Решение № 1384 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110212376 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С., ЛНЧ **********, чрез адв. Х. Х. срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-015198/12.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се претендира неговата отмяна. Поддържа се бланкетно нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Намерено е за невярно отразеното в АУАН и НП обстоятелство, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка, като в тази връзка от защитата е предложено собствено изложение на събитията през призмата на жалбоподателя. На следващо място защитата намира, че е нарушено и правото на защитата на жалбоподателя, доколкото същият е чужд гражданин и не му бил осигурен нито устен, нито писмен превод в хода на производството.

В съдебното заседание жалбоподателят, се явява, представлява. Явява се и адв. Х., която поддържа жалбата и направените с нея възражения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в 1 законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.07.2022 г., около 10.21 часа, жалбоподателят С. С. управлявал МПС – товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № *** в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Кумата“, като до резиденция Бояна бил спрян за проверка от полицейските служители Е. В.

С. и И. С. Н.. Жалбоподателят бил приканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000” за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но същият отказал, като им заявил, че преди няколко дни пушил трева. Във връзка с отказа на жалбоподателя да му бъде направена проба, свидетелят И.

Н. издал талон за изследване № 093635/29.07.2022 г., на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който бил отразен отказът, както и обстоятелството, че жалбоподателят желае да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. В талона било указано на жалбоподателя, че следва до 45 минути да се яви във ВМА – София, за да му бъде извършено изследването.

Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя, което обстоятелство се удостоверява с подписа му.

С отказа от страна на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000” за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, св. С. приела, че водачът е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което съставил а в негово присъствие АУАН Серия GA № 731075/29.07.2022 г., в присъствието на свидетел очевидец на нарушението – св. И. Н.. АУАН бил предявен на жалбоподателя на същата дата и място, който подписал акта без възражения.

Такива не постъпили и в допълнително предоставения по ЗАНН срок.

Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР издал обжалваното НП № 22-4332-015198/12.08.2022 г., с което на С. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП били наложени административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 29.08.2022 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства по делото – частично обясненията на жалбоподателя; показанията на свидетелите Е. С. и И. Н., талон за изследване № 093635 от 29.07.2022 г., справка картон на водача, декларация от М.Н.К., в качеството на управител на „Рая Интернешънъл“ ЕООД, с приложени писмени документи; заповед № 513з-4720/19.06.2018 г., заповед № 8121К13180/23.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

2

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. С. и И. Н.а относно правнозначимите факти, доколкото показанията им се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същите посочват изрично, че жалбоподателят е отказал да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества, като св. С. допълва, че отказът от страна на жалбоподателя е бил мотивиран, с оглед употреба в предходни дни на марихуана, от страна на водача, което се потвърждава и от обясненията на самия жалбоподател. Свидетелят Н. разяснява, че в случай на отказ, от страна на водача, да му бъде направен тест, последният следва сам да се яви за даване на проба в съответното медицинско заведение. В тази връзка съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която твърди да е бил подведен от полицейските служители, доколкото същите не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив опровергават се. На жалбоподателя са били разяснение причините за проверката, както и обстоятелството, че следва да му извършена проверка за употреба на наркотици. Във връзка с отказа му са били съставени конкретни документи – талон за изследване № 093636 от 29.07.2022 г., със съдържанието на който е бил запознат, както и с обстоятелството, че може да му бъде извършено медицинско и химическо изследва до 45 минути във ВМА – София.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства, доколкото същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби, респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от представените по делото заповеди. АУАН и НП са издадени в законоустановения срок.

На следващо място съдът намира, че не е било нарушеното правото на защита на жалбоподателя, с оглед оплакването на защитата, че не му бил предоставен устен и писмен превод в производството. Действително жалбоподателят е чужд гражданин. В същото време от събрания доказателствен материал по делото, включително обясненията на жалбоподателя, става ясно, че последният живее от продължително време в Република България, включително и, че учи в българско учебно заведение.

От другата страна от работодател на жалбоподателя беше изискана справка, от която се установя, че комуникацията между страните се е осъществявала единствено на български език, като видно от приложените документи – длъжностна характеристика, трудов договор и др. посоченото се потвърждава. При така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е имал необходимите знания по български език – писмен и устен, което не е налагало 3 да му бъде предоставян писмен и устен превод в производството.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което именно е ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния случай, без значение дали същият желае да даде биологична проба за установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози .

Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на С. - отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство, осъществява фактическия състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП не е необходимо да е реализиран кумулативно и състава по предл. 4 - водачът да не изпълни предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наказанието е наложено за реализиран административно наказателен състав по предл. 2 на посочения член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП.

Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и цифрово кое точно предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е нарушено от жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не препятства жалбоподателят да разбере за какво точно е сакциониран. Още със съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е бил наясно точно за коя хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се ангажира отговорността му. Повдигнатото административно обвинение е за нарушението, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо средство.

С оглед гореизложеното съдът намира, ч е С. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените административни наказания за това нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушения по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

Водим от горното, СРС, НО, 115 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332015198/12.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на С. С., ЛНЧ **********, на основание чл. 174, ал.

3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5