Решение № 320 от 18.07.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 858/2025
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- Биляна Силвионова Кисева
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал.3, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Русе, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520200858 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от И. Х. Г., с ЕГН:
********** от гр.Русе, срещу НП № К1431/ 15.10.2025г. на Заместник Кмет на Община Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 94, ал.3, изр.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, и излага доводи, че издаденото НП, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като на улицата, на която бил спрял нямало знак забраняващ спирането и паркирането. А той бил спрял защото видял, че се движи полицейска кола с пуснати сигнални лампи.
Въззиваемата страна – Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. Излага твърдения, че делото следва да бъде прекратено, тъй като възражението е подадено, не до съда, а до кмета, поради което считали, че е изтекъл 14-дневния срок за подаване на жалба. В хода и по реда на съдебните прения моли да бъде постановено решение, с което да бъде 1 потвърдено издаденото наказателно постановление. Излагат се довод, че от представените писмени и гласни доказателства и извършения анализ на същите безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна страна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Според съда жалбата е депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Относно твърденията на Административно-наказващият орган, че лицето не било подало жалба до РС-Русе, а възражение до Кмета на Община Русе и поради това считат, че е изтекъл 14-дневния преклузивен срок, следва да се отбележи, че АНО след входиране на подаден документ, в срока за обжалване на издадено и връчено наказателно постановление без значение неговото наименоване, е длъжен веднага да го изпрати в едно с цялата административно-наказателна преписка до съответния съд. Съдът от своя страна следва да прецени първо дали е компетентен, дали е подадено в срок и дали този документ, в случая озаглавен възражение представлява жалба или възражение срещу съставен АУАН.В конкретния случай е видно, че подаденото възражението съдържа всички реквизити на жалба против НП, подадено е два дена след от връчване на НП, т.е. подадено е 14-дневния срок.
Това, че като получател също е записал до кмета на Община Русе, а не чрез кмета до съда, съдът счита, че не е съществено нарушение, от което да се прецени, че не представлява жалба срещу наказателното постановление.
Видно възражението е написано на ръка от жалбоподателя, а не чрез негов процесуален представител. Това че той не е запознат точно с процедурата по обжалването на наказателни постановления, а в точност чрез кой орган и до кой орган следва да се адресира жалбата. Закона дава възможност при нередовност да се остави без движение, за да се уточни до кого се подава 2 съответната жалба и по какъв повод. Непознаването от страна на жалбоподателя на административните процедури, не означава, че АНО следва да приема нелогични в случая правни положения, а именно, че се подава възражение срещу издаден АУАН, след връчване на вече издадено наказателно постановление. Още повече следва да се вземе предвид, че още при връчване на АУАН, И. Х. Г. в графата възражения е написал, че ще обжалва в определения от закона срок. Това как го е наименовал и до кого и чрез кого е подал, не означава, че това няма характер на жалба. От записаното във възражение е видно, че той е недоволен от съставеното му наказателно постановление, установяване на нарушението и наложеното му наказание.
Предвид на изложеното съдът прецени, че подадената жалба /възражение/ е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 0001346 от 12.02.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 12.02.2025г. в 10:18 часа, в град Русе, същия като собственик на лек автомобил „Алфа Ромео“ рег. № Р 1983 КМ е спрял за престой пътното превозно средство не най в дясно на платното за движение по посока на движение, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да 3 представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН настоящият състав на съда, достигна до следните правни изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, с оглед разпоредбите на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приетата по делото оправомощителна Заповед № РД-012305 от 31.07.2024 г. на Кмет на Община Русе, поради което издалото НП лице е компетентно.
При така изложената като установена фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като от една страна отразеното в акта и в НП деяние не осъществява признаците от състава на посоченото нарушение и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. На първо място следва да се отбележи че наказателното постановление се явява издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в същото липсва пълно словесно описание на нарушението. Административнонаказващият орган не е отразил всички факти от значение за механизма на извършеното нарушение, не е описал конкретната пътна обстановка, без да отрази обстоятелствата от значение за случая, като дори не е описано защо е приел, че спирането за престой следва да става единствено най-вдясно на платното за движение, не е отразил спирането за престой в лявата част по оста на пътя, създавали пречки за движението на ППС. Допуснатия пропуск препятства възможността да бъдат изключени в настоящия случай и 4 правилата на чл. 94, ал.4 от ЗДвП съгласно, която на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Освен това неотразяването на всички факти и обстоятелства от значение за случая препятстват възможността на съда да прецени обстоятелствата по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При това положение липсата на реквизити в посочения смисъл представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл.
42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тази липса не може да бъде санирана в настоящото производство и тъй като е гаранция за редовното му протичане, НП ще бъде отменено без да се обсъждат въпросите за авторството и субективното отношение на дееца към нарушението.
На следващо място следва да се посочи, че АНО е приложил санкционната норма на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която гласи, че Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.Тази санкционна норма предвижда, като санкция глоба в абсолютно установения размер от 20.00 лв., а не както я е определил АНО в размер към минимума - 50 лв., каквото наказание съответната норма не съществува.
По този начин административният нарушител е бил наказан за нарушение, което не е било констатирано по надлежния ред с акт за установяване на административно нарушение, като същевременно това е бил наказан и със санкция, която санкционната не предвижда.
По делото е направено искане за присъждане на разноски за в полза на АНО, но съобразно изхода на делото, такова не следва да се присъжда.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № К1431/ 15.10.2025г. на Заместник Кмет на Община Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 94, ал.3, изе.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред А дминистративен съд Русе в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6