Решение № 247 от 13.12.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Габрово, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20224200500338 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север" АД против решение № 318 от 27.06.2022г., постановено по гр. дело № 2001 / 2021г. на Габровски районен съд.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, законосъобразността на корекционната процедура кореспондира и със съдебната практика на ВКС, която въпреки, че е постановена по предходните действали ПИКЕЕ, допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безспорно доказан негламентиран достъп - допълнително съпротивление в електроната платка на СТИ, вследствие на което то е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия (Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. 5/2013 г„ I т. о.). От Констативен протокол № 5800490 от 04.01.2021г. на „Електроразпределение Север" АД, приети по делото като доказателства и от изслушаното в съдебно заседание заключение на вещото лице се установява, че е налице нерегламентиран достъп. Приетата съдебно-техническа експертиза по делото доказва, че начисленото количество ел. енергия може да бъде потребено от абоната.

Съдът обосновал обжалваното решение на преценката си, че начислената дневна електроенергия не може да бъде консумирана от абоната. Не са изложени мотиви по отношение на двата предявени иска за връщане на двете суми по 19 лева.Съдът не съобразил и обсъдил задължението на клиента, съгласно чл. 17, т. 6 от Общите условия на „Електроразпределение Север" АД да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от 1 служители на „Електроразпределение Север" АД, овластен държавен орган или трети лица, на които „Електроразпределение Север" АД е възложило дадена дейност, както и съгласно чл. 17, т. 7 да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване. Целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, напротив това е начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. По това правоотношение дружеството жалбоподател дължи доставянето на ел. енергия, а ищцовата страна, в качеството си на потребител - заплащането на реално полученото количество електроенергия.

Предметът на продажбата е ясно определен, но количеството на консумираната ел. енергия е величина, която не е изначално определена. Тя е зависима от потреблението, установимо за всеки конкретен период от време чрез показанията на СТИ.

В съответствие с чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, на правото на потребителя да получи доставка на електрическа енергия за да я ползва като я закупува по утвърдени регулирани цени и цялото потребено количество да се измерва от сертифицирано средство за търговско измерване, кореспондира правото на оператора на електроразпределителната мрежа да получи цената за доставената електрическа енергия. Незаплащането на реално пренесена и потребена електрическа енергия води до неравновесие в правата и задълженията на страните, защото ще възникне нееквивалентност на прстациите.

В жалбата се сочи също, че в настоящият случай, се касае за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по- малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата, чрез проц. представител адв.

Г.Г., с който се заявява, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Габровският PC е възприел правилно установената по делото фактическа обстановка и въз основа на нея след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е достигнал до извод за основателност и доказаност на иска.Съдът правилно и законосъобразно е приел, че искането за заплащане на сумата от 2 581,87 лв. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е основателно. Наведените във въззивната жалба доводи относно законосъобразността на проведената корекционна процедура не водят до оборване решаващият извод на съда, а той е че начисленото количество електроенергия не може да бъде потребено или физически тази електроенергия не може да премине през захранващия проводник на абоната.

По отношение искането за заплащане на двете такси по 19 лв. съществува трайна съдебната практика на ВКС- решение № 125/ 07.08.2015 г. по търг. дело № 990/ 2015 г. на I т.о., съгласно която липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на разходи за прекъсване и възстановяване на ел. захравнане, тъй като предвиждането на такава такса 2 ограничава правата на потребителя, регламентирани в закона. Именно поради това клаузата се явява неравноправна на основание чл. 143 т. 2 от ЗЗП, която норма изрично предвижда, че ограничаването на законовите права на потребителя е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.При това положение, предвид неравноправността на клаузата, водеща до нейната нищожност поради противоречието й с императивна правна норма, не се дължи такса за възстановяване на спряното ел. захранване, а платената такава от нея се явява недължима, като платена без основание и същата подлежи на връщане.

Иска се обжалваното решението на ГРС да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и да бъде определено възнаграждение на проц представител при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна норма, която съдът следва да съобрази.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от ГРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск, с които ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД е осъдено да заплати на Д. В. В. сумата 2581,87 лева, заплатена сума по фактура № 0106478485/26.01.2021 г.за неточно измерена коригирана електроенергия, за периода от 30.10.2020 г. до 04.01.2021 г. за обект на снабдяване с електрическа енергия в гр. Габрово,****, ****, с клиентски № ********** и абонатен ****,ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; сумата 24,38 лева – заплатена неустойка за просрочие по фактура № 0106478485/26.01.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, суматамата 19,00 лева - получена от ответника без правно основание по фискален бон № 0030560 0036 от 11.03.2021 г. такса „възстановяване на захранване от електромер" за същия обект,ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; сумата 19,00 лева - получена от ответника без правно основание по фискаленбон № 0030562 0038 от 11.03.2021 г. такса „възстановяване на захранване от електромер" за същия обект,ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът 3 следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на съда съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Доводите в жалбата са неоснователни. Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се добави следното:

В жалбата е изложено твърдение, че законосъобразността на корекционната процедура кореспондира и със съдебната практика на ВКС, която въпреки, че е постановена по предходните действали ПИКЕЕ, допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безспорно доказан негламентиран достъп - допълнително съпротивление в електроната платка на СТИ, вследствие на което то е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия.

От Констативен протокол № 5800490 от 04.01.2021г. на „Електроразпределение Север" АД, приети по делото като доказателства и от изслушаното в съдебно заседание заключение на вещото лице се установява, че е налице нерегламентиран достъп. Изложеното от жалбоподателя е установено в хода на производството и съдът е констатирал, че дружеството има право да претендира стойността на начислената в резултат на корекция сума като дължима от потребителите при наличие на констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от абоната електрическа енергия за периода, след влизане в сила на промените в ЗЕ и ПИКЕЕ от 2019г. при спазване правила на ПИКЕЕ и правилно извършена корекция на консумираната ел.енергия, което право на ответника като оператор на елекроразпределителната мрежа изрично е регламентирано в чл. 56 от ПИКЕЕ и тези доводи не са обословивили направения извод относно основателността на иска.Следва да се има предвид също, че в съставения констативен протокол № 5800490/4.01.2021 г. за извършената проверка не е посочено какво е основанието да се проверява СПИ и причината то да бъде демонтирано. Не е посочено при демонтажа какво е било състоянието му, предвид на това, че констатираната от БИМ външна намеса е видима и е следвало да бъде отразена в констативния протокол. В показанията си пред съда св. Т. и М. твърдят, че са забелязали лепени ведомствени пломби, но не дават обяснение защо тези обстоятелства не са посочени в съставения от тях констативен протокол.