Решение № 3027 от 21.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2275/2023
- Вид
- Решение № 3027
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Гюлсевер Сали, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 235,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 3027 гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100502275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №7146 от 25.06.2022 г., постановено по гр. дело №74757 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 163 състав, е признато за установено по отношение на К. К., че дължи на Етажната собственост с адрес в гр. София, р-н Оборище, ул. „*******, следните суми: 1./ за апартамент No 19 – обща сума от 490 лева, от които сума от 138,00 лева, представляваща дължими месечни вноски/общо 24 броя/ за един обитател за поддръжка на общите части на ЕС, касаещи апартамент No, всяка вноска в размер от 6,00 лева за периодите 1.10.2018г.-31.9.2019г., 1.6.2020г.-31.12.2020г. и 1.4.2021г.31.7.2021г.; и сума от 10,00 лева, представляваща дължими месечни вноски за управление, поддръжка и режиини разходи за апартамент No за периодите 1.10.2018г.-30.11.2018г./2 вноски по 5 лева/; и сума о т 147,00 лева, представляваща дължими месечни вноски 21 броя по 7,00 лева всяка за административно управление, поддръжка и режиини разходи за апартамент No за периода 1.12.2018г.-30.9.2019г., 1.6.2020г.-31.12.2020г. и 1.4.2021г.30.7.2021г.; и сума от 115,00 лева, представляваща дължими месечни вноски за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС по отношение на апартамент No общо 39 вноски по 5,00 лева всяка за периодите, 1.10.2018г.- 30.9.2019г., 1.6.2020г.31.12.2020г. и 1.4.2021г.-30.7.2021г.; и сума от 80,00 лева, представляваща част от дължима вноска за ремонт на покрив (дължима за апартамент No 19);
2./ за офис No 6- обща сума от 446,31 лева, от които сума от 20,00 лева, представляваща дължими месечни вноски 4 броя по 5,00 лева за управление, 1 поддръжка и режийни разходи за офис No за периода 1.7.2018г.-30.11.2018г., и сума от 192,00 лева, представляваща дължими месечни вноски 36 броя по 6,00 лева за управление, поддръжка и режийни разходи за офис No за периода 1.12.2018г.-31.7.2021г.; и сума от 180,00 лева, представляваща дължими месечни вноски 32 броя по 5,00 лева за обособяване и поддръжка на фонд "Ремонт и обновяване" по отношение на офис No за периода 1.8.2015г.31.7.2021г.; и сума от 54,31 лева, представляваща част от дължима вноска за ремонт на покрив (дължима за офис No ) - главница, ведно със законната лихва считано от 26.7.2021г., за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело No43873/2021г., по описа на СРС, на основание чл.415 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, като исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани за апартамент за разликата над общо уважените 490 лева до общо предявените 779 лева, и за офис за разликата над общо уважените 446,31 лева до предявените 786,31 лева и за период 1.10.2016г. до 26.7.2018г. поради погасяване по давност. На основание чл. 235,ал. 2 ГПК ответникът е осъден да заплати и сумата от 155 лв., представляващи незаплатени вноски в бюджета на ЕС за периода 1.8.2021г.31.12.2021г. за апартамент и за офис , съгласно Решение по т.3 от Протокол от 16.9.2015г., Решение по т.1 от 25.11.2021г., Решение по т.1 от 8.11.2018г., Решение по т.1 от 25.11.2021г. и Решение по т.3 от 16.9.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.12.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.50 и чл.51 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от ответника К. К. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се становище, че по делото не било доказано, че ответникът е собственик на процесните имоти, както и на какво основание се дължат претендираните суми. Поддържа се, че част от претендираните суми се дублират, като не е ясно защо тези суми се дължат за едно и също нещо два пъти. По изложените съображения се иска отмяна на решението в уважителните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Етажната собственост, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъдат оставена без уважение. Заявява се, че качеството на собственик на ответника е било доказано с представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на право на строеж и протоколите от ОС на ЕС. Оспорва се твърдението на въззивника и относно наличието на дублиращи се суми за едно и също нещо. Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението в обжалваните части и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Решението в отхвърлителната част не се обжалва, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, както и специалните разпоредби на чл. 48 и сл. от ЗУЕС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Както законът, така и съдебната практика правят разграничение между няколко вида разходи, съответно вноски, които се правят от етажните съсобственици, живущи в сграда в режим на ЕС.
Следователно във всеки отделен случай следва да се направи разграничение дали се касае за разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане, възстановяване (т.нар. необходими разноски) и подобряване (т.нар. полезни разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части. По смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, разходите са за управление и поддържане на общите части включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата (т.нар. консумативни разходи).
По предявен иск с правна квалификация чл.50, ал.1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във фонд „Ремонт и обновление“. По иск по чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.
С подадената въззивна жалба ответникът излага довод, че по делото не е доказано качеството му на собственик на процесните недвижими имоти.
Видно от нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти №116 от 10.05.2005 г., том I, рег. №1180, н дело №113/2005 г. по описа на нотариус Е.Е., че ответникът, заедно с други 3 физически лица са учредили право на строеж в полза на „Б.Ц.“ ЕООД срещу задължението му да построи и предаде на физическите лица самостоятелни обекти от сградата. Видно е, че в полза на ответника са отредени апартамент №19 и офис №6. Предвид така установеното настоящата въззивна инстанция намира, че възражението на ответника е неоснователно и същият се явява собственик на процесните сгради.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Неоснователно се явява и възражението на въззивника за неправилно изчислени размери на дължимите разходи и тяхното дублиране за едни и същи дейности, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства – протоколите от ОС на ЕС, същите се дължат за различни периоди, за различни обекти и за различни дейности.
Предвид така изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемата страна Етажната собственост с адрес в гр. София, р-н Оборище, ул. „*******, която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което са представени и доказателства за реалното им сторване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7146 от 25.06.2022 г., постановено по гр. дело №74757 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 163 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „*******, ******* да заплати на Етажната собственост с адрес в гр. София, р-н Оборище, ул. „******* сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5