Решение № 5015 от 14.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5015 гр. Пловдив, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330109515 по описа за 2024 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл.

11, чл.19 ЗПК.

Ищецът Л. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „*** “ № ***, чрез адвокат Р. Р., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, с исковата си молба против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, е поискал от съда, да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Кредирект №*** г.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил по реда на ЗПФУР с ответника Договор за паричен заем Кредирект № *** г., по силата на който са му предадени в заем сумата в размер на 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.05 % и годишен процент на разходите - 48.16 % за срок от 18 месеца. Общата сума за плащане по договора с включената възнаградителна лихва възлизала в размер на 1 221,24 лв.

Съгласно чл. 6.1 от договора, заемодателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Разпоредбата на чл. 33, ал. I от ОУ на ответника гласяла: Когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения:

1

1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната: в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната: не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", как то по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Твърди, че при неизпълнение на разпоредбата на чл. 6.1 от договора във връзка с чл. 33. ал. 1 от ОУ, заемателят на осн. чл. 6.2 от договора дължал неустойка в размер на 1 614,76 лв., която се престирала разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Счита, че договорът за кредит е нищожен поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК и поради нарушение на разпоредбата на на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София заявява, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и на добрите нрави.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, като са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.

По отношение формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирал същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил 2 длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „СИТИ КЕШ“ ООД (заемодател) и Л. Д. Д.(заемател) на *** г. е сключен Договор за паричен заем Кредирект №***. Предоставен е кредит в размер на 800,00 лева.

Съгласно договора за кредит, общият размер на всички плащания по заема е 1 121,24 лева, фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 48,16 %.

Съгласно уговореното в чл.6.1 от договора за кредит, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33 ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция/поне един от 3 изброените/.

Страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.6.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 614,76 лева, която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно погасителния план на договора.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че сумите посочени в погасителния план като неустойка, не са включени при определянето на ГПР. Твърди, че същите не могат да бъдат включени при изчисляване на ГПР, предвид обстоятелството, че няма как да се обоснове допускане, дали страната добросъвестно ще изпълни своите задължения по кредита и ще предостави договореното обезщетение.

Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 6.1 от договора за потребителски кредит неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители.

Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България, който е 50 %. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни.

Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, 4 той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14e23933-229b-46c2-8aba-7ad837c008e3