Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2909 от 27.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2663/2025
Вид
Решение № 2909
Подписан
27.12.2025
В сила
23.06.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2909 гр. Бургас, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120102663 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е образувано по искова молба, подадена от И. З. З. с ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, **************** срещу Т. К. С. с ЕГН ********** с адрес с.****************, К. М. М. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ******************* и К. М. Т. с ЕГН ********** от с.**********, общ.*********, обл.Бургас, с искане за делба на следния съсобствен между страните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, общ.*********, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-38/27.07.2015г. на Изп.директор на АГКК, който имот се намира в местност **** с площ 3972 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи на имота подробно описани в приложената скица, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, общ.*********, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-1838/27.07.2015г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е със застроена площ от 44 кв.м. на два етажа. СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, общ.*********, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-1838/27.07.2015г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е със застроена площ от 24 кв.м. на един етаж.

В исковата молба се твърди, че страните са собственици по наследство на недвижим имот от покойния К. В. Т., бивш жител на гр.Бургас, роден на ****., починал на ***Подробно са описани наследствените правоприемства, 1 като се сочи, че квотите в съсобствеността са – И. З. З. - 2/18 ид.части; Т. К. С.

- 8/18 ид.части; К. М. М. - 4/18 ид.части и К. М. Т. - 4/18 ид.части. Изградените в поземления имот сгради били владяни необезпокоявано от Г.и Хр. Т.и в продължение на повече от десет години, като фактическата власт в цялост върху тях и намерението същите да бъдат изцяло своени било манифестирано по несъмнен начин по отношение на всички в т.ч. и по отношение на съсобствениците на поземления имот. Поради това след смъртта на Г. К.ов Т. през ****. съпругата му Хр. Т.а, която по силата на СИО притежавала 1/2 ид.част от гореописаните две сгради, придобивала по наследство и 2/3 от наследствената 1/2 идеална част,поради обстоятелството, че наследството било открито след като са навършени десет години от сключването брака на 01.02.1987г. С тези аргументи се твърди, че Хр. Т.а притежава 5/6 идеални части от двете сгради. Тъй като Г.и Хр. нямали деца, съпругата Хр. наследявала заедно с братя и сестри на Г. Т., а именно сестрата Т. К. С. и брата М. К.ов Т.. Двамата получават при равни дялове общо 1/6 идеална част от двете сгради или всеки от тях получавал по 1/12 ид.част от сградите. Хр. Т.а починала на **. и И. З., наследила нейните 5/6 идеални части от двете сгради.

М. К.ов Т. починал на *********. и неговата 1/12 ид.част се наследявала от децата му, К. М. М. и К. М. Т., като всеки от тях получавал по 1/24 ид.част от двете сгради. Приложени са писмени доказателствени средства.

Постъпил е отговор на исковата молба от съделителят Т. К. С., която твърди, че делбата на имотите следва да се допусне при следните квоти : -За И. З. З. - 2/18 идеални части; -За Т. К. С. - 8/18 идеални части; -За К. М. М. 4/18 идеални части; -За К. М. Т. - 4/18 идеални части. Оспорва се твърдението, че изградените в съсобственото дворно място две сгради (жилищна и стопанска) са придобити по давност от Г.и Хр. Т.и. Признава се твърдението, в исковата молба, че преките наследници на К. В. Т.: К. Ан. Т.а , Т. К. С., М. К.ов Т., Г. К.ов Т. и В. К.ов Т. са съсобственици в равни дялове на недвижим имотдворно място представляващо имот с пл.№ 204 по Кадастралния. план на бивше с.Н., сега с.**********, идентичен с ПИ с идентификатор ***, по КККР на село **********. Твърди се, че в старата жилищна сграда описана в представения с исковата молба нотариален акт за собственост живеела К. Ан. Т.а. Г. Т. построил нова жилищна сграда и нова стопанска сграда, но това станало с устната уговорка на всички съсобственици, и с цел в тази жилищна сграда да живее К. Ан. Т.а. За построяването на сградите останалите съсобственици предоставили средства. До смъртта на К. Т.а сградите и дворното място се ползвали от нея, както и от Г.и Хр. Т.и, тъй като К. Т.а живеела в тяхното домакинство, но по никакъв начин те не били претендирали да са изключителни собственици на сградите или да са отблъсквали владението на останалите собственици. Твърди се, че Г. Т. е упражнявал владение само върху собствените си идеални части и държане върху идеалните части на останалите съсобственици. Поради това е аргументирано становището, че квотите в съсобствеността на сградите отговаряли на тези относно дворното място.

В съдебно заседание, съделителят И. З. З. чрез своя процесуален представител поддържа иска.

Ответните съделители Т. К. С., К. М. М., К. М. Т. в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител претендират допускане на делбата при квотите посочени в отговора на исковата молба.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС – за делба на недвижими имоти, като същият е допустим. Производството е в първата фаза на съдебната делба.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от доказателствата се установява, че процесните поземлен имот с идентификатор *** и изградените в него жилищна и селскостопанска сгради са в наследствената маса на наследството оставено от К. В. Т. починал на *********

Представен е нотариален акт от 13.4.1981 г., видно от който наследниците на К. В. Т. – К. Ан. Т.а, М. К.ов Т., В. К.ов Т., Г. К.ов Т., Т. К. Т.а, са признати за собственици по силата на давностно владение и наследство на 3840 кв. м. представляващи имот пл. № 204 по плана на с. Н. – окръг Бургаски при граници от двете страни улица, на запад и север, заедно с построената в това място полумасивна жилищна сграда, както и полумасивна стопанска сграда.

Представена е скица на поземления имот с идентификатор *** с площ 3972 кв. м. – ********** местност **** с номер от предходен план – 204, с посочени собственици К. Ан. Т.а, М. К.ов Т., В. К.ов Т., Г. К.ов Т., Т. К. Т.а – всеки по 1/5 ид. ч. от 3840 кв. м. от правото на собственост. Представени са скици на сградите които попадат върху поземления имот – сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Видно от представеното удостоверение за наследници К. В. Т. е баща на Т. К. С., дядо на К. М. М. и К. М. Т., а И. З. З. е сестра на Хр. З. Т.а – съпруга на Г. К.ов Т., като последният е син на К. В. Т.. Т. К. С. е сестра на Г. К.ов Т..

Представено е удостоверение за наследници на Г. К.ов Т., видно от което същият е починал на 04.03.2017 г.

Представено е удостоверение за сключен граждански брак между Г.

К.ов Т. и Хр. З. З. на 01.02.1987 г.

Представено е удостоверение за данъчна оценка на имотите и декларации по чл. 14 ЗМДТ, видно от които Г.и Хр. са декларирали по 1/2 ид. част собственост върху къщата и селскостопанската постройка.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.В.С.а – дъщеря на И. З., се установява, че свако и леля и – Хр. и Г. Т.и са имали къща в с.

**********, която са построили заедно и са живели в нея. Къщата е построена около 1980 г., а свидетелката посещавала имота през ваканциите си през детството си. Друг не е живял в къщата по това време. На освещаването на семейния имот присъствали Т. и В.С., Д.. Свидетелката не е видяла К. там по това време. Целият имот се обработвал от Г. Т. и роднините на са имали претенции, а са присъствали там по поводи.

От показанията на разпитания по делото свидетел А.Х.Я. – жител на с.

**********, се установява, че майката на Г. Т. е живяла в старата къща в имота, а Г. построил новата къща. Свидетелят строял своята къща по същото време и когато му се наложило да поиска финансова помощ от неговото семейство, споделил това на Г., който също му споделил, че е получил помощ от сестра си и от брат си.

Съдът кредитира в цялост гласните доказателствени средства събрани по настоящото дело, тъй като същите не са оспорени, не са протИ.речиви, логични са и последователни.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Няма спор между страните, че поземленият имот като лична собственост на К. В. Т. е придобит от наследниците му – неговите деца и съпругата му при 1/5 идеална част за всеки от тях. Това е видно и от представения нотариален акт. След смъртта на съпругата на К. Т. през ****., нейната една 1/5 идеална част се наследява от общите им деца – В., Т., Г. и М., като всеки от тях в този момент придобива една четвърт идеална част. През 2011 г. почива В. К.ов Т., като неговата една четвърт идеална част се наследява от братята му и сестра му, тъй като В. няма низходящи, всеки от тримата придобива по една трета от имота. Г. К.ов Т. почива през *** г. като неговата една трета идеална част се наследява от съпругата му – Хр. З. и сестра му Т. С..

Тъй като бракът им е продължил над 10 години Хр. З. получава две девети идеални части, а Т. С. получава една девета и заедно със своята една трета притежава общо четири девети идеални части. След смъртта на М. К.ов Т. през 2023г. неговата една трета идеална част е преминала към децата му К. М. и К. М. Т. съответно за всеки по една шеста идеална част. Хр. З. Т.а също почива през 2023г., като нейният дял се наследява от сестра и И. З. З..

При това положение поземленият имот към датата на предявяване на иска се притежава в съсобственост от страните при следните квоти – за И. З. З.

– 2/9 ид. ч., за Т. К. С. – 4/9 ид. ч., за К. М. М. и К. М. М. по 1/6 ид. ч.

По отношение на построените в имота сгради – жилищна къща и селскостопанска сграда следва да се има предвид установения по делото факт, че същите са построени от Г. Т. и съпругата му, като по отношение на тези вещи не намира приложение правилото, според което наследникът трябва да докаже, че е отблъснал владението на останалите наследници, тъй като се касае за отделна вещ различна от наследствения поземлен имот. От свидетелските показания се установи, че Г.и Хр. се упражнявали фактическата власт върху къщата и втората постройка и са ги своили, като тяхна лична собственост. Доколкото владението върху тези две вещи не е придобито от наследодателя, намира приложение презумпцията по чл. 69 ЗС.

Доказателствена тежест на останалите наследници е да установят факти, устни договорки или действия, които да оборят презумпцията, при условията на пълно обратно доказване. Факта, че майката на Г. е живяла в новопостроената къща, не променя тези изводи, Същото се отнася и за недоказаното напълно твърдение, че братята и сестрите на Г. са му помагали в строежа. Дори и действително такава финансова помощ да е била предоставена, това е обстоятелство, от което може да се направи извод за възникването на други правоотношения (облигационни) и не е достатъчно само по себе си да установи, че другите наследници са считали къщата за тяхна собственост. Поради това съдът намира за доказано, че къщата и селскостопанската постройка са придобити по давност от Г.и Хр. Т.и. Така се тълкува закона и в Решение № 81 от 7.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4680/2022 г., II г. о., ГК.

Поради това след смъртта на Г. през 2017г. съпругата му Хр. Т.а, по силата на прекратяването на СИО притежава 1/2 ид.част от гореописаните две сгради и придобива по наследство и 2/3 от наследствената 1/2 идеална част на Г., поради обстоятелството, че наследството е открито след като са навършени десет години от сключването на техния брак. Вследствие на това, към момента на откриване на наследството на Г. Т., съпругата му Хр. Т.а притежава 5/6 идеални части от двете сгради. Тъй като Г.и Хр. нямат деца, съпругата Хр. наследява заедно с братя и сестри на Г. Т., а именно сестрата Т.