Решение № 562 от 17.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Теодора Кръстева

Красимир Маринов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000312 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СОС № 1749/01.03.2023 г., подадена от „В.-Рум“ ООД, гр. Самоков, ул. „Цар Борис III“, № 18, ет. 6, ап. 24, с ЕИК:175278883 чрез адвокат Г. С. срещу решение № 65/03.02.2023 г., постановено по гр. дело № 282/2022 г. по описа на Окръжен съд – София, с което жалбоподателят е осъден да заплати на сдружение с нестопанска цел „Музикаутор“, гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, с ЕИК:831005050 на основание чл. 95 вр. чл.

95а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършено на 24.02.2022 г. нарушение на авторско право върху текст и музика на следните музикални произведения: „Big energy“ (Latto), „Do it to it“ (Acraze feat.

Cherish), „Duele el Corazon“ (Enrique Iglesias feat. Wisin), „Rampampam“ (Minelli), „Shivers“ (Ed Sheeran) и „Sun came up“ (Soft Tukker & John Summit), ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до погасяването на дълга; както и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по чл. 95 ЗАПСП в два всекидневника и чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия пояс 15.00 - 16.00 часа; а така също и да заплати на сдружението с нестопанска цел „Музикаутор“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 380 лв. – разноски.

Жалбоподателят счита решението за допустимо, но по същество за неправилно, поради което моли апелативния съд да го отмени. Излага съображения, че ищецът не успял да проведе пълно и главно доказване на факта на нарушение на процесната дата. Спорен бил начинът на установяване на музикалните произведения, които били шест броя, нямало конкретни факти в каква поредност 1 са звучали, всяко едно от тях в колко часа звучало, което обстоятелство да бъдело подкрепено с доказателства. За всяко едно произведение се дължало отделно обезщетение и съответно изпълнението на всяко едно музикално произведение трябвало да бъде доказано по безспорен начин. След като ищецът не успял по безспорен начин да докаже твърдените нарушения на процесните авторски права, то и исковете се явявали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна сдружение с нестопанска цел „Музикаутор“ чрез адвокат Г. С. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

От своя страна, въззиваемата страна поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.

80 ГПК. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна и претендирано като разноски по делото. Впоследствие представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производство пред Окръжен съд – София е образувано по предявени от сдружение „Музикаутор“ срещу „В.-Рум“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП; чл. 86 ЗЗД и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършено на 24.02.2022 г. нарушение на авторско право върху текст и музика на следните музикални произведения: „Big energy“ (Latto), „Do it to it“ (Acraze feat. Cherish), „Duele el Corazon“ (Enrique Iglesias feat. Wisin), „Rampampam“ (Minelli), „Shivers“ (Ed Sheeran) и „Sun came up“ (Soft Tukker & John Summit), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2022 г. до погасяването на дълга; както и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по чл. 95 ЗАПСП в два всекидневника и чрез телевизионна организация с национално покритие в определен от съда часови пояс.

Ищецът твърди, че бил сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ и организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата, считано от 1994 г. На основание чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП имал право да управлява правата на авторите на различни музикални произведения, сред които и: 1) „Big energy“ (изпълнител Лато) с композитори и автори на текста А. Б., К. Ф., С. Д. Д. С., Т. М. Т., Т. У. и Р. О.

В., членове на американското дружество ASCAP, представлявани от ищеца, А. М. С., Е. С., Р. Е. Х. и Ж. М. Л., членове на американското дружество BMI, представлявани от ищеца, и Л. Г., членуващ в AMRA; 2) „Do it to it“ (изпълнител Acraze feat. Cherish, Акрейз c участието на Чериш) с композитори и автори на текста Ш. П. Д., Ф. Т. К., Ф. Д. К., Ф. Т. К., Н. К., Д. Х. У., Р. М. Д. и Р. У.

2

С.- младши - членове на американското дружество ASCAP, представлявани от ищеца, и Ч. Д., член на американското дружество BMI, представляван от ищеца; 3) „Duele el Corazon“ (изпълнител Enrique Iglesias feat. Wisin, Енрике Иглесиас е участието на Уисин), с композитори и автори на текста Ф. а С., Х. Л. М., П. А. И. и М. С. М. П., членове на американското дружество BMI, представлявано от ищеца, Е. Е. И., Х. М. Р. и С. Р. Д. Ш., членове на американското дружество ASCAP, представлявано от ищеца; 4) „Rampampam“ (изпълнител Minelli, Минели) с композитор В.

Б., член на румънското дружество UCMR - ADA, представляван от ищеца, и композитор и автор на текста Л. Й. Л., член на германското дружество GEMA, представляван от ищеца; 5) „Shivers“ (изпълнител Ed Sheeran, Ед Шийрън) с композитори и автори на текста Е. К. Ш., член на английското дружество PRS, представляван от ищеца, Д. М., член на ирландското дружество IMRO, представляван от ищеца, и С. М. и К. Л., членове на английското дружество PRS, представлявани от ищеца; 6. „Sun came up“ (изпълнител Soft Tukker & John Summit, Софи Такър и Джон Самит) с композитори и автори на текста Р. Б., член на канадското дружество SOCAN, представляван от ищеца, Т. Р. Х., член на американското дружество ASCAP, представляван от ищеца, У. С. Х. и Д. У. Ш., членове на американското дружество BMI, представлявани от ищеца; по силата на договори, сключени с организациите, чиито членове са тези автори.

Ответникът „В. - Рум“ ООД стопанисвал заведение, находящо се в гр. Самоков, ул. "Цар Борис III“ № 148, където на 24.02.2022 г. разпространил публично чрез програмата на радио „Сити“, но без разрешение от авторите, горепосочените музикални произведения, с което нарушил авторските им права. От неправомерното използване на произведенията авторите претърпели имуществена вреда под формата на пропусната полза (неполучено възнаграждение), поради което и съобразно легитимацията му, дадена с чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП, ищецът предявява настоящите искове.

Ответното дружество „В.-Рум“ ООД е подало отговор на исковата молба, но не в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. В първото по делото съдебно заседание оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора, а именно: Твърди, че не бил възпроизвеждал тези музикални произведения в стопанисвания от него търговски обект – ресторант „Парк Бистрица“. Към процесната дата по силата на договор с трето лице – „Акорд Мюзик Нет“ ООД озвучавал заведението с произведения, върху които имал отстъпени права за разпространение и достъпът до които се осъществявал чрез интернет портал до сървъра на посоченото дружество.

Оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП; чл. 86 ЗЗД и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените към исковата молба 4 бр. удостоверения, както и от Регистъра на Министерство на културата на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права, се установява, че ищецът е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права 3

(ЗАПСП) в Регистъра на Министерството на културата под № 1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация № 62-000152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 г., а от удостоверение с изх. № У49/26.10.2018 г., издадено от Министерство на културата е видно, че ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл. 94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения, разпространение на записи на такива, публичното им изпълнение, излъчването им по безжичен път, предаването им по кабел/друга електронна съобщителна мрежа и др.

След изменение разпоредбата на чл.95а, ал. 3 ЗАПСП (ДВ бр. 21/2014 г., изм. с ДВ бр.

28/2018 г.) и по-късно с приемане на чл.95в ЗАПСП е въведено правило, че за установяване легитимацията на организации за колективно управление на права не е необходимо те да доказват поверените им индивидуални права на управление и съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Предвидено е също, че в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК не се прилага.

Същевременно, ответникът не оспорва авторството на процесните шест музикални произведения (песни) така, както е посочено от ищеца, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й. А.. Също така, от заключението се установява, че авторите на песните членуват в чуждестранни организации за колективно управление на права, съответно в AMRA, ASCAP, BMI, GEMA, IMRO, PRS, SOCAN и UCMR-ADA, които от своя страна имат двустранни договори за взаимно представителство с ищеца „Музикаутор“, вкл. предоставено по тези договори право на „Музикаутор“ да представлява членовете на съответните чуждестранни организации на територията на Република България до настоящия момент, като договаря с местни ползватели правата за публичното изпълнение на произведенията.

Предвид така установеното, съдът приема, че ищецът е легитимиран да предяви иск за защита на авторските права на авторите по исковата молба, конкретно посочени по-горе, чиито произведения твърди да са използвани неправомерно.