Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2967 от 01.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1386/2019
Вид
Решение № 2967
Подписан
01.07.2019
В сила
23.07.2019
Състав
НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2967/1.7.2019г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 14.06.2019г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1386 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „В.К.Б."ООД, ЕИК***, със седалище:***, представлявано от А***, срещу

ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК***, със седалище ***, представлявано от Р ***и Ц***, иск с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, който след допуснато на основание чл.214, ал.1, пр.3-то ГПК изменение с протоколно определение от с.з, проведено на 14.06.2019г., е за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца, сумата в размер на 4826.53лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня предна, решетка в предна броня средна, решетка дясна в предна броня, кора под ДВГ, лайсна предна броня, дифузьор вентилатор, перка вентилатор, въздуховод десен спирачки комплект, дифузьор пред радиатори, държач радиатори 4 части, интеркулер, тръба интеркулер, кора под броня дясна част, въздуховод ляв спирачки комплект и халоген десен, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0306X0390058 от 06.06.2018г., за „Каско" на лек автомобил БМВ 525 ХД, с per. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се от ищецът направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 06.06.2018г. сключил застраховка „Каско" на фирмения автомобил марка БМВ 525 ХД, с per. № ***, с ответника ЗАД „Армеец", със срок на действие от 07.06.2018г. до 06.06.2019г.

Автомобилът е бил застрахован за 16 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица № 0306X0390058 от 06.06.2018г. възлизала на

1414.40 лева. Премията е била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са платени.

На 22.10.2018г., около 01.30 часа, управлявайки автомобила по автомагистрала Хемус, в района на гр.Провадия, изведнъж пред ищецът на платното за движение излязло диво животно. Веднага ищецът задействал спирачките и се опитал да избегне удара с животното, но не успял и го ударил. От удара автомобила получил сериозни увреждания.

На 23.10.2018г., ищецът уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият на 26.10.2018г. извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил Опис - заключение по щета № 13018030108140, като в него описал увредените части: броня предна, решетка в предна броня средна, решетка дясна в предна броня, кора под ДВГ, лайсна предна броня, дифузьор вентилатор, перка вентилатор, въздуховод десен спирачки комплект, дифузьор пред радиатори, държач радиатори 4 части, интеркулер, тръба интеркулер, кора под броня дясна част, въздуховод ляв спирачки комплект и халоген десен.

На 14.01.2019г. за претърпените вреди, ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 973.99лв. Сумата се сочи, че е много малка и не може да покрие щетите. Във връзка с настъпилите увреждания, ищецът сочи, че е извършил проучване в няколко сервиза, колко ще струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 5 000лв.

От необходимата сума за ремонт в размер на 5 000лв., ищецът приема, че следва да се приспадне сумата, която му е заплатена от застрахователя в размер на 973.99лв., при което дължимата сума, която следва да му заплати ответникът, се претендира с исковата молба, че възлиза в размер на 4 026.01лв.

Увредените части, ищецът сочи, че са били оригинални и следва същите да бъдат подменени, също с оригинални.

Настоява предявената претенция за посочената сума да му бъде изплатена в брой, на основание чл.127 ал.4 ГПК.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК ***, със седалище ***, е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск.

Сочи се с отговора, че Договорът за застраховка „Каско на МПС" е двустранен, възмезден, консенсуален, формален договор. Той е единственото основание, на което може да възникне застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на процесното МПС. За да се сключи този договор е необходимо да се спази определена от закона форма - писмена, и договорът да съдържа определени реквизити, като следва да е постигнато съгласие между страните по съществените му елементи.

За да бъде валидно сключен договор за застраховка „Каско" и да прояви той своето действие, следва освен да е попълнена формата за сключване и да е подписана от двете страни, да бъде заплатена застрахователната премия или първата вноска от нея, както и да бъдат изпълнени всички уговорки между страните, съдържащи се в Общите условия към застрахователния договор.

Представител на ищеца със своя подпис върху застрахователния договор е декларирал че е запознат с Общите условия и ги приема.

На 23.10.2018г., се сочи, че в ответното дружество е депозирано Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС", попълнено и подписано от А***, с което се твърди, че на 22.10.2018 г., около 1:30ч., процесния лек автомобил е управляван по автомагистрала Хемус и до гр.Провадия, внезапно на пътя изскача диво животно, ударът с което е причинило увреждания на застрахованият автомобил. С уведомлението е избран начин на обезщетяване „по експертна оценка". Дружеството-ответник е образувало преписка по щета №13018030108140.

На 26.10.2018г., е бил извършен оглед на автомобила, при който са описани детайли за подмяна и е уговорено да бъде извършен допълнителен оглед след разкомплектоване на автомобила.

На 02.11.2018г. е извършен допълнителен оглед, при който са описани допълнителни детайли за подмяна.

На 10.01.2019г., ответното дружество е извършило калкулация на ремонта с №0306-130-0, която се прилага към отговора. Видно от калкулацията е, че ответникът е оценил всички действителни увреждания на автомобила, при пазарни цени и с оригинални части, с оглед на което е определило разходи за ремонт в общ размер на 1334,66 лева.

Посочената сума е определена и за застрахователно обезщетение по посочената преписка по щета. Към датата на заявяването на претенцията е била изискуема вноска по премията на застраховката с падеж 06.03.2019г., в размер на 360.67лв. На основание т. 28.от Общите условия на застраховката, ако е договорено застрахователна премия, при настъпване на застрахователно събитие, вноските стават изискуеми и застрахования е длъжен да ги изплати изцяло.

Съобразно т. 28.1 от посочените условия застрахователя може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение, само в случаите в които размерът на обезщетението е по-голям от общия размер на дължимите, но неплатени вноски по полицата.

С оглед на горното дружеството ответник, се сочи, че е упражнило правото си по т. 28 от Общите условия и е удържало последната вноска по премията. По този начин е формирана сумата от 973,99 лева, която е платена по банков път на ищцовото дружество.

С оглед на горното, се оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Видно е, от приложената уточнителна молба, че ищецът е завишил силно стойността на посочените части, както и стойността за труд, която не е в съответствие с действителната пазарна конюнктура.

Твърди се, че дружеството-ответник е изпълнило всички свои задължения по договора за застраховка, като е определило застрахователно обезщетение, представляващо действителният размер на вредите, и е прихванало изискуемо и ликвидно насрещно задължение за заплащане на премийни вноски.

Твърди се, че с извършване на плащането, дружеството е обезщетило следните увреждания: облицовка на предна броня, решетка-въздух предна броня, средна бленда на предната броня, дясна решетка въздух броня, въздухопровод лява спирачка и дясна спирачка, управление на въздушната клапа, горен държач и закрита рамка на радиатора, електро-вентилатор комплект, охлаждане въздух пълнене, десен маркуч - охлаждане, кора под мотора и дясна кора под мотора, като механичната работа е оценена на средна пазарна оценка 16 лева на час.

Твърди се, че това са уврежданията, които ищецът е описал заедно с представител на застрахователя, които се покриват по застраховката и които са в причинна връзка с настъпилото събитие.

Твърди се, че посочената сума за ремонт в размер на 5000 лева не представлява действителния размер на уврежданията върху застрахованият автомобил.

С оглед на горното се иска да бъде отхвърлен предявеният иск, както и съединеният такъв за лихви, който е неоснователен, както и главният такъв. Претендират се сторените по делото разноски.

В с.з. ищецът поддържа чрез процесуален представител исковата си претенция и настоява за уважаването й. Ответникът, в подадено писмено становище преди с.з., настоява за отхвърляне на исковата претенция, на основание аргументите изложени в отговора, съответно за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, съответно размера на действителна пазарна стойност на щетата към датата на застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: -че към датата на настъпване на ПТП по отношение процесния лек автомобил е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника; -възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; -изпълнение на поетите от него задължения по уведомяване на застрахователя и окомплектоване на изискуемите документи; -причинна връзка между застрахователното събитие и настъпили за ищеца вреди; -размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите.

Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му. В тежест на ответника от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е загубила своето правно значение и се явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.