Решение № 62 от 11.03.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр. Димитровград, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101441 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за паричен заем, както и евентуално предявен иск за прогласяване нищожността на клауза за плащане на неустойка от договор за паричен заем.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №872723, сключен с ответника „Креди йес“ООД. Съгласно този договор тя получила заем в размер на 3000 лева, при срок на кредита от 18 месеца и месечна вноска от 361 лева. Трябвало да върне на кредитора сума в размер на 6498 лева, в която била включена главница, лихва и неустойка.

Счита, че процесния Договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата за неустойка по Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Посочва, че не била спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата за неустойка не била включена в ГПР и ГЛП. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Предвидената сума за неустойка била скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорената неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. На следващо място, счита, че процесния Договор е недействителен и на основания чл.22 от ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. В договора не се посочвало какъв е общия размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. В настоящият случай липсвал и погасителен план, който да съдържа предвидената в ЗПК задължителна информация, като това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от нея 1 вноски по погасителния план какви компоненти включват. Клаузата за неустойка, включена в процесния Договор била нищожна и като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор №872723/22.06.2020г., сключен с „Креди йес“ООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата за неустойка по Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Креди йес“ ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Описаната в исковата молба фактическа обстановка по сключване на процесния договор била непълна, тъй както не били описани всички обстоятелства, довели до сключването и изпълнението му. На 19.06.2020г. ищеца се интересувала от условията, при които ответното дружество отпуска потребителски кредити. В тази връзка й били дадени разяснения, както и връчен Стандартен европейски формуляр с информация за сключване на договор за заем. В СЕФ бил посочен пълния размер на договорната лихва за целия срок на договора, както и лихвения процент на годишна база, като е посочено, че той е фиксиран и не подлежи на промяна през целия срок на договора. Посочени били също така размерът на ГПР и обезпеченията, които дружеството би приело за годни да обезпечат евентуално сключен договор за заем. В случая на ищецът била посочена и неустойката, която би заплатила при непредоставяне на искането обезпечение. След запознаването със СЕФ, Г.Л. е подала молба до ответника за заем. След оценка и одобрение на депозираното от ищеца искане за заем на 22.06.2020г. с нея бил сключен Договор за паричен заем №872723 за исканата сума от 3000 лева за срок от 18 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48,311%. В чл.6 от Договора било посочено, че заемът ще бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към Договора и с още едно от изброените в текста на тази клауза обезпечения.

Тъй като към момента на сключване на договора ищеца не посочила лице, което да поръчителства по договора, то била предвидена неустоечна клауза в чл.8. Посочва, че по така сключения договор за заем, Г.Л. е направила плащане на 5 бр.погасителни вноски по погасителен план, извършени след падежната дата. Заявява, че лихвения процент по процесния Договор бил конкретно определен и изчисляването му, както и условията за прилагането му, не зависели от индекси или други референтни лихвени проценти. Така посочения в Договора лихвен процент не подлежал на промяна през целия период на договора. Лихвата била точно договорена между страните сума и не можело да бъде променяна от заемодателя при никакви условия през целия срок на договора за заем. На следващо място, поддържа ,че при изчисляването на ГПР не следва да бъде включен размера на неустойката по чл.8 от Договора, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителя трябва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем. В този смисъл, неустойката нямала характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Уговорената в договора за заем и търсена неустойка съставлявала разход, който заемателя заплащал при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Клаузата по чл.8 от Договора била индивидуално уговорена със заемателя, като била под отлагателно условие- в случай, че потребителя не предостави поръчител в 3-дневен срок от сключване на Договора. По този начин ищецът чрез собственото си поведение можел да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора за заем. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната 2 общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетата като доказателство по делото молба за заем №140006/19.06.2020г. ищецът е поискала от ответното дружество да й предостави в заем сумата от 3000 лева, която тя да върне на 18 месечни вноски. Заемополучателят посочила, че ще обезпечи заема с ценна книга.

Съгласно представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на 19.06.2020г.ищецът е получила от ответното дружество преддоговорна информация. Според нея, при отпускане на кредит в размер на 3000 лева за срок от 18 месеца, същия следва да бъде върнат на кредитора на 18 вноски, всяка от които в размер на 224,26 лева, като във вноската са включени част от дължимата главница и лихва, както и разходите по кредита. Изрично е посочено, че дължимата за плащане възнаградителна лихва е в размер на 1036,68 лева, като сумата, която трябвало да бъде върната на заемодателя била в размер на общо 4036 лева. Договорът за потребителски кредит трябвало да бъде обезпечен с едно или повече от конкретно изброени обезпечения: гаранти- две физически лица, отговарящи на конкретни условия, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция. Посочен бил фиксиран годишен лихвен процент от 39,96%, както и ГПР от 48,311%. Изрично е посочено, че при непредставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 2461,38 лева.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №872723 към искане №140006 от 22.06.2020г. „Креди йес“ ООД и Г. СТ. Л. са се договорили ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 3000 лева, който тя трябвало да върне на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 224,26 лева, ведно с месечна лихва от 3,330%. Определен бил ГПР в размер на 48,311%. Датата на първото плащане била 19.07.2020г., а на последното на 20.12.2021г. Посочена е общата сума за плащане от заемополучателя- 4036,62 лева, при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.

Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, с подписването му ищеца декларирала, че е получила надлежно заемната сума от 3000 лева. В чл.6 от Договора страните се договорили, че същия ще бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8 от Договора, с подписването му заемателят декларирала, че й е известно и се счита за уведомена, че ако не представи договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представи обезпечение, което не отговаря на условията по чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 2461,38 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към договора за заем.

Според приетия като доказателство по делото Погасителен план към Договор за заем №872723 от 22.06.2020г., общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл.8 от Договора, е 361 лева. Първата вноска по Договора е била дължима от ищеца на 20.07.2020г., а последната на 20.12.2021г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 22.06.2020г. ищецът е сключила с „Креди йес“ООД Договор за паричен заем №872723, като на Г. СТ. Л. е бил предоставен заем в размер на 3000 лева, който е трябвало да върне на 18 бр.равни месечни вноски, ведно с месечна лихва от 3,330% или общо за периода 1036,62 лева, при ГПР от 48,311%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се осигуряване на гарант, отговарящ на конкретно посочени в ОУ изисквания, както и второ обезпечение- ипотека, залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга. Не се спори между страните и относно това, че ищеца не е представила в срок първото от двете обезпечения /гарантфизическо лице/, поради което на основание чл.8 от Договора трябвало да заплати неустойка в размер на 2461,38 лева, разсрочено на 18бр.вноски, като част от дължимите по 3 договора вноски. Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесния договор, като преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на Л. не се оспорва и обстоятелството, че е получила договорения заем от 3000 лева.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор за заем №872723 от 22.06.2020г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем №872723/ 22.06.2020г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.