Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1386 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1447/2021
Вид
Решение № 1386
Подписан
21.12.2021
Състав
Диана Коледжикова, Димитър Мирчев, Камелия Първанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 40, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 41, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000501447 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 261275/26.02.2021 г. по гр.д. № 145/2020 г. на СГС, I-15 състав, е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.К. против П. В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лв. по повод изявления на ответника на 10.09.19 г. и 16.09.19 г. ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.01.20 г. до окончателното изплащане. С оглед на което Н. К. е осъден да заплати и съдебно-деловодни разноски в размер на 1350 лв. /чл. 78, ал. 3 ГПК/ на В..

Решението на СГС е атакувано с въззивна жалба от процесуалния представител на Н.К. с доводи за неговата неправилност. Акцентира се върху това, че налице бил фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, но неоснователно иска бил отхвърлен поради неточна преценка на първостепенния съд и неправилно тълкуване и/или игнориране на събрани по делото доказателства. Моли се САС да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди да се уважи изцяло, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Счита, че обжалваното решение било правилно и настоява за потвърждаването му. Претендира разноски.

Пред Софийски апелативен съд нови доказателства не са искани и не са събирани.

1

САС установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:

Производството по гражданското дело е образувано по искова молба от Н.К., който твърди, че считано от 13.08.2019 г. е изпълнявал длъжността „Главен директор, радио“ с място на работа Българско национално радио (БНР), програма “Хоризонт”. На 10.09.2019 г. е била проведена регулярна оперативка на програма „Хоризонт“, на която ищецът предложил да бъде потърсено обяснение от журналиста в БНР П. В. по повод негово участие в сутрешен блок на Българска национална телевизия, което участие е дължал да съгласува. В хода на оперативката обсъждането било насочено към отчитане на отминалия брой на предаването „12 + 3“ от 09.09.2019 г., но П. В. заявил, че няма да отчита този брой, с което нарушил технологичните правила и организационни норми. Твърди се, че чрез тези противоправни действия ответникът подронил авторитета на ищеца като йерархично по-висшестоящ и демонстрирал липсващо уважение, респект, йерархична подчиненост, като създал негативни внушения у присъстващите по повод личността и качествата на ищеца. В рамките на същата оперативка П. В. заявил: “Имам нещо по-важно да кажа. Днес говорих със С. К. и искам всички да го знаете, защото държа разговорите ми, които водя, да са публични и му казах, че трябва да махнем Н.К. моментално от длъжността, която заема, защото не става за тази работа. Човек, който си позволява да се прави на цензор, да ми казва какво да има в предаванията и какво да няма, човек, който няма нито необходимото образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит, трябва да бъде моментално разкаран, защото ако не го разкара, самият Н.К. след това горко ще съжалява“. Ищецът посочва, че думите „човек, който няма нито необходимото образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит“ са клеветнически и в противоречие с обективната действителност. Той отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Завършил е висше образование с хуманитарни специалности „Богословие“ и „История“ в СУ. Притежава допълнителни сертификати и курсове, както и необходимия стаж за заемане на длъжността. За период от 21 години е заемал различни длъжности в БНР – редактор, завеждащ кореспондентски пункт, репортер/журналист. Като журналист ответникът е следвало да провери фактите, които разпространява. Изложените позорни факти пред 9 служители на БНР накърнявали доброто име на ищеца в обществото. Деянието е било извършено умишлено, с цел опозоряване на ищеца. Свободата на словото не включвала възможност за разпространяване на неверни данни с негативен подтекст. Думите „човек, който си позволява да се прави на цензор“ се твърди да съставляват негативно внушение по отношение личността на ищеца.

Твърди се на същата оперативка ответникът да е изрекъл думите: „Ние сме имали *** директори на „Хоризонт“ като В. Ч. и В. В.. И двамата си отидоха позорно, така че ако Н.К. стане директор на „Хоризонт“ ще си отиде също толкова позорно.“ Сравнението с други директори, наречени „***“, не оставяло съмнение, че ответникът съзнателно целял внушение у третите лица, че ищецът се характеризира като „***“.

В оперативка ответникът казал по отношение на ищеца и думите: „И ще завърша с едно народопсихологическо наблюдение – основният проблем на България не е дали има 2 комунизъм или антикомунизъм или дали „десни“ или „леви“ ще печелят изборите.

Основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на велики. Така е било и при комунизма, и преди комунизма, и след комунизма. Лично това, което аз смятам да правя и което винаги съм правил, когато видя някой охлюв да се опитва да се прави на орел, е да му казвам, че е охлюв. Така че охлювите да бъдат така добри да си… да се върнат в дупката, откъдето са изпълзели… Смятам, че с участията си в медии не съм накърнил мнение… ъ… позицията на БНР с нищо, така че смятам да продължа да го правя. А охлювите или червеите да бъдат така добри да обгрижат дупката, в която съществуват, защото в противен случай… …Ти си… ти си един дребен… гаулайтер… с претенции за голям гаулайтер, но колкото един мишок се опитва да се прави на лъв, толкова повече става мишок. Така че…, така че…, ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, колкото се може по-бързо, заради „тъпота с взлом“. Не знам дали ти е известно откъде е този цитат? От „Златния телец“.“ Ищецът посочва, че избраните думи „мижитурка“, уподобяването с охлюв и червей, употребата на думата гаулайтер, означаваща управител на област във фашистка Германия, самовлюбен управител, потисник, тиранин, целели внушение на негативно отношение спрямо личностните и професионални качества на Н.К. и опетнявали неговата чест и достойнство. Изразът „тъпота с взлом“ се използвал за посочване на управленска немощ, политическа глупост, некомпетентност. В романа на Илф и Петров се употребявал със смисъл на абсолютна, незапълваща се и нелогична празнота.

В края на оперативката ответникът изрекъл по отношение на ищеца думите „Ще се върне на децата ти“, които в случая съставлявали проклятие. Ответникът знаел, че синът на ищеца И. страда от „Т-клетъчна остра лимфобластна левкемия с ЦНС – начално ангажиране“, през 2015-2017 г. в БНР се организирали кампании за набиране на средства за лечение на детето.

Това недоброжелателно осъждане целяло обида, уязвяване на ищеца и се твърди да противоречало на добрите нрави.

Ищецът посочва, че на 16.09.2019 г. ответникът направил следната публикация в личния си профил във Фейсбук: „След поредния опит за цензура в БНР от радиото си замина дребно началниче. Не казвам името, защото то и без това не ви говори нищо. Поинтересното е, че въпросното лице за краткото време, в което беше шефче, постоянно се перчеше със своята русофобия. Тоест представете си нещо средно между О. М., И. И. и новото евродепутатче С. Й.. Най-приятелски предупредих дребното шефче-русофобче, че с това поведение го чака голяма излагация. Не ме послуша и продължи с неадекватната си русофобия. И се изложи. Много. Единственото, което не предвидих, е, че излагацията ще се случи толкова скоро. Подобно на всички русофоби, и този управленец без особено много мозък в главата изчезна в небитието.“ От систематичното тълкуване на фактите можело да се достигне до извод, че публикацията е била насочена срещу личността на ищеца, чието трудово правоотношение с БНР е прекратено на 16.09.2019 г. По отношение на публикацията е имало реакция от повече от 465 човека. На въпрос дали инициалите на “дребното шефче” са “Н.К” ответникът отговорил: “Достатъчно интелигентна си, нямаш нужда от подсказване.”

3

Ищецът посочва, че поради обидните и клеветнически коментари от страна на ответника е преживял силно безпокойство, засегнато било чувството му за лично достойнство и положителна лична самооценка, породили се съмнения за качеството му на баща, тревога за завръщане на болестта на детето му и усещане за безпомощност като родител пред левкемията. Преживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическата стабилност. Неколкократно посетил лекар поради наличие на високо кръвно налягане и синусова тахикардия. Дълъг период страдал от безсъние, посетил психиатър, който констатирал висока степен на тревожност и силен психологически стрес, предписани му били медикаменти. Засегната била работоспособността на ищеца. Думите на ответника създали у ищеца неувереност, усещане за липса на качества, съмнение за наличие на необходимия авторитет сред ръководените от него лица, разколебана била професионалната му увереност и категоричността, с които по принцип се отличавала заеманата позиция.

Стресът у ищеца повлиял и семейството му. По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.

В отговора на исковата молба се излагат мотиви за неоснователност на същата. Ответникът, чрез процесуален представител, посочва, че поведението му не е противоправно, а е израз на правото му на свободно изразяване и разпространение на мнение. Той задължение да съгласува с ищеца участието си в други медии и не му дължи обяснения. Авторитетът на ищеца не е бил подронен от думите на ответника – бил е избран на поста и.д. директор на програма „Хоризонт“ по БНР, а оставката му е провокирана от решението за сваляне на журналистката С. В. от ефир. Думите „човек, който няма нито необходимото образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит“ не съдържали позорни обстоятелства и ответникът не е целял опозоряване на ищеца. Думите „човек, който си позволява да се прави на цензор“ се определят като оценъчно съждение и не подлежали на проверка за вярност. Ответникът посочва, че не е характеризирал ищеца като „***“.

Изразил е мнение дали ищецът би се справил с толкова отговорен пост и тревога с действията си ищецът да не повлияе сам на своя авторитет. Твърди, че публикацията във Фейсбук не се отнася до ищеца и е неясно защо той се разпознавал в поместения текст.

Ответникът не е бил запознат с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Думите се отнасяли за определен типаж, характерен за исторически преход и липсвали обвинения към конкретни хора. Оспорва се ответникът да е отправял към ищеца проклятие и намесването на семейната история на ищеца по делото се определя като неуместно. Оспорва се наличието на твърдяните вреди у ищеца и връзката с изказванията на ответника. Дори ищецът да се е почувствал обиден или да е имал негативни преживявания, последните не следва да се вменяват в тежест на ответника. Претендираното обезщетение се определя като прекомерно. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

4

В писмено допълнение към подадения от процесуалните представители отговор П. В. посочва, че думите му от оперативката на 10.09.2019 г. били свързани със загриженост за бъдещото на ищеца. Два дни след като ответникът му е поискал оставката ищецът е задраскал журналистката С. В. от всички графици. Това поведение било характерно за човек, който се опиянявал от позицията си, а не за такъв, който твърди да е депресиран и с понижено самочувствие. Посочва, че евентуалното влошаване на здравословното състояние на ищеца следва да се свърже с последвалите събития, а не с думите на самия ответник.