Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1072 от 29.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1088/2024
Вид
Определение № 1072
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 4, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 62, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 68 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от И. П. К., с която оспорва определение № 4 463 от 27.03.2024 г., по гр. д. № 2 781/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което съдът е прекратил производството гр. д. № 2 781 от 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка твърди, че видно от исковата молба са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - установителен иск, че съществува валидно мандатно правоотношение по договор за възлагане на управление, сключен между нея ответното дружество, включващо изпълнение на длъжността „член на СД на

„Автомагистрали“ ЕАД, като в обстоятелствената част са изложени твърдения относно допустимостта и основателността на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК (считаме, че е налице правен интерес, тъй като от изходът/решението по настоящия правен спор зависят пряко промяната в съдържанието на мандатно и правоотношение, в частта досежно заеманата от нея длъжност - член на СД и съответно срокът за изпълнението и, както и следните искове - иск по чл. 4, ал. 1 ТЗ относно незаконосъобразност на процесиите решения - предявен при условията на евентуалност и инцидентен иск по чл. 68 ТЗ - предявен при условията на евентуалност. Развива доводи относно основателността на предявеният иск като твърди, че мандатното правоотношение може да бъде прекратено само на предвидените в закона основания. Твърди, че е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало, като твърди, че предметът на делото и обемът на търсената зашита и съдействие се определят от 1 страните. Моли съда да постанови определение с което да отмени атакуваното.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в искането за допълване и изменение на постановеното решение (частна жалба) и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 4 463 от 27.03.2024 г., по гр. д. № 2 781/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което съдът е прекратил производството гр. д. № 2 781 от 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от И. К. срещу „Автомагистрали“ ЕАД, с която се иска признаване за установено, че съществува правоотношение между нея и дружество с държавно имущество по договор за възлагане на управление, обективно съединен при условията на евентуалност с иск да бъдат обявени за незаконосъобразни решенията на принципала, както и постановяване на вписване по партидата на ответното дружество.

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение, че съдът е изложил доводи свързани с изложените от ищеца твърдения, като е приел, че не може да бъде изведен правнозащитим интерес от предявените установителни искове срещу ответника. Приел е, че с твърденията в исковата молба, ищецът иска да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху решения на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който упражнява правата на Държавата в дружеството на чл. 62, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 13, изр. 2 от Закона за публичните предприятия, във връзка с прекратяване на мандатното правоотношение на ищеца по договор от 01.03.2023 г. Развити са доводи относно правомощията на принципала, както възможността ищцата да предяви иск за обезщетяване на вредите.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

Видно от подадената частна жалба частния жалбодател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като за него е налице правен интерес от предявяването на установителния иск за установяване на съществуването на правоотношение между него и ответното дружество по договор за възлагане на управлението на същото. Така изложените доводи, настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес следва правата на ищеца да са засегнати.

Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право (правоотношение) се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на установителния иск по член 124, ал. 1 ГПК, изрично се подчертава 2 изискването за интерес от установяването, който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителния иск, защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени с исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат. В този см. решение № 56 от 14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 4 668/15 г., по описа на Г.К., ІІ Г.О. на ВКС.

Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл. 124, ал. 1 ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена.

От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се презюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярят на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.

124, ал. 1 ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. В този см. решение № 35 от 01.09.2015 г., постановено по т. д. № 407/14 г., по описа на Т.К., ІІ Т. О. на ВКС.

Процесуалният закон и практиката на ВКС винаги са изисквали за да бъде разгледана исковата молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т.е. да е нали правен интерес от търсената с установителния иск защита. Същата практика е изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 31.05.2010 г., по гр. д. № 3 418/08 г. по описа на ІІІ-то г.о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи не/съществуването на правоотношение, засягащо 3 неговата правна сфера. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, трябва ищецът да има правен интерес от предявяването му да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от договора за възлагане на управление.

В конкретния случай са наведени твърдения за наличието на правен интерес от предявяването на иска, като не се оспорва факта на прекратяването на мандатното правоотношение от страна на принципала (цитирана е заповедта). Правата на управителя/члена на СД, който не е съдружник/акционер, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя/члена на СД, който не е съдружник/акционер, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с "нарушаване" на гарантирано от закона "право", възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни (решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по т.д. № 54/16 г., по описа на І т.о. ВКС, решение № 247 от 11.01.2013 г., постановено по т. д. № 46/12 г., по описа на ІІ т.о. на ВКС). Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 - 288 ЗЗД). В този см. определение № 50 428 от 17.10.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1 627/22 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. С оглед на така проследената непротиворечива практика на ВКС относно допустимостта на предявен установителен иск за съществуването на мандатно провоотношение при прекратяване на договор за управление настоящият състав намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 463 от 27.03.2024 г., по гр. д. № 2 781/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което съдът е прекратил производството гр. д. № 2 781 от 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5