Решение № 517 от 30.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20232100500468 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Въззивно гражданско дело № 468 по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по въззивна жалба с вх. № 53/05.01.2023 г., подадена от А.

Неджимидин А., чрез адв. Атанас Тасков, срещу Решение №296 от 12.12.2022 г. по гр. д. №1112/2021 г. по описа на Р айонен съд – Айтос.

Производството пред въззивния съд е приключило с Решение № 967 от 24.08.2023 г. по възз. гр. д. № 468 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2023 г.

С определение № 3042/12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2 66/2024 г. на ВКС, второ г.о., делото е върнато на Окръжен съд – Бургас с указания за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 967 от 24.08.2023 г. по възз. гр. д. № 468/2023 г.

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята.

Във връзка с констатациите в посоченото определение на ВКС се установява, че навсякъде както в мотивите, така и в диспозитива на въззивното решение погрешно е изписано, че производството по въззивна жалба е срещу Решение № 296 от 12.12.2022 г. по гр. д. №468/2023 г. по описа на РС – Айтос, вместо правилния номер на първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното решение, а именно – гр. д. №1112/2021 г. по описа на РС – Айтос. Допуснатата грешка се явява очевидна фактическа грешка, която на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът може по своя инициатива да отстрани.

1

Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК , касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК , съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така, тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда.

Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК , представлява изрично изразената воля.

Предвид изложеното на поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

Така мотивиран и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 967 от 24.08.2023 г. по възз. гр. д. № 468 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2023 г., като навсякъде вместо погрешно изписаното „гр. д. № 468/2023 г. по описа на РС – Айтос“, да се чете „ гр. д. № 1112/2021 г. по описа на РС – Айтос“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2