Решение № 566 от 14.12.2017, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 548/2015
- Вид
- Решение № 566
- Подписан
- 14.12.2017
- В сила
- 15.07.2020
- Състав
- РОСИЦА ТОДОРОВА КЮРТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111, б.в) · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.116 · Кодекс на международното частно право
- чл.94, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс на международното частно право
- чл.94, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс на международното частно право
- чл.94, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс на международното частно право
Р Е Ш Е Н
И Е № 566 гр.Пловдив, 14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова секретар: Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №548 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищците В.А., ЕГН *************, родена на *** г., и Д.А., ЕГН *************, родена на *** г., действаща чрез законния си представител В.А., двете граждани на Република М., пребиваващи трайно в Република И., община Н., провинция Н., ул.“Виа ***“ № **, чрез пълномощници адв.Д.К. към датата на исковата молба, а към датата на последното съдебно заседание – адв.Ц.Г. и адв. С.Л., твърдят, че са наследници на Г.А., роден на *** г., ЕГН *************, гражданин на Република М. – първата е съпруга, а втората – негова дъщеря. Твърдят, че общият им наследодател е починал на 29.07.2012 г. при пътнотранспортно произшествие в Република А., причинено виновно от И.А. ***.
Твърдят, че последният е признат за виновен с присъда на Окръжен съд З. за това, че на 29.07.2012 г. във Флахау по магистралата А10 в тунела Т.по посока З. е управлявал лек автомобил ****с рег.№ *****, при неотдаване на нужното при шофиране внимание, както и с абсолютно превишена скорост от около 150 км/ч е преминал през тунела Т.и малко преди края на тунела, докато изпреварвал друго моторно превозно средство, поради шофьорска грешка се е завъртял на дълъг десен завой и се е ударил в лявата стена на тунела, при което е разбил лекия автомобил БМВ, като така е причинил смърт по непредпазливост на спътника си Г.А. при особено опасни обстоятелства, след като преди деянието чрез употреба на алкохол 1,44 промила, се е довел до състояние на опиянение, което не изключва вменяемост. Твърдят, че с присъдата съдът в З. им е присъдил частично обезщетение в размер 10 000 евро – за причинените им неимуществени вреди, както и обезщетение за материални вреди в размер 6 871,60 евро – разходи за погребение, транспортни и административни разходи, и в размер 500 лв. – месечна издръжка, считано от 01.08.2012 г. Твърди се, че към датата на произшествието ищцата Д.А. е била неродена, но зачената дъщеря на починалия.
Управляваният от И.А. лек автомобил е имал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество за период 27.09.2011 г. – 26.09.2012 г., действащ към датата на произшествието. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга на първата и баща на втората Г.А., ведно със законна лихва от датата на деликта 29.07.2012 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано от М. М.-Г. и П.Д., чрез пълномощник юрк.Л.С., оспорва исковете.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпване на пътнотранспортно произшествие, оспорва механизма на произшествието, участвалите лица и причинната връзка между поведението на застрахования и твърдените вреди.
Оспорва присъдата на З.ския съд да има обвързващо значение по смисъла на чл.300 ГПК в нейната наказателна част. Възразява, че ищците са обезщетени с присъдените от съда в З. обезщетения, евентуално моли същите да бъдат приспаднати. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан от негова страна и поради това, че същият се е качил в автомобила, знаейки, че водачът е употребил алкохол преди инцидента. Счита претенцията за завишена по размер. Възразява, че не са налице предпоставки по чл.224, ал.1 КЗ (отм.) и в тази връзка оспорва началният момент на претендираната забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихви. Претендира разноски.
Като трето лице-помагач на ответника по делото е конституиран И.Е.А., ЕГН **********,***. Последният не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима становище по исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от приложения по делото акт за брак, че ищцата В.А., ЕГН *************, родена на *** г., е била съпруга на Г.А., ЕГН *************, роден на *** г. в Република М.. Бракът е сключен на 15.07.2007 г. Установява се от приложения в превод на български език акт за раждане, че ищцата Д.А., ЕГН *************, е дъщеря на В. и Г.А., родена на *** г. От приетия по делото акт за смърт, съставен от македонските власти, в превод на български език, се установява, че Г.А. е починал на 29.07.2012 г., като женен за В.А..
Установява се, че с присъда на Окръжен съд З. третото лице-помагач И.А., роден на *** г., е признат за виновен в това, че на 29.07.2012 г. във Флахау по магистрала А10 Т., в тунела Т.по посока З., 81,175 км, при управление на лек автомобил ****с рег.№****с превишена скорост от около 150 км/ч, при изпреварване малко преди края на тунела, се е завъртял на дълъг десен завой и се е ударил в лявата стена на тунела, в резултат на което е причинил смърт по непредпазливост на спътника си Г.А. при особено опасни обстоятелства, след като преди деянието чрез употреба на алкохол се е довел до състояние на опиянение, което не изключва вменяемост. С присъдата И.А. е осъден да заплати частично обезщетение за неимуществени вреди (вреди от претърпян шок) в размер 10 000 евро на В. и Д. А., както и месечно като издръжка по 1 500 евро на двете, считано от 01.08.2012 г. С разпореждане от 04.01.2016 г. на Софийски окръжен съд, в сила от 18.02.2016 г., е признато и допуснато изпълнението на горната присъда в гражданскоправната й част.
По делото е приложено в цялост и с превод на български език наказателното производство на Окръжен съд З..
От материалите по това производство се установява, че на 29.07.2012 г. И.А. е управлявал собственото на починалия Г.А. моторно превозно средство – лек автомобил БМВ с рег.№ *****, като водачът е бил с установена концентрация на алкохол в кръвта – изследване на кръвна проба на л.443. Настъпило е пътнотранспортно произшествие, при което водачът И.А. е претърпял телесни повреди, е спътникът му Г.А. е починал. Изготвени са скица на произшествието и „експертиза“, имаща характер на протокол за оглед в присъствие на вещо лице – л.560 – л.562, от които се установява, че мястото на произшествието е тунел Т., посетено от органи на австрийската полиция. Иззет е материал от камера в тунела, която е заснела, че автомобилът се движи със скорост от около 158-164 км/ч. На десен завой автомобилът се е завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се е блъснал с предницата в лявата стена на тунела, след което се е преобърнал и блъснал друго превозно средство, движещо се по пътя. От снимковия материал е констатирано, че купето на автомобила е силно стеснено от противоположната на шофьорската страна, а от страната на водача е почти без деформации. Намерени са и други следи – нишки от дрехите на обвиняемия И.А. на мястото на водача и следи от негови подметки по педалите на автомобила. Констатирано е, че причина за произшествието е превишената скорост и задействането на спирачка непосредствено преди завоя.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, а това се установява и от приложените препис от застрахователна полица и справка от Гаранционен фонд, че за лекия автомобил БМВ с рег.№****е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 27.09.2011 г.
– 26.09.2012 г. В застрахователната полица като собственик на автомобила е посочен Г.А.. Отбелязано е също така, че полицата осигурява покритие във всяка държава – членка на Европейския съюз.
По настоящото дело е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза. Според експертизата механизмът на произшествието от техническа гледна точка е следният: И.А. е управлявал л.а. БМВ 530 с рег.№****по лявата пътна лента на платното за движение на път А 10 в Република А. в зоната на тунел Т.в посока към гр.З. с концентрация на алкохол в кръвта около 1,80 промила и скорост около 162 км/ч. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила е пътувал Г.А., който най-вероятно е бил с поставен предпазен колан. В един момент водачът е загубил контрол над автомобила, като го е отклонил първо на дясно, след това на ляво, при което е последвал удар с предна дясна част на автомобила в лявата стена на тунела. Последвало е възкачване и движение на автомобила по стената на тунела, където автомобилът контактувал с пътен знак и ниша на тунела, при което започнала тримерна ротация на автомобила, след което последният паднал на дясната си страна на асфалтовата пътна настилка и ударил в лявата страна движещ се в дясната пътна лента на платното за движение друг лек автомобил. Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че И.А. е управлявал лекия автомобил БМВ по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.
Установените травматични увреждания по тялото на Г.А. са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и добре отговарят да са в резултат на настъпилото ПТП на 29.07.2012 г. около 7,35 ч. в РА.. Смъртта на Г.А. е в пряка причинно-следствена връзка със станалото ПТП.
Причина за смъртта са тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на жизнено важни органи в резултат от съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма (тежка политравма). Лекият автомобил БМВ е оборудван с предпазни средства за водач и пътник на предна дясна седалка, в това число въздушни възглавници и предпазни колани. Травмите на пострадалия Г.А. са настъпили от директен контакт с интериорните части на автомобила в зоната на предна дясна седалка, където е концентрирана деформацията на автомобила. При огледа автомобилът е заварен с отворени въздушни възглавници в предната част на салона (л.1105). Последните се задействат при правилно поставен предпазен колан. При конкретния механизъм на произшествието и установената динамика на ударите предпазният колан и въздушната възглавница не могат да предпазят пътника на предната дясна седалка и да ограничат достигане до тялото му на деформираните детайли на автомобила. Не се откриват данни да е извършено изследване на починалия Г.А. за наличие на алкохол или други упойващи вещества. Изследвана е кръвна проба, взета от водача И.А., като е направено изчисление в три варианта.
Според експертизата най-вероятната концентрация на алкохол в кръвта на И.А. е била 1,80 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. В съдебно заседание вещите лица разясняват, че от констатираните при починалия травми може да се заключи, че последният е бил с поставен предпазен колан, както и, че въздушните възглавници са задействани. Коланът, обаче, предпазва добре при скорост до 60-65 км/ч, а при по-висока скорост, особено при установената в конкретния случай скорост от около 160 км/ч., коланът е увреждащ, а не предпазващ фактор, тъй като при рязко намаляване на скоростта и поставен колан се получава т.нар.„камшичен удар“, довел до счупване на пет шийни прешлена, счупане на ключица, ребра, гръдна кост, контузия на сърцето, разкъсан перикард, разкъсване на черния дроб и пр.
Разпитани са двама свидетели. От показанията на свидетеля В.
А.се установява, че на 29.07.2012 г. вечерта родителите на ищцата В.А. разбрали за катастрофата в А.. По това време те живеели в И.. Дъщеря им тогава била бременна в петия месец. Шофьорът на автомобила се обадил на техни познати, които уведомили дъщеря му, но не дали сведения какво се е случило с пострадалите. Веднага потеглили за А.. По пътя потърсили информация от полицейските служби на А., които уведомили свидетеля, че зет му е починал на място. Върнали се в М., откарали ищцата в клиника, за да й съобщят в присъствие на лекар за случилото се със съпруга й. По това време тя била на 24 години, с първа бременност, паднала от стола, когато й казали тъжната вест, не могли да я вдигнат. Бременността й продължила трудно. Имало дело в З., на което присъствали и от което узнали за това как е настъпила катастрофата. Ищцата била омъжена за починалия от около 4 години преди това, от 5 години били заедно.
Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14e45fb8-6903-409f-96a1-6a0c5da8ec8c