Решение № 1366 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300502191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2710/31.05.2025г., постановено по гр. д. № 17614/2023г. по описа на РС Пловдив, XI с., се признава за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3893/13.06.2023г., издадена по ч. гр. д. № 7775/2023г. на ПРС, IX гр. с., Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В. С. Г., ЕГН **********, дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, всеки по ½ част от съответните суми: главница в размер на 374, 46 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.

*****, за периода 31.05.2020г. – 11.05.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 36, 45 лева за периода 31.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 59, 11 лева, като отхвърля иска за признаване за установено, че ответниците разделно дължат на ищеца за процесния период сумата за консумирана питейна и отведена канална вода за главница над сумата от 374, 46 лева до 463, 39 лева и за периода 30.09.2019г. – 31.05.2020г., както и сумата за мораторна лихва над 36, 45 лева до 57, 91 лева и за периода 31.12.2019г. – 31.05.2020г. и отхвърля иска за установяване на разноските по заповедното производство над сумата от 22.11 лева до пълния им размер от 75 лева. Осъжда Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, 1 да заплатят разделно - всеки по ½ ид. ч., на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Ю. К., направените по делото разноски в размер на 1005 лева.

Против така постановено решение е постъпила въззивна жалба от Г. В. С., ЕГН ********** чрез адв. Р. П. от АК **** като особен представител, в уважителната му част, с твърдения, че е неправилно и необосновано.Жалбоподателката счита, че ищецът не е успял да докаже по реда на пълно и главно доказване наличие на валидно облигационно отношение с ответника, съществувало през процесния период, по силата на което е доставена питейна вода и отведена канална вода. Липсвали доказателства по делото, че ответницата е потребител на ВиК услуги, както и че същата е собственик на процесния имот или го ползва през релевантния период. Не били ангажирани от ищеца и доказателства относно твърдението му, че монтираното в имота измервателно устройство е неизправно.

Поддържа се и възражение, че количеството вода е начислявано произволно, а не след замерване на водомера. Не било установено още от ищеца в какво се изразява повредата на водомера и по какви причини не е отстранена в срока по чл. 19 от общите условия. Неясно оставало защото ВиК операторът не е изпълнил задължението си да извърши подмяна на устройството в 30-дневния срок по чл. 19 от ОУ, а е определял количеството потребена вода съгласно чл. 25 от ОУ. Поради това се счита, че не е установен и обема на ползваните от ответника услуги през процесния период и тяхната действителна стойност. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен в пълния му предявен размер.

С отговора по чл. 263 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***** се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено по подробно изложени съображения. Претендират се разноски.

Против първоинстанционното решение в уважителната му част е постъпила и въззивна жалба от адв. Р. П. от АК ****, като особен представител на ответника С. В. Г..Счита се, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извода на районния съд, че жалбоподателят има качеството на потребител на ВиК услуги.Не били събрани и доказателства по делото за необходимостта отчетите в имота да бъдат извършвани при липса на измервателно устройство и да се начислява служебно потребена питейна вода.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск.

С отговора по чл. 263 от ГПК и втората въззивна жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението в оспорваната част да бъде потвърдено, с присъждане на разноски за въззивното производство.

Двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни - ответници в първоинстанционното производство чрез назначените им особени представители, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

2

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответниците Г. В. С., ЕГН ********** и С.

В. Г., ЕГН **********, в качеството им на наследници на В. С. Г., дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 463, 39 лева за периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г. и мораторна лихва в размер на 626, 75 лева за периода 30.04.2020г. до 31.05.2023г., като всеки един от тях дължи по ½ ид. ч. от общото вземане, или по 231, 70 лева главница за периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г. и 28, 96 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2019г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Твърденията в исковата молба са, че през периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г. ответниците Г. В. С. и С. В. Г., в качеството им на наследници на В. С. Г., имат задължения към водоснабдителното дружество, за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в общ размер 463, 39 лева и мораторна лихва за периода 31.12.2019г. до 30.04.2023г. в размер на 626, 75 лева, за обект, находящ се в гр. *****.Всеки от тях дължал по ½ от общото вземане за начислените суми по приложената таблица. Ответниците били потребители на В и К услуги съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на дружеството, като ползватели на водоснабдения имот, в качеството им на наследници/собственици и фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № *****. Отчетът в имота на потребителя бил извършван по реда на чл. 25, ал. 8 във вр. с чл. 23, ал. 5 от ОУ, при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно цитираните разпоредби се начислявали по 5 куб. метра за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие, с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.Вписаният водомерен номер ***** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответниците и не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу двамата ответници, за натрупаните по партидата на абоната задължения, които не били заплатени.

В срока по чл. 131 от ГПК и двамата ответници чрез назначените им особени представители са изразили становище, че искът е допустим, но неоснователен.Оспорили са твърденията, че са собственици или ползватели на процесния имот, че са им предоставяни услуги за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че им е давано предписание за монтиране на водомер, както и за наличие на предпоставки за отчитане при условията на липсващо измервателно устройство.Оспорили са и отразените данни в приложените към исковата молба карнети.Направили са и възражение за погасяване на част от претенциите по давност.

Видно е от приложеното към първоинстанционното дело ч. гр. д. № 7775 по описа за 3

2023г. на РС Пловдив, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***** е издадена заповед № 3893 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 13.06.2023г. срещу Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, за следните суми: 463, 39 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г., за обект, находящ се в гр.

*****; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019г. до 30.04.2023г. от 57, 91 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2023г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото – 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобщението до Г. В. С. за издадената заповед е върнато с отбелязване, че лицето не е открито и по сведение на живуща на адреса – Ф. Г., не е познато там. Със същото отбелязване е върнато и съобщението до длъжника С. В. Г., като при тези данни заповедният съд е разпоредил връчване по реда на чл. 47 от ГПК и е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си срещу двамата длъжници. Съобщението за това е връчено на 02.11.2023г., а иска по чл. 422 от ГПК е предявен в едномесечния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Видно е от приложеното удостоверение за наследници, че ответниците са от кръга на наследниците по закон на В. С. Г., починал на ****.2021г., съгласно акт за смърт № ****.2021г., заедно с Ф. В. Г.а, по отношение на която е налице отказ от наследство.

Приложено е и удостоверение за наследници на С. С. Г., починал на *****.2000г., съгласно акт за смърт № *****/****.2000г., от което е видно, че негови наследници по закон са: Ф. С.

Г.а – съпруга, М. М. Г.а и Ж. И. А. – съпруга и дъщеря от починал син, Е. И. Г. – дъщеря, М.

И. К. – дъщеря, С. И. Г. – син на починал син на общия наследодател, С. В. Г., Ф. В. Г.а и Г.

В. С. – деца от починал син на общия наследодател.

От приложената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че процесният имот е деклариран като собственост на общия наследодател С. С. Г. – баща на наследодателя им.

Приложени са и карнетни листове, в които са вписвани по 5 куб. м. месечно служебно.

Липсват подписи на потребител, при отбелязан отказ, без да е ясно кое лице и при какви обстоятелства е отказало да подпише.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които по счетоводни данни не са отразени плащания по партидата на Г.

В. С. и С. В. Г. за процесния период за потребена студена вода в имота. Размера на осчетоводените фактурирани задължения от ищцовото дружество и размера на лихвите за забава, съвпада с претендираните с исковата молба. Задълженията за процесния имот за един брой водомер са редовно осчетоводени. Издадените фактури са надлежно отразени в счетоводните документи. Сумите на начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с бюджета на „В и К“ ЕООД, ***. Отчета за имота е извършено съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от общите условия, одобрени от КЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014г. при условията на липсващо измервателно устройство. Фактурираното 4 количество потребена вода за процесния период, съответства на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите за водомер № ***** на адрес: гр.

*****, с титуляр на партидата Г. В. С. и С. В. Г.. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията, отчитайки период на изтекла погасителна давност за част от тях.

Като свидетел пред районния съд е разпитан С. М., който работел в ищцовото дружество като ***** и изготвял отчета за процесния имот. Според показанията му същият представлявал къща с двор и в него нямало монтирано измервателно устройство. За тази констатация не е съставял протокол, не разполагал с информация да има монтирано измервателно устройство. Отчитането за имота се извършвало по тарифа, тъй като свидетелят имал информация от живущите в имота и от съседи, че там живее само един човек.Твърди, че когато е намирал ответниците в имота, са отказвали да полагат подписи в карнета. Новите собственици към момента имали друг имот и живеели на друго място.