Батенберг“ № 22, представлявана от директора д-р Людмил Здравков Тумбев, обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.

1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението му по Заповед № 6/31.03.2025 г. на директора на ДПБ - Ловеч за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа „санитар“ в ДПБ-Ловеч и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата 7086.30 лева за времето на оставане без работа поради уволнението за периода от 31.03.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /28.05.2025 г./ до окончателното изплащане, както и искането на Д. С. Д. за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1600.00 лева. С решението Д. С. Д. с горните данни е осъден да заплати на ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – Л сумата от 1000.00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на ЛРС е постъпила въззивна жалба вх. № 1

1214/20.10.2025 г. от Д. С. Д., чрез адв. Х. Б. от АК - Плевен. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и явна необоснованост. На първо място изтъква, че районният съд е нарушил разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, като не е направил обоснована преценка на събраните доказателства и изложил мотиви, които да съответстват на тези доказателства. Твърди се, че липсва анализ на изложените в писмената защита аргументи във връзка с релевантните за спора факти. Оспорва извода на районния съд относно спазване на срока по чл.194, ал.1 КТ, като обсъжда подробно ангажираните по делото писмени доказателства. Акцентира, че на основание чл.193, ал.1 от КТ ответникът е отправил писмена покана да даде обяснения единствено за инцидента на 21.11.2024 г. с участието на пациента В.М., но не и за вписаните в заповедта други нарушения. Счита, че неправилно ЛРС е приел, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, тъй като от нея не става ясно дали дисциплинарното наказание се налага само за инцидента на 21.11.2024 г. или за извършени няколко нарушения на трудовата дисциплина.

Изтъква, че в мотивите на обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства, както и представения протокол от заседание на Комитета по условия на труд от 28.11.2024 г., че е претърпял трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Твърди, че спрямо него се води репресивна политика от страна на ръководството на болницата, въпреки че до момента няма подадени спрямо него сигнали за проявено насилие и наложени наказания.

Моли съда да отмени решението на Районен съд – Ловеч и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ДПБ - Ловеч, чрез пълномощника адв. Р. М. от ЛАК, в който моли съда да остави въззивната жалба без уважение и потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и изтъква, че първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото относими, допустими и необходими доказателства.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв.Б. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли въззиния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови друго, с което уважи предявените искове и му присъди направените по редолото разноски за двете инстанции.

Въззиваемият ДПБ – Ловеч чрез пълномощника адв.М. моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

2

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение на ЛРС е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, поради следното:

От изложеното в исковата молба е видно, че районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца Д. Д. и отмяна на заповед № 6/31.03.2025 г. на директора на ДПБ – Ловеч като незаконосъобразна, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - санитар и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за шест месеца след уволнението, през които е останал без работа, в размер на 6162.00 лв.

С протоколно определение от 26.08.2025 г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение в размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата 7086.30 лв.

С обжалваното решение ЛРС е отхвърлил предявените исковете, като е приел, че деянието на ищеца спрямо пациента М е тежко нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ съобразно критериите на чл.189, ал.1 КТ, тъй като от събраните доказателства е установено, че преди случая с М, ищецът е имал прояви на агресия и малтретиране и по отношение на други пациенти.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 13/28.04.2016 г. и допълнително споразумение № 9/31.01.2025 г., въззивникът е заемал длъжността „санитар“ в ДПБ – Ловеч, първоначално със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, а впоследствие - за неопределено време.

Със заповед № 6/31.03.2025 г. на директора на ДПБ – Ловеч, на работника е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и 3 прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.04.2025 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и във вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ, при спазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ и съобразяване на критериите по чл.189, ал.1 КТ. В заповедта е посочено, че се издава на основание дадени писмени обяснения от служителя, доклад с вх. № 76/11.02.2025 г. от д-р П.В. - началник на женско отделение при ДПБ – Ловеч и председател на комисията, определена със заповед № 342/09.12.2024 г. относно извършване на проверка по повод сигнал за проявено агресивно поведение и отношение към пациенти от служителя Д. С. Д. и писмо изх. № 25020775/26.03.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Ловеч за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. С. Д.. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че Д. С. Д., на длъжност „санитар“ при ДПБ Ловеч е извършил следното тежко нарушение на трудовата дисциплина: на 21.11.2024 г. в 17.50 часа повалил болния В.Г.М. – пациент в Мъжко отделение в ДПБ – Ловеч на земята в стая за изолация и започнал да му нанася удари – ритане с крака и удари по гърба в присъствието на Р.М.М. на длъжност „санитар“ в Мъжко отделение в ДПБ – Ловеч. Подробно са описани събраните писмени обяснения от пациентите Виктор Йорданов Маринов и Н.Я.М., както и служителя Р.М.М.. Изброени са и събраните в хода на проверката 16 бр. обяснения от персонала, работещ в Мъжко отделение при ДПБ – Ловеч, в които е посочено, че през м.юни 2023 г. санитар Д. е проявил агресия спрямо пациентите М.К. и К.Б.. Според изложените мотиви, горните са квалифицирани от работодателя като нарушение по чл.19, ал.14 на Раздел IV от глава „Права на пациентите“ от Правилника за устройство и дейността на ДПБ – Ловеч и чл.18, ал.2, ал.3, и ал.4 от глава IV „Професионално поведение на служителите“, Раздел I „Отношение с пациентите“ от Етичния кодекс на служителите в ДПБ –гр.Ловеч. Определено е на лицето да бъдат изплатени следните обезщетения: по чл.224 КТ – за 2024 г. неползван платен годишен отпуск за срок от 16 дни и по чл.224 КТ – за 2025 г. неползван платен годишен отпуск за срок от 12 дни.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е предявена на ищеца на 31.03.2025 г., като видно от направеното отбелязване върху нея, удостоверено с подписите на двама свидетели, същият е отказал да я получи.

Във връзка със случая на 21.11.2024 г. и проявената агресия от страна на Д. Д., от ответника по делото са представени уведомление вх. № 1936/05.12.2024 г. до Директора на ДПБ – Ловеч от В.Й.В., уведомление вх. № 1334/06.12.2024 г. от Р.М.М. и жалба вх. № 1955/09.12.2024 г. от Н.Я.М..

По повод подаденото уведомление-сигнал от В.Й.В. – пациент в мъжко отделение за нанесен побой на пациента В.М. от санитаря Д. С. Д., е издадена заповед № 342/09.12.2024 г. на Директора на ДПБ – Ловеч, с която е назначена комисия със задача да изисква и събере обяснения от служителите, работещи в мъжкото отделение и пациенти относно нанесения побой на пациента В.М..

4

По делото е приложено писмо № 1331/09.12.2024 г. от директора на ДПБ – Ловеч до служителите в мъжкото отделение, с котето е даден срок до 30.12.2024 г. да представят писмени обяснения относно поредица извършения деяния/агресивно поведение спрямо пациенти, настанени на стационарно лечение в мъжко отделение/ от санитар Д.С.Д.. С последващо писмо № 2/02.01.2025 г. този срок е удължен до 08.01.2025 г.

С доклад от 11.02.2025 г. д-р П.В. – председател на назначената със заповед № 324/09.12.2024 г. комисия, е уведомил директора на ДПБ – Ловеч за резултатите от извършената проверка.

На същата дата – 11.02.2025 г. на ищеца е връчена покана, с която на основание чл.193 от КТ му е даден срок до 17.02.2025 г. да даде обяснения на директора относно създалата се ситуация на 21.11.2024 г. с пациента В.М..

На 17.02.2025 г. ищецът е депозирал своите обяснения до директора на ДПБ – Ловеч, в които е заявил, че не е упражнявал физически или психическа агресия към пациента В.М., а тоя е проявил физическа агресия спрямо него.

/л.79-80 от гр.д. № 921/25г. на ЛРС/

По делото има представени обяснения от ищеца вх.№ 1926/04.12.2024 г. по повод инцидента на 21.11.2024 г.

Във връзка с представените от ищеца обяснения на основание чл.193 от КТ, с писмо от 18.02.2025 г. до д-р П.В. – председател на назначената със заповед № 324/09.12.2024 г. комисия, Директорът на ДПБ – Ловеч е дал срок до 20.02.2025 г. да представи становище, в което да бъдат дадените от Д. Д. обяснения със събраните материали и доклада на комисията за извършената проверка с вх. № 713/11.02.2025 г.

Становището на комисията е входирано под № 338/20.02.2025 г. и в него са изброени подробно извършените от ищеца нарушения на нормативни актове. Предложено е на Директора на ДПБ – Ловеч да изпрати молба до ГД „Инспекция по труда“ – Ловеч, до ТЕЛК и синдикат „Защита“ за разрешение за пристъпване към наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ относно Д. С. Д., както и да се сезира РП – Ловеч за вземане на отношение по компетентност.