Решение № 93 от 21.09.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.376 от ГПК.

„Е.Е.“ ООД, ЕИК чрез пълномощник адв. Н.К. от САК е предявил срещу „П.“ ЕООД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

1. за връщане от ответника на сумата от 102 150.65 лева, съставляваща платена от ищеца цена по развален договор за доставка на оборудване за фотоволтаична електроцентрала ЕРС – 2011030/2022 /евентуално – прекратен договор по взаимно съгласие на страните/ и

2. за заплащане на мораторна лихва в размер на 3 688.77 лева за забава в плащането на главницата от 102 150.65 лева за периода от 08.10.2022 год. до 14.02.2023 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете, 14.02.2023 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за доставка на оборудване за фотоволтаична електроцентрала ЕРС – 2011030/2022. Съгласно чл.4 от същия договорената цена е била в размер на 85 125.54 лева без ДДС /102 150.65 лева с ДДС/, а съгласно чл.5 заплащането й е следвало да стане на два етапа :

- авансово плащане в размер на 30 645.19 лева с ДДС срещу издадена данъчна фактура и

1

- окончателно плащане в размер на 71 505.46 лева с ДДС срещу издадена данъчна фактура преди експедиция.

Твърди се, че на 02.06.2022 год. „ПАНПАУЪР“ ЕООД е издал фактура № 183 за авансово плащане по договора в размер на 30 645.19 лева, а на 03.06.2022 год. „Е.Е.“ ООД е платил сумата по фактурата по посочената в същата банкова сметка. На 09.06.2022 год. „П“ ЕООД е издал фактура № 184 за окончателно плащане по договора в размер на 71 505.46 лева с ДДС, а на 13.06.2022 год. „Е.Е.“ ООД е платил сумата по фактурата по посочената в същата банкова сметка.

Твърди се, че на 23.06.2022 год. ищецът е изпратил електронно писмо до ответника с искане за издаване на кредитно известие по приложените фактури – поради невъзможността за доставка в срок на договорените панели. На 23.06.2022 год. ответникът издал кредитно известие към фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год. на стойност 102 150.64 лева, с основание за издаването му – „прекратяване на договор за доставка на оборудване 2011030/2022“.

Твърди се, че въпреки че ответникът изпратил на ищеца исканото от него писмо за потвърждаване на задълженията в горния размер, не заплатил същите, поради което на 08.10.2022 год. го поканил с писмо, изпратено по електронен път, да заплати дължимите суми по двете фактури. Плащане не последвало до предявяване на настоящите искове.

Ищецът твърди, че :

- договорът между страните е развален едностранно от ищеца на осн. чл.87, ал.1 от ЗЗД с полученото на 23.06.2022 год. от ответника електронно писмо, в което се съдържа искане за издаване на кредитно известие по издадените въз основа на договора фактури, поради невъзможността за доставка в срок на договорените панели – което изявление имплицитно съдържа в себе си волята за разваляне на договора;

- евентуално – че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, доколкото ищецът е поискал издаването на кредитно известие, ответникът веднага е издал и изпратил на ищеца същото, като е посочил за основание на издаването му прекратяването на договора, т.е. налице е извънсъдебно признание на ответника, че договорът вече не поражда действие, че е отпаднало основанието, на което е получил процесната сума и че дължи нейното връщане на ищеца;

- евентуално – ако съдът счете, че договорът не е нито развален, нито прекратен на сочените основания, ищецът отправя изявление с исковата молба по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора без предоставяне на срок за изпълнение – поради забавата на длъжника, от която изпълнението на задължението е станало безполезно за кредитора.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който е признал следните твърдени с исковата молба обстоятелства :

- сключеният между възложителя „Е. Е.“ ООД, ЕИК 200725260 и изпълнителя „П“ ЕООД, ЕИК договор за доставка на оборудване за фотоволтаична електроцентрала ЕРС – 2

2011030/2022;

- размерът на цената по договора – 102 150.65 лева с ДДС;

- издаването от ответника на фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год. на стойност 102 150.64 лева за авансово плащане в размер на 30 645.19 лева с ДДС и за окончателно плащане в размер на 71 505.47 лева с ДДС;

- заплащането от ищеца на посочените фактури в срок;

- невъзможност за ответника да изпълни задълженията си по договора за доставката на фотоволтаичната електроцентрала и издадено от него кредитно известие към фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год.

Ответникът сочи, че след извършена данъчна ревизия на „ПАНПАУЪР“ ЕООД за период от 01.06.2022 год. до 30.06.2022 год. в издадения ревизионен доклад било посочено, че липсва основание за издаване на кредитно известие към двете цитирани фактури, поради което начисленият ДДС по тях в размер на 17 025.11 лева не подлежи на възстановяване и е дължим към държавния бюджет от „П“ ЕООД. С оглед на горното ответникът оспорва претенцията по исковата молба за заплащане на сумата от 17 025.11 лева – ДДС по двете фактури, неподлежащ на възстановяване на изпълнителя по договора и дължим от него към държавния бюджет.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същия чрез пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната. С ДИМ ищецът е изложил възражения за неоснователността на доводите по отговора за недължимост на част от исковата претенция, съставляваща ДДС по двете издадени фактури. Сочи, че видно от мотивите на ревизионния доклад, причината да се откаже признаването на кредитното известие като валиден данъчен документ по ЗДДС, както и да се признае сумата на ДДС по кредитното известие, е обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства на ревизиращите органи относно изпълнението на фактическия състав на чл.115, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за издаване на кредитното известие. Сочи, че ревизиращите органи отказали да признаят кредитното известие и начисления с него ДДС понеже ответникът не е представил доказателства за връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на сумата по кредитното известие, която е подлежала на такова уреждане и която сума е била получена от ответника след плащания по фактури №№ 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год., извършени от ищеца. Самите данъчни органи констатирали в ревизионния доклад, че ищецът е извършил плащане по тези две фактури, но ответникът нито е върнал получената сума, нито е налице постигната между ищеца и ответника договорка относно възмездното уреждане на подлежащата на връщане сума. На отделно основание се сочи, че ответникът не е оспорил по административен ред издадения акт, макар че е имал такава възможност.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е депозирал допълнителен отговор.

3

С определение от 13.07.2023 год. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и като е приел, че с размяната на книжата същите са представили всички доказателства, на които се позовават и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити.

В определения от съда срок само ищецът е представил писмена защита, с която е приповторил доводите от исковата си молба.

С определение от 21.08.2023 год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 21.08.2023 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече двуседмичният срок за обжалване на същото.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

С определението си по чл.376, ал.1 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени от ищеца обстоятелства :

- сключен между възложителя „Е.Е.“ ООД, ЕИК и изпълнителя „П“ ЕООД, ЕИК договор за доставка на оборудване за фотоволтаична електроцентрала ЕРС – 2011030/2022;

- размер на цената по договора – 102 150.65 лева с ДДС;

- издаването от „П“ ЕООД на фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год. на стойност 102 150.64 лева за авансово плащане в размер на 30 645.19 лева с ДДС и за окончателно плащане в размер на 71 505.47 лева с ДДС;

- заплащането от „Е.Е.“ ООД на посочените фактури в срок;

- невъзможност за „П.“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора за доставката на фотоволтаичната електроцентрала и издадено от него кредитно известие към фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год.

Спорът между страните е относно дължимостта на част от претендираната сума, предмет на иска по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – 17 025.11 лева, съставляваща начислен ДДС по фактури № № 183/02.06.2022 год. и 184/09.06.2022 год., заплатена от ищеца, за която ответникът твърди, че не подлежи на връщане поради отказът на ревизиращите органи да му го признаят за подлежащ на възстановяване.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Изложените в отговора на и.м. доводи за недължимостта на сумата, съставляваща начислен ДДС по двете цитирани горе фактури, са неоснователни. Както правилно сочи ищецът в допълнителната искова молба, данъчните органи са констатирали в ревизионния 4 доклад, приложен с отговора на и.м., че ищецът е извършил плащане по горните фактури, но ответникът нито е върнал получената сума, нито е налице постигната между ищеца и ответника договорка относно възмездното уреждане на подлежащата на връщане сума.

Ревизиращите органи са отказали да признаят кредитното известие към фактурите на стойност 102 150.64 лева, с основание за издаването му – „прекратяване на договор за доставка на оборудване 2011030/2022“, тъй като ответникът не е представил доказателства за връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на сумата по кредитното известие, която е подлежала на такова уреждане и която сума е била получена от ответника след плащанията по двете фактури.

Във връзка с доводите в и.м. за прекратяването, евентуално – за развалянето на договора за доставка на оборудване за фотоволтаична електроцентрала, съдът намира следното :

Видно от разпоредбата на чл.18 от договора, страните са договорили, че всички изменения и допълнения в договора следва да се сключват в писмена форма, а съгл. чл.21 същата форма е била договорена и за всички искания и уведомления, отправяни от всяка от страните. От горното следва, че договорът не е бил прекратен по взаимно съгласие на страните с оглед твърдените с и.м. техни конклудентни действия във връзка с искането на ищеца и издаването от ответника на кредитното известие, тъй като горната писмена форма не е била спазена – не е било постигнато изрично съгласие в писмена форма, че договорът се прекратява по взаимно съгласие. От друга страна, ищецът не установи, че договорът е бил развален преди предявяване на исковете, доколкото не установи надлежно връчване на ответника на уведомление по чл.87 от ЗЗД в същата писмена форма – представената с и.м. електронна кореспонденция не удостоверява горното, тъй като нито писмата са подписани с електронен подпис, нито се удостоверява получаването им от ответника, а на последно място – поканата за плащане, изпратена на 08.10.2022 год., не съдържа изявление за разваляне на договора – със или без предизвестие.