Определение № 299 от 14.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 346/2026
- Вид
- Определение № 299
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 ал.1 т.10 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.621 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл.688 ал.3 · Търговски закон
- чл.690 и сл. · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл.693 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.694 ал.3 · Търговски закон
- чл.694 ал.3 т.1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 12 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000346 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 130 от ГПК във връзка с чл.694 ал.3 от ТЗ и чл.621 от ТЗ.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 5793/09.12.2025 г. от Национална агенция за приходите – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №52 против Определение №317 от 20.11.2025г., постановено по т.д. №8/2025г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е оставен без разглеждане предявения от Национална агенция за приходите – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №52 отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане на кредитора „Герис консулт“ ЕООД в производството по несъстоятелност на едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** /в несъстоятелност/, в общ размер 1 045 138.74 лева, конкретизирано по отделно по основание и размери от ищеца с молба вх. №1918/28.04.2025г., включено в изготвен от синдика списък №21 на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20250217101816 по партидата на длъжника едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** и е прекратено производството по този иск.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за недопустимо, респ. за незаконосъобразно. Намира, че допустимостта на иска не може да зависи от събирането и обсъждането на събраните доказателства за установяване на твърдените в молбата факти и обстоятелства, както е сторил съда като е приел иска за недопустим на база на ангажираните доказателства. Счита, че актът е в противоречие с указанията, дадени от Апелативен съд – Пловдив с Определение №199/10.06.2025г. по в.ч.т.д. №293/2025г., с което е прието, че за НАП съществува възможност да защити правата си по исков ред чрез предявяване на иск по чл.694 ал.3 от ТЗ, което именно е сторено с исковата молба, приета за недопустима. Счита, 1 че включването на вече приети вземания в нов списък с оглед цедирането им води до повторно приемане на същите в производството по несъстоятелност и уврежда интересите на останалите кредитори. Счита, че цедирането на вземането не поражда задължение за синдика да съставяне на нов списък. Счита, че и в частта за разноските определението е незаконосъобразно. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор по частната жалба от П. Т. – синдик на едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** /в несъстоятелност/, с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба на НАП.
От страна на едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** /в несъстоятелност/ не е постъпил отговор на частната жалба.
От страна на „Герис консулт“ ЕООД – гр. София, ул. „Осогово“ №50, ет.2, ап.4, ЕИК 204219538, представлявано от Г.С.С. не е постъпил отговор на частната жалба.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. №1093/06.03.2026г. от Национална агенция за приходите – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №52 против Определение №33 от 10.02.2026г., постановено по т.д. №8/2025г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, в частта с която е оставена без уважение молба вх. №5794/09.12.2025г. на НАП за изменение на постановеното по делото прекратително определение №317/20.11.2025г. по т.д. №8/2025г. на ОС – Кърджали в частта за разноските за осъждане на НАП за заплащане на държавна такса в полза на ОС – Кърджали в размер на 10 451.39 лева.
Жалбоподателят счита, че съгласно чл.84 т.1 от ГПК във връзка с чл.621 от ТЗ се явява освободен от заплащане на държавна такса, тъй като защитава публични вземания на държавата. Счита, че в случая не е налице изключението, визирано от нормата на чл.84 т.1 от ГПК, тъй като предметът на иска не е свързан с частни държавни вземания или права върху вещи – частна държавна собственост.
Иска се отмяна на определението в посочената му обжалвана част относно осъждането на НАП да заплати държавна такса в полза на ОС – Кърджали.
По тази частна жалба не са постъпили отговори от ответниците.
Постъпила е частна жалба вх. №1652/06.04.2026г. от „Герис консулт“ ЕООД – гр. София, ул. „Осогово“ №50, ет.2, ап.4, ЕИК 204219538, представлявано от Г.С.С. – чрез адв. Т. Т. против Определение №33 от 10.02.2026г., постановено по т.д. №8/2025г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е оставена без уважение молба вх. №5904 от 15.12.2025г. на „Герис консулт“ ЕООД – гр. София за изменение на постановеното по делото прекратително определение №317/20.11.2025г. по т.д. №8/2025г. на ОС – Кърджали в частта за разноските чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на разликата над 5 950 лева до пълния претендиран размер от 23 820 лева.
Жалбоподателят счита, че с оглед материалния интерес по делото, който надхвърля 1 000 000 лева, претендираната от него сума за разноски в размер на 23 820 лева /12 178.97 евро/ е дори под минимално дължимата съобразно Наредба №1/2004г. за минималните 2 възнаграждения за адвокатска работа. Намира, че дори и да се приеме за прекомерно, намаляването е почти пет пъти, което намира за необосновано с оглед фактическата и правна сложност на спора. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 23 820 лева /12 178.97 евро/.
По тази частна жалба е постъпил отговор от П. Т. – синдик на едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** /в несъстоятелност/, с който е изразено становище за нейната основателност. Поддържа се становище, че адвокатското възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото, който е изключително висок. Счита, че неговият размер не е прекомерен, тъй като е по-нисък от този определен в наредбата, както и че е несправедливо да бъде нарушавано правото на страната, сторила разноски да бъде възмездена за тях.
Не е постъпил отговор по частната жалба от останалите ответници.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С Определение №317 от 20.11.2025г., постановено по т.д. №8/2025г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, е оставен без разглеждане предявения от Национална агенция за приходите – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №52 отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане на кредитора „Герис консулт“ ЕООД в производството по несъстоятелност на едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр.
******** /в несъстоятелност/, в общ размер 1 045 138.74 лева, конкретизирано по отделно по основание и размери от ищеца с молба вх. №1918/28.04.2025г., включено в изготвен от синдика списък №21 на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20250217101816 по партидата на длъжника едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** и е прекратено производството по този иск. Предвид прекратяване на производството по делото е осъдена НАП да заплати държавна такса в размер на 10 451.39 лева. Съдът е счел за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, претендираното адвокатско възнаграждение от 23 820 лева от „Герис консулт“ ЕООД и е намалил същото до размер от 5950 лева, колкото е и присъдил.
С Определение №33 от 10.02.2026г., постановено по т.д. №8/2025г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, е оставена без уважение молба вх. №5794/09.12.2025г. на НАП за изменение на постановеното по делото прекратително определение №317/20.11.2025г. по т.д. №8/2025г. на ОС – Кърджали в частта за разноските за осъждане на НАП за заплащане на държавна такса в полза на ОС – Кърджали в размер на 10 451.39 лева.
Със същото определение е оставена без уважение молба вх. №5904 от 15.12.2025г. на „Герис консулт“ ЕООД – гр. София за изменение на постановеното по делото прекратително определение №317/20.11.2025г. по т.д. №8/2025г. на ОС – Кърджали в частта за разноските чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на разликата над 5 950 лева до пълния претендиран размер от 23 820 лева.
3
Изводът на първоинстанционния съд относно недопустимостта на предявения от НАП отрицателен установителен иск се основава на обстоятелството, че цедираните вземания вече са били предявени и приети по делото, не се оспорва нито основанието на цедирано вземане, нито предпоставките за заместване на стария кредитор с новия. Приел е, че защитата на НАП, а и на всеки кредитор и длъжника може да се осъществи в следващите етапи от развитие на производството при изготвяне на сметките за разпределение, при които следва да се отчете настъпилото в хода на производството частно правоприемство. С оглед на това е приел, че липсва правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск, още повече че се касае за вземане вече прието по делото, по отношение на което е настъпило частно правоприемство. Намерил е, че предявения иск от кредитора в този смисъл е недопустим.
Тези изводи на окръжния съд следва да бъдат споделени.
Касае се за вземания в общ размер 1 045 138.74 лева, предявени от „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД по т.д. №1/2020г. по описа на ОС – Кърджали в производството по несъстоятелност на търговеца с фирма ЕТ „С. – С.Г.“ – гр. ********. Те са включени в съставени от синдика и одобрени от съда списъци на приети вземания, както следва: Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен под N 20200623131359 по партидата на длъжника, ползващи се с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ и Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен под N 20200821112911 по партидата на длъжника, ползващи се с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Вземанията са такива по смисъла на чл.693 от ТЗ приети предявени вземания, включени в особрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ, за които не е предявен иск по чл.694 от ТЗ. Дори със със Сметка за разпределение №1, обявена под N 20211223104354 по партидата на длъжника, в полза на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД вече е разпределена сумата от 64 756.67 лева.
В хода на производството по несъстоятелност с договор за цесия от 29.11.2024г. „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД в качеството си на цедент прехвърля вземанията си против длъжника едноличен търговец С.Г. с фирма „С. – С.Г.“ – гр. ******** в общ размер 1 045 138.74 лева на „Герис консулт“ ЕООД – гр. София.
Тези вземания вече са приети по делото и не са оспорени в съответните процесуални срокове. Те не могат да бъдат оспорени дори и титулярът на същите да се промени впоследствие. Цесията не създава права на кредиторите и длъжника да оспорват едно вече прието по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане. По същата причина и тези вземания не следва да се приемат повторно. Променя се само титулярът на вземанията с оглед настъпилото в хода на производството частно правоприемство и тези обстоятелства следва да се имат предвид от синдика и от съда при следващи действия, касаещи развитие на производството – например изготвяне на сметка за разпределение и одобряването и от съда.
Впрочем обстоятелствата, изложени от кредитора Национална агенция за приходите – гр.
София в исковата молба са именно за липсата на основание за изготвяне повторно на нов списък за вземания, които вече са приети по делото. Ищецът не твърди, че вземанията на 4
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД не съществуват, нито че не е извършена цесия в резултат на която новия титуляр на вземанията е „Герис консулт“ ЕООД. Затова и липсва правен интерес от предявения иск с правно основание чл.694 ал.3 от ТЗ, тъй като този иск предполага твърдения за несъществуване на приетото вземане. Техническата дейност по отразяване на променения титуляр на вземането не е основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Кредиторът не е без защита, но тя би могла да се реализира, както бе посочено по – горе - при следващи действия, касаещи развитие на производството – например изготвяне на сметка за разпределение и одобряването и от съда.