Решение № 426 от 08.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 440/2025
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл.7, ал.2, т.6 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500440 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3469/12.06.2024 г., по гр.д.№ 3865/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. – И. В. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 630/2012 г. на Районен съд - гр. Кюстендил, ведно със законната лихва от 08.09.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 32 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лева.
Срещу това решение в частта му, с която съдът е присъдил сумата 32 000 лева е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно постановено и в противоречие със събраните доказателства. Не били представени доказателства за понесените от ищеца неимуществени вреди.
Липсвали доказателства за влошеното здравословно състояние.Действията на органите на прокуратурата били законосъобразни и правилни.
Липсвали данни прокуратурата да е изнасяла информация по повод наказателното производство срещу ищеца. Обезщетението не било определено в съответствие с критериите за справедливост.
Въззиваемият Н. – И. В. А. оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
1
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от Н.
– И. В. А.. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявала основателността на исковата претенция. Съдът следвало да отчете спецификите на случая при прилагането на въведения с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. – И. В. А. срещу Прокуратурата на Рeпублика България е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 500 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.09.2006 г. А. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 452/2006 г. по описа на РПУ – гр. Петрич и пр. проверка № 1591/2006 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Петрич, за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, в качеството му на длъжностно лице. Наложена му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, както и забрана за напускане пределите на Р. България. На 15.12.2008 г. срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1424/2008 г. на Районен съд – гр. Петрич. С разпореждане от 04.03.2009 г. съдът прекратил съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото на прокуратурата. Нов обвинителен акт бил внесен в съда на 13.04.2010 г., като в първото по делото съдебно заседание съдията-докладчик се отвел по искане на прокурора. Впоследствие всички съдии от PC - гр. Петрич се отвели, поради което делото било възложено за разглеждане на PC - гр. Кюстендил. С разпореждане от 09.02.2010 г. по образуваното НОХД № 1629/2010 г. по описа на PC - гр. Кюстендил, делото било насрочено за разглеждане по реда на глава 27 от НПК - „Съкратено съдебно следствие“, но поради изразено несъгласие от подсъдимите, в това число и от ищеца, делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. по общия ред. С определение от 13.05.2010 г. съдът прекратил наказателното производство по НОХД № 1629/2010 г., но същото било възобновено с решение на ВКС от 11.03.2011 г. В съдебно заседание, проведено на 20.04.2011 г. НОХД № 1629/2010 г. било прекратено от РС-гр. Кюстендил, поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство и върнато със задължителни указания на РП - гр. Петрич. След повторно внасяне на обвинителен акт със същите обвинения срещу ищеца, при РС – гр. Кюстендил било образувано НОХД № 630/2012 г., по което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение с присъда от 16.03.2018 г. Оправдателната присъда била потвърдена с Решение от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с което присъдата влязла в сила и ищецът бил окончателно оправдан. От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, отчаяние, притеснение, срам и чувство за вина, злепоставяне в обществото, опозоряване на доброто му име и достойнство на гражданин и държавен служител, поради широкото отразяване в местната преса на воденото срещу него наказателно производство. След привличането му като обвиняем изпитвал постоянна тревожност, несигурност и страх от евентуален неблагоприятен изход на наказателното производство и от продължителното усещане на обреченост. Твърди, че наложената му забрана да напуска страната попречила на планирано от него лечение в чужбина, както и на бизнес-инициативите му и на правото му на свободно движение и срещи с приятели и бизнес-партньори. Дълбоко били накърнени 2 честта и достойнството му. Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които оценява на сума в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание и размер като счита за недоказани твърдяните от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Н. – И. В. А. не бил искал разрешение за напускане на страната, включително и във връзка с планирано лечение, и такова разрешение не било отказано, съответно в резултат не са настъпили конкретни вреди. Във връзка с твърденията за медийни публикации сочи, че практиката на ВКС възприела, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението, както и че липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. Спрямо ищеца била взета сравнително лека мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено икономическите стандарти в страната. Застъпва тезата, че досъдебното разследване е протекло в разумни срокове, като по-продължителен срок производството се е намирало в съдебна фаза, където органите на Прокуратурата нямали ръководни функции. Наказателното производство било с голяма фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми и други участници в процеса, което обусловило неговата продължителност. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
По делото са представени 3 бр. постановления за привличане на обвиняем от 15.09.2006 г., 25.03.2008 и 08.04.2009 г. /л.94-л.249 от делото/, с които Н. – И. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК.
Обвинението по първото постановление за привличане е за това, че в периода периода 2002 г. - 2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни” – гр. Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на Гранична служба “Кулата, Златарево, Илинден”, е присвоил около 45 734 лева, собственост на Изпълнителна агенция “Пътища” – гр. София, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери. С постановлението от 15.09.2006 г. на ищеца е определена и мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000 лева. С второто постановление е променен периода и размера на присвоената сума – 90 681.94 лв., а с третото сумата е увеличена на 91 347.76 лв.
С Присъда № 15 от 16.03.2018 г., произнесена по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил ищецът /заедно с още 15 подсъдими/ бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване в големи размери.
С Решение № 260009 от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, образувано по протест на Прокуратурата, оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в законна сила. В обстоятелствената част на въззивното решение е констатирано, че първоначално обвинителния акт е внесен в Районен съд – гр.
Петрич и е образувано НОХД № 1424/2008 г. На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. След изготвяне на нови обвинителни актове, делото е образувано под нови номера – НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г.
/на РС-Петрич/. След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за разглеждане на PC–гр. Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/2009 г. С определение 3 от 13.05.2010 г. районният съд е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 369, ал. 4 НПК /отм./. С решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009 г. на PC - гр. Кюстендил било възобновено, а определението за прекратяване на наказателното производство - отменено. В с.з. от 20.04.2011 г. съдебното производство по делото било прекратено и същото върнато на РП - Петрич за изпълнение на задължителни указания. След повторното внасяне на делото в PC-гр. Кюстендил, същото било образувано под нов номер – НОХД № 630/2012 г. Наказателното дело приключило по отношение на ищеца с постановяване на горепосоченото решение № 260009 от 08.09.2022г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил.
Като свидетел по делото е разпитан С. П., от чиито показания са установява, че познава ищеца от малък и от тогава той мечтаел да стане митничар като баща си и след постъпването му като служител в „Пътни такси и разрешителни“ – гр. Кулата бил много радостен и ентусиазиран. По-малко от две години след като ищецът постъпил в митницата, около есента на 2006 г. се оказал обвиняем. Излязла публикация във вестниците за извършено голямо престъпление в митниците, като било замесено и името на ищеца. Във вестник „Струма“ била публикувана информация, че „издирват брата на Петричка прокурорка“, а сестрата на ищеца била прокурор в гр. Петрич. Медиите понижили авторитета му, тъй като при изписване на неговите имена в интернет излизали именно публикациите, в които ищецът се свързвал с проблема с митницата. Това пораждало притеснения у Н. – И. А. за неговото бъдеще. Той изживял тежко замесването на семейството му - изпитвал притеснения, че пречи кариерно на сестра си, тъй като във всяка публикация била споменавана и тя. Семейството на ищеца било известно и с авторитет в околията, майка му притежавала мебелен магазин, а баща му работел на митницата в с.
Кулата, но случилото се породило злорадство у хората от селото, които вече гледали на тях с друго око. Бащата на ищеца се разболял от рак и впоследствие починал. Майка му получила психично разстройство и към момента не била в добро здравословно състояние. Ищецът изпитвал силно чувство за вина, че психическото напрежение заради повдигнатото му обвинение, продължило 15-16 г., повлияло отрицателно на здравословното и психическо състояние на родителите му. През 2009 г. ищецът встъпил в брак и имал двама сина, които вече били на 15 и на 9 години. Н. – И. А. се притеснявал случващото се с него да не се отрази на децата му. След повдигане на обвинението през 2006 г., ищецът бил уволнен, но впоследствие бил възстановен на работа, след като обжалвал заповедта за уволнение.
Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14e25ed4-9dce-4c9a-8805-d2791d54ead4