Решение № 1225 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300500076 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 262087 от 23.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 14218/2019 г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., се:

ОСЪЖДА Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, по предявения от Р. А. Х., ЕГН:

**********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, като измести за своя сметка частта от подземния водопровод за питейна вода, преминаваща през част от притежавания от ищците имот, означена на скица приложение № 2 от заключението на СТЕ (л.326), която приподписана от съдията се счита за неразделна част от решението, по точки 6, 13, 14, 7, граничеща с общински път, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на ***.

ОСЪЖДА Община *** да заплати на Р. А. Х. и С. А. Х., на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1103 лв.– обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в сторени разходи за двукратно изораване и почиства на притежавания 1 от ищците имот с механизация, вследствие от противоправното поведение на Община *** по възлагане на изграждането на напорен тласкателен водопровод от Помпена станция – I подел до водоеми „Ниска зона“ на група *** – втори етап“, при което е налице навлизане в ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, собственост на ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, собственост на ищците, без дадено разрешение и без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 690 лв. – разноски пред първата инстанция, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците разликата от уважения размер от 2 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на Община *** да заплати на Р. А. Х. и С. А. Х. сумата от 3000 лв.– обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществено по вина на ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018 г.

ОСЪЖДА Р. А. Х. и С. А. Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на Община ***, ЕИК: *** сумата от 497 лв. (– съдебно деловодни разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страна на ответника – „Цид Атлас“ ЕООД, ЕИК: 825024892.

Недоволни от постановеното решение са останалите ищците Р. А. Х. и С. А. Х., които чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Г., са подали въззивна жалба против решението в частта му, в която е отхвърлен иска им на основание чл.59 ЗЗД за осъждането на Община *** да заплати на ищците разликата от уважения размер от 2 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, както и в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска им с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на Община *** да им да заплати сумата от 3000 лв.– обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществено по вина на ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените 2 правила и материалния закон, както и за необоснованост. Твърди се, че правният спор не е изяснен от фактическа страна относно действителния размер на обогатяването на ответника. Поддържа се възражение за нищожност на разрешението за строеж за процесния водопровод и искането за извършването на косвен съдебен контрол по отношение на същото. По отношение на иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД се излагат доводи, че процесният сервитут е по 3 м. от двете страни на положения водопровод, както и че размерът на обезщетението следва да се определи като лишаване от ползването на цялата площ на имота. Оспорва се заключението на комплексната СТЕ като се сочи, че същата е дала занижена цена за ползването на частта на подземния водопровод.

Излагат се доводи за уважаване на иска с пр.осн.чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД. Позовава се на заключението на повторната СТЕ за установяване на размера на пропуснатите ползи. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаването на отхвърлените искове. Моли се за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от Община ***, чрез пълномощника юрисконсулт К., с който същата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по доводите в жалбата и се излагат такива за правилността на обжалваните части от решението. Приема се, че делото е изяснено от фактическа страна. Искането за извършването на косвен съдебен контрол се оспорва като недопустимо и неоснователно. Поддържа се, че ищците не са били възпрепятствани да извършат плануваното засаждане на имота си. Иска се потвърждаването на решението в обжалваните части и присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 360 лева.

Подаден е отговор на въззивната жалба и от конституираното в производството третото лице -помагач на ответника „ЦИД Атлас“ЕООД, чрез пълномощника адвокат В., с който взема становище по оплакванията в жалбата и счита същите за неоснователни. Приема, че РС правилно е отхвърлил исковете като недоказани. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди решението.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.

3

Районен съд - Пловдив е бил сезиран с искова молба от Р. А. Х. и С. А. Х. против Община ***, с която са предявили обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.109 ЗС, чл.59 и чл.49, във вр.с чл.45 ЗЗД.

С постановеното по делото решение са уважени следните искове: иск с пр. основание чл.109 ЗС, иск пр.основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1103 лв.– обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и с пр.основание чл.59 ЗЗД за сумата от 2 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от процесния ПИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. В посочените части решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта му, в която са отхвърлени исковете по чл.59 ЗЗД за присъждане на разликата от уважения размер от 2 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, както и в частта му, в която е отхвърлен изцяло иска по чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на 3000 лв.– обезщетение за пропуснати ползи, поради неосъществено по вина на ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018 г.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

При разрешаването на правния спор следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на влязлата в сила част на първоинстанционното решение, което съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните в настоящето производство и за съда, като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде пререшаван. Това се отнася както за изразената от съда воля в диспозитива на съдебното решение, така и съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез 4 основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.

Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. /Определение № 996 от 5.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2022 г., III г. о., Г.К./.

С оглед на изложеното, съдът намира, че между страните има формирана сила на присъдено нещо по отношение на обстоятелството, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на територията: земеделска, начина на трайно ползване: лозе, с площ от 2 652 кв.м., находящ се в землището на ***, по силата договор за покупко-продажба от 13.04.2017 г. Следва да се приеме, че по възлагане на ответната община, в землищата на ***, *** и *** е бил изграден напорен тласкателен водопровод, който е бил предвиден да премине в границите на общинския полски път, в съседство на имота на ищците. Строителството на водопровода е извършено въз основа на разрешение за строеж № *** от *** г. на Община *** и съгласно одобрени проекти от 05.03.2003 г. обект „Напорен тласкателен водопровод от помпена станция I-ви подем на водоеми ниска зона на група *** - реконструкция от площадка на съществуваща ПС имот 201 до срещу имот 122, масив 37 по обслужващи пътища. На 27.08.2002 г. е изготвен протокол за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво. Фактическото приключване и приемане на СМР е обективирането в протокол от 20.11.2018 г., подписано от възложителя Община ***, изпълнителя „ЦИД Атлас“ООД и представител на „ВиК“ЕООД.